Община Златоград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Златоград
Map of Zlatograd municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 171.54 km²
Население 11 997 души
Адм. център Златоград
Брой селища 10
Сайт www.zlatograd.bg
Управление
Кмет Мирослав Янчев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   Заедно за Община Златоград (6)
   ГЕРБ (5)
   БСП (3)
   Партия на зелените (3)
Географска карта на община Златоград

Община Златоград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-югоизточната част на Област Смолян. С площта си от 171,537 km2 е 9-та, предпоследна по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в югозападната част на Източните Родопи.

На нейната територия изцяло попада в югозападната и южната част на на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Мадан, на 1,8 km северно от село Мързян, а минималната – 380 m, в коритото на река Върбица, на границата с община Кирково.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Златоград е река Върбица (десен приток на Арда). Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград. За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от най-югозападната част на Жълти дял, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1345,8 m), на около 2 km югозападно от село Мързян. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица. След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри и след около 9 km навлиза в община Кирково. Нейни основни притоци на територията на община Златоград са: Балалийска река (ляв), Хасидере (десен) и Неделинска река (Узундере, ляв). Неделинска река преминава през общината с долното си течение, като тече от север-северозапад на юг-югоизток в дълбока и слабо залесена долина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 321 100,00
Българи 9 352 75,90
Турци 38 0,31
Цигани - -
Други 67 0,54
Не се самоопределят 62 0,50
Не отговорили 2 802 22,74

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Златоград
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 6344 8164 13015 15636 14824 15737 15592 14042 12321
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 12 321 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Златоград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аламовци 286 18,371 Пресока 51 - в з-щето на с. Старцево
Долен 1323 18,630 Старцево 2301 17,477 Елехче
Ерма река 912 28,867 Страшимир 105 3,658
Златоград 7183 65,117 Даръ дере Фабрика 18 6,704
Кушла 73 12,713 Цацаровци 69 - в з-щето на с. Фабрика
Мързян - - в з-щето на с. Ерма река ОБЩО 12321 171,537 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гр. Даръ дере на гр. Златоград;
– преименува с. Елехче на с. Старцево;
  • Указ № 292/обн. 25.08.1953 г. – признава н.м. Гюдюрска за отделно населено място – пром.с. Гюдюрска;
– признава с. Ерма река за пром.с. Ерма река;
– признава н.м. Лайков чукар за отделно населено място – пром.с. Лайков чукар;
– признава н.м. Страшимир за отделно населено място – пром.с. Страшимир;
– признава н.м. Фабрика за отделно населено място – пром.с. Фабрика;
– признава н.м. Цацаровци за отделно населено място – м. Цацаровци;
– заличава м. Боево и я присъединява като квартал на пром.с. Страшимир;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава пром.с. Гюдюрска и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава н.м. Пресока (от с. Старцево) и н.м. Читакови колиби (от гр. Златоград) за отделно населено място – с. Пресока;
– заличава пром.с. Лайков чукар и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 30,8 km:

През 2009 година е открит ГКПП Златоград-Термес, с които разстоянието до Бяло море и гр. Ксанти, Гърция се скъсява значително.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ