Иваново (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Иваново.

---

Иваново (община) 43.7, 25.983
Общи данни
Област	Област Русе
Площ	490,75 km²
Население	9 514 души
Адм. център	Иваново
Брой селища	13
Сайт	www.ivanovo.bg
Управление
Кмет	Георги Миланов (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (7) БСП-АБВ (4) ВМРО и Коалиция „Народен съюз“ (1) ДПС (1)
Иваново (община) в Общомедия

Община Иваново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в централната част на област Русе. С площта си от 490,748 km² заема 2-ро място сред 8-те общини на областта, което съставлява 16,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Русе;
• на изток – община Ветово и община Цар Калоян, област Разград;
• на югоизток – община Опака, област Търговище;
• на югозапад – община Две могили;
• на запад – община Борово;
• на северозапад – Румъния.

Природни ресурси

Релеф

Територията на община Иваново е разположена в най-западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е равнинен и равнинно-хълмист с дълбоко всечени долини на реките Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом и Малки Лом спрямо околния терен. Източният район на общината заключен между дълбоките долини на реките Черни Лом на запад и Бели Лом на север се заема от крайните западни разклонения на Разградските височини, като тук преобладава хълмистият релеф. В тях, югозападно от село Церовец се намира максималната височина на общината – 353 m. На запад от долините на Русенски Лом и Бели Лом до река Дунав на северозапад релефът е равнинно-хълмист с по-загладени форми. Северно от село Пиргово, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка на община Иваново – 16 m н.в.

Води, климат, почви, растителност

По северозападната граница на общината с Румъния на протежение от 14 km (от km 507 до km 521, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от долното течение на река Дунав.

На около 3 km източно от село Иваново на 46 m н.в. се сливат реките Бели Лом и Черни Лом и дават началото на река Русенски Лом. Тя протича през община Иваново с повече от половината от цялото си течение в северозападна посока, в много дълбока, каньоновидна долина с множество меандри. Преминава покрай селата Божичен и Красен и северозападно от последното напуска нейните предели. Река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом) навлиза в общината източно от село Нисово и по цялото си протежение до сливането си с Черни Лом тече на запад в много дълбока каньоновидна долина с множество меандри. Западно от село Нисово отляво в нея се влива най-големият ѝ приток – река Малки Лом. Тя навлиза в общината източно от село Сваленик, минава през селото и тече до устието си в северозападна посока също в много дълбока (на место до 100 m спрямо околния терен) каньоновидна долина с множество меандри. Долината на река Черни Лом се характеризира със същите показатели както на предишните две реки, като на места дълбочината на долината ѝ надхвърля 100 m. Реката навлиза в общината южно от село Табачка и с множество меандри се насочва на изток. При село Червен завива на север, а след това на северозапад и достига до село Кошов. От там главното ѝ направление става северно и след около 6-7 km се слива с река Бели Лом, като двете дават началото на Русенски Лом.

Поречията и на четирите реки са включени в Природния парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. Богатото биологично разнообразие, уникалният ландшафт и забележителното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.

Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо. Средната годишна температура е около 12 °C, средната юлска 20 – 22 °C, а средната януарска – от 0 °C до -3 °C. Средногодишното количество на валежите е 550 – 650 мм.

Почвите са разнообразни (черноземни – 91%, сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни) и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др.

В община Иваново преобладава степната растителна формация. Природните условия са предопределили образуването на три вегетационни растителни типа. Върху алувиално-ливадните почви с високо ниво на подпочвени води и по-влажен микроклимат край река Дунав са разпространени влаголюбиви растителни видове – върба, бяла, черна и канадска топола др. Горите са с площ 43 602 дка, което е 11% от общата територия. Основните дървесни видове са черен, летен и зимен дъб; акация, липа, орех, топола, бряст, келев габър и др. Храстите са представени от смрадлика, глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др., а от тревистите растения – житни треви, кувило, коприва, кокиче, минзухар, синчец, бръшлян и др.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	9429	100,00
Българи	7153	75,86
Турци	1577	16,72
Цигани	203	2,15
Други	72	0,76
Не се самоопределят	26	0,28
Неотговорили	398	4,22

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Иваново
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	23361	23946	20212	19489	17314	14656	13089	11092	9429	7651
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 13 населени места с общо население от 7651 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Иваново, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Божичен	171	15,894		Сваленик	644	42,736
Иваново	666	22,430	Гара Иваново	Табачка	127	34,250
Кошов	264	29,561		Тръстеник	1030	57,790
Красен	661	30,858		Церовец	53	22,262
Мечка	516	27,473		Червен	157	38,171
Нисово	102	28,258		Щръклево	1963	86,652	Щръкльово, Щърклево
Пиргово	1297	54,413	Пиргос	ОБЩО	7651	490,748	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• между 1920 и 1923 г. – н.м. Дикилиташки ханове (от с. Мечка) е призната за отделно населено място – м. Дикили таш без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Пиргос на с. Пиргово;

– преименува м. Дикили таш на м. Стълпище;

• МЗ № 764/обн. 07. 06.1943 г. – признава н.м. Гара Иваново за отделно населено място – гар.с. Гара Иваново;
• Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – заличава с. Иваново и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Иваново;

– признава гар.с. Гара Иваново за с. Иваново;

• Указ № 958/обн. 28.12.1965 г. – заличава м. Стълпище поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Щръкльово (Щърклево) на с. Щръклево;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Красен, Нисово и Щръклево заедно с техните землища от бившата община Щръклево и ги присъединява към Община Иваново;

– отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата Община Щръклево, област Русе и ги присъединява към община Хлебарово, Област Разград;

• Указ № 423/обн. 26.09.2003 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от община Цар Калоян, област Разград и ги присъединява към Община Иваново, област Русе;

Транспорт

От север на юг, през средата на общината преминава участък от 17,9 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 95,3 km:

• участък от 14,7 km от Републикански път I-2 (от km 16,6 до km 31,3);
• участък от 14,8 km от Републикански път I-5 (от km 12,8 до km 27,6);
• началният участък от 19,8 km от Републикански път II-52 (от km 0 до km 19,8);
• началният участък от 28,3 km от Републикански път III-202 (от km 0 до km 28,3);
• участък от 17,7 km от Републикански път III-501 (от km 8,6 до km 26,3).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-4. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-5. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Иваново

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.