Община Елена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елена.

Община Елена
Map of Elena municipality (Veliko Tarnovo Province).png
Общи данни
Област Област Велико Търново
Площ 671.39 km²
Население 10 212 души
Адм. център Елена
Брой селища 124
Управление
Кмет Дилян Млъзев
(ГЕРБ))
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (10)
   БСП (5)
   ДПС (2)

Община Елена е съставна община в Област Велико Търново, Северна България. Административният център на общината е град Елена.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на Област Велико Търново. С площта си от 671,389 km2 заема 2-ро място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,40% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните разклонения на Елено-Твърдишка планина, която обхваща повече от половината от територията на общината. В най-южната част на общината, на границата с Община Твърдица се издига връх Чумерна (1536 m).

Цялата северна част на общината, по границата с общините Велико Търново, Златарица и Антоново е заета от южните склонове на Еленските височини, които са част от Средния Предбалкан. Тук максималната височина е връх Кулата (901 m), издигащ се северно от село Черни дял. Те са разделени на четири части от напречните проломи на реките Веселина и десните ѝ притоци Златаришка река (проломът Боаза) и Бебровска река (Каменица).

Между двете планински части, от запад на изток се редуват няколко по-големи долинни разширения, обединени под общото название Еленска котловина. На запад – долинното разширение на река Веселина, заето от големия язовир „Йовковци“. В централната част – долинните разширения на Златаришка река (в района на общинския център град Елена) и на десният ѝ приток Костелска река (в района на село Марян). По̀ на изток, в района на селата Беброво и Константин са долинните разширения на Бебровска река (Каменица, десен приток на Веселина), а най-на изток, в района на село Майско – долинното разширение на Стара река (десен приток на Янтра).

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада във водосборната област на река Янтра и по-конкретно, на нейния десен приток Стара река. Последната протича с част от горното си течение през най-източната част на общината, в землището на село Майско и по границата с Община Сливен. Останалата част от общината попада във водосборния басейна на река Веселина (ляв приток на Стара река), която заедно със своите десни притоци реките Златаришка (с десния си приток Костелска река) и Бебровска отводнява над 90% от територията на общината. Тези четири реки водят началото си от Елено-Твърдишка планина, текат на север, като образуват пет сравнително големи долинни разширения, проломяват Еленските височини (с изключение на Костелска река) и в района на град Златарица се съединяват.

Най-западното долинно разширение на река Веселина е заето от големия язовир „Йовковци“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Дряново и други по-малки населени места. Язовирът предлага добри условия за спортен риболов. Освен този язовир, на територията на общината има изградени още осем микроязовира, използвани предимно за напояване и развъждане на риба за любителски риболов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 124 населени места с общо население 10 212 жители (към 2011 г.), от които 6538 души живеят в гр. Елена.

Заличени села[редактиране | редактиране на кода]

  • Бадалар
  • Барабони
  • Брежници
  • Витьовци
  • Войчовци
  • Възел
  • Деведжии
  • Драгановци
  • Драгоевци
  • Корийци
  • Тантури
  • Тричковци
  • Турсун Кьой
  • Хърваловци

Заличени махали[редактиране | редактиране на кода]

  • Дъбрава
  • Билково
  • Боевци
  • Вейчовци
  • Витевци
  • Върлевци
  • Ганевци
  • Големи рът
  • Горни Геновци
  • Горни Чукани
  • Градевци
  • Гущери
  • Дараци
  • Дерикотковци
  • Долни Геновци
  • Долни Чукани
  • Духлевци
  • Зингиевци
  • Йовковци
  • Казаци
  • Калиновци
  • Караджовци
  • Килъжовци
  • Кихайовци
  • Конярци
  • Костадинчовци
  • Кринковци
  • Кръстевци
  • Лапавишковци
  • Липов рът
  • Майтяняци
  • Малешковци
  • Мартинковци
  • Мерилковци
  • Мечкобиевци
  • Миланкини
  • Милковци
  • Мирославци
  • Младеновци
  • Незир
  • Нейновци
  • Неювци
  • Новачкини
  • Пашовци
  • Паяджи
  • Пелишени
  • Писараци
  • Попбобчевци
  • Попдимитровци
  • Пърчовци
  • Развалаци
  • Речници
  • Садина
  • Саровци
  • Синджирци
  • Славовци
  • Стайковци
  • Стаматевци
  • Стръмна
  • Тиганци
  • Тинково
  • Усои
  • Черешов дял
  • Шимшир
  • Шишковци
  • Шоевци
  • Шупаци

Обезлюдяване и заличаване[редактиране | редактиране на кода]

За последните 5 години в общината са обезлюдени 9 села – Ганев дол, Дайновци, Драгановци, Дърлевци, Косевци, Събковци, Томбето, Трънковци, Тънки рът. За последните 115 години броят на населените места в община Елена е намалял с 83 – от 207 през 1890 година на 124 към днешна дата.

Голяма част от населените места са с население до 20 души. Това са села, разположени в планинската част на общината. В тях живеят главно хора на пенсионна възраст.

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9 434 100,00
Българи 6 753 71.58
Турци 1 339 14.19
Цигани 574 6.08
Други 26 0.28
Не се самоопределят 78 0.83
Не отговорили 664 7.04

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на общината, по долината на Златаришка река преминава 7,3 km от трасето на жп линията Горна ОряховицаЕлена[2]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[3]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

За попълването на информацията на селата в община Елена е използвана „Книга за Еленския край“ на Христо Станев, 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html
  3. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии