Иваново (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Иваново)
Вижте пояснителната страница за други значения на Иваново.

Иваново (община)
Общи данни
ОбластОбласт Русе
Площ490,75 km²
Население9 514 души
Адм. центърИваново
Брой селища13
Сайтwww.ivanovo.bg
Управление
КметГеорги Миланов
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (7)
  • БСП-АБВ (4)
  • ВМРО и Коалиция „Народен съюз“ (1)
  • ДПС (1)
Иваново (община) в Общомедия

Община Иваново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в централната част на област Русе. С площта си от 490,748 km2 заема 2-ро място сред 8-те общини на областта, което съставлява 16,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Иваново е разположена в най-западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е равнинен и равнинно-хълмист с дълбоко всечени долини на реките Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом и Малки Лом спрямо околния терен. Източният район на общината заключен между дълбоките долини на реките Черни Лом на запад и Бели Лом на север се заема от крайните западни разклонения на Разградските височини, като тук преобладава хълмистият релеф. В тях, югозападно от село Церовец се намира максималната височина на общината – 353 m. На запад от долините на Русенски Лом и Бели Лом до река Дунав на северозапад релефът е равнинно-хълмист с по-загладени форми. Северно от село Пиргово, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка на община Иваново – 16 m н.в.

Води, климат, почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

По северозападната граница на общината с Румъния на протежение от 14 km (от km 507 до km 521, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от долното течение на река Дунав.

На около 3 km източно от село Иваново на 46 m н.в. се сливат реките Бели Лом и Черни Лом и дават началото на река Русенски Лом. Тя протича през Община Иваново с повече от половината от цялото си течение в северозападна посока, в много дълбока, каньоновидна долина с множество меандри. Преминава покрай селата Божичен и Красен и северозападно от последното напуска нейните предели. Река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом) навлиза в общината източно от село Нисово и по цялото си протежение до сливането си с Черни Лом тече на запад в много дълбока каньоновидна долина с множество меандри. Западно от село Нисово отляво в нея се влива най-големият ѝ приток – река Малки Лом. Тя навлиза в общината източно от село Сваленик, минава през селото и тече до устието си в северозападна посока също в много дълбока (на место до 100 m спрямо околния терен) каньоновидна долина с множество меандри. Долината на река Черни Лом се характеризира със същите показатели както на предишните две реки, като на места дълбочината на долината ѝ надхвърля 100 m. Реката навлиза в общината южно от село Табачка и с множество меандри се насочва на изток. При село Червен завива на север, а след това на северозапад и достига до село Кошов. От там главното ѝ направление става северно и след около 6-7 km се слива с река Бели Лом, като двете дават началото на Русенски Лом.

Поречията и на четирите реки са включени в Природния парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. Богатото биологично разнообразие, уникалният ландшафт и забележителното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.

Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо. Средната годишна температура е около 12 °C, средната юлска 20-22 °C, а средната януарска – от 0 °C до – 3 °C. Средногодишното количество на валежите е 550-650 мм.

Почвите са разнообразни (черноземни – 91%, сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни) и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др.

В Община Иваново преобладава степната растителна формация. Природните условия са предопределили образуването на три вегетационни растителни типа. Върху алувиално-ливадните почви с високо ниво на подпочвени води и по-влажен микроклимат край река Дунав са разпространени влаголюбиви растителни видове – върба, бяла, черна и канадска топола др. Горите са с площ 43 602 дка, което е 11% от общата територия. Основните дървесни видове са черен, летен и зимен дъб; акация, липа, орех, топола, бряст, келев габър и др. Храстите са представени от смрадлика, глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др., а от тревистите растения – житни треви, кувило, коприва, кокиче, минзухар, синчец, бръшлян и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9429 100,00
Българи 7153 75,86
Турци 1577 16,72
Цигани 203 2,15
Други 72 0,76
Не се самоопределят 26 0,28
Не отговорили 398 4,22

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Иваново
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 23361 23946 20212 19489 17314 14656 13089 11092 9429 7651
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 13 населени места с общо население от 7651 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Иваново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Божичен 171 15,894 Сваленик 644 42,736
Иваново 666 22,430 Гара Иваново Табачка 127 34,250
Кошов 264 29,561 Тръстеник 1030 57,790
Красен 661 30,858 Церовец 53 22,262
Мечка 516 27,473 Червен 157 38,171
Нисово 102 28,258 Щръклево 1963 86,652 Щръкльово, Щърклево
Пиргово 1297 54,413 Пиргос ОБЩО 7651 490,748 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • между 1920 и 1923 г. – н.м. Дикилиташки ханове (от с. Мечка) е призната за отделно населено място – м. Дикили таш без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Пиргос на с. Пиргово;
– преименува м. Дикили таш на м. Стълпище;
  • МЗ № 764/обн. 07. 06.1943 г. – признава н.м. Гара Иваново за отделно населено място – гар.с. Гара Иваново;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – заличава с. Иваново и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Иваново;
– признава гар.с. Гара Иваново за с. Иваново;
  • Указ № 958/обн. 28.12.1965 г. – заличава м. Стълпище поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Щръкльово (Щърклево) на с. Щръклево;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Красен, Нисово и Щръклево заедно с техните землища от бившата община Щръклево и ги присъединява към Община Иваново;
– отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата Община Щръклево, област Русе и ги присъединява към община Хлебарово, Област Разград;
  • Указ № 423/обн. 26.09.2003 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от община Цар Калоян, област Разград и ги присъединява към Община Иваново, област Русе;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

От север на юг, през средата на общината преминава участък от 17,9 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 95,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]