Община Исперих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Исперих
Map of Isperih municipality (Razgrad Province).png
Общи данни
Област Област Разград
Площ 402.24 km²
Население 22 470 души
Адм. център Исперих
Брой селища 24
Сайт www.isperih.bg
Управление
Кмет Бейсим Руфад
(независим)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (12)
   ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ (10)
   ГЕРБ (4)
   БСП (3)

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград. . Административен център е град Исперих.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на Област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с Община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от Община Самуил. Тя навлиза в Община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с Община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на Община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от Община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на Община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в Община Исперих от към Община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 22 692 100,00
Българи 5 680 25,03
Турци 13 180 58,08
Цигани 1 875 8,26
Други 42 0,19
Не се самоопределят 137 0,60
Не отговорили 1 778 7,84

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 24 населени места с население 22 692 души към 01.02.11.[2]

Списък на населените места в Община Исперих, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белинци 477 12,910 Акчелар Лудогорци 761 16,608 Дурач
Бърдоква 305 8,736 Калъч Шерман, Бърдовка Лъвино 1082 21,083 Арслан
Вазово 1099 20,843 Ески Балабанлар Малко Йонково 388 - в з-щето на с. Йонково
Голям Поровец 569 22,228 Голяма Кокарджа Малък Поровец 704 25,558 Малка Кокарджа
Делчево 764 12,195 Ферхатлар Печеница 297 7,031 Осман махле
Драгомъж 375 7,305 Хюсеинлер Подайва 1832 23,327
Духовец 570 19,713 Насъфчилар Райнино 730 23,027 Кьосе абди
Исперих 8973 35,735 Кеманлар Свещари 645 122,459 Мумджилар
Йонково 1148 30,594 Юнуз абдал Средоселци 318 6,778 Орта махле
Китанчево 1464 21,926 Къдър Старо селище 343 18,983 Ески махле
Конево 95 18,595 Ат кьой Тодорово 798 14,848 Юклии, Тодорево
Къпиновци 219 4,242 Кабулар махле Яким Груево 410 17,520 Салладън
ОБЩО 22692 402,244 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
  • Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;
– признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;
– преименува с. Юклии на с. Тодорево;
  • през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;
– преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;
– преименува с. Мумджилар на с. Свещари;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;
– преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;
– преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;
– преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;
– преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;
– преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;
– преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;
– преименува с. Арслан на с. Лъвино;
– преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;
– преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;
– преименува м. Осман махле на м. Печеница;
– преименува м. Апаз махле на м. Славщица;
– преименува м. Орта махле на м. Средоселци;
– преименува м. Ески махле на м. Старо селище;
– преименува с. Салладън на с. Яким Груево;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;
– преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево;
– преименува с. Кьосе абди на с. Райнино;
– преименува с. Омурджа на с. Старичене;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;
– заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;
– отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;
– заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;
– признава м. Печеница за с. Печеница;
– признава м. Средоселци за с. Средоселци;
– признава м. Старо селище за с. Старо селище;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от Община Исперих и го присъединява към Община Завет;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
  • Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ