Ихтиман (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Ихтиман)
Направо към: навигация, търсене
Ихтиман (община)
Map of Ihtiman municipality (Sofia Province).png
Общи данни
Област Софийска област
Площ 541,78 km²
Население 18 380 души
Адм. център Ихтиман
Брой селища 25
Сайт www.ihtiman-obshtina.com
Управление
Кмет Калоян Илиев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (8)
   БСП (3)
   Съюз на десните сили за Ихтиман (2)
   Народен съюз (2)
   Евророма – ДПС (2)
Географска карта на община Ихтиман

Община Ихтиман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 541,775 km2 е 3-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 7,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско и средно планински, като по-голямата част от територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора, а малка част – в Същинска Средна гора.

Централната част на община Ихтиман се заема от Ихтиманската котловина. Тя има форма на равнобедрен триъгълник, обърнат с върха си на югоизток, като дължината ѝ е около 16 km, а максималната ширина „в основата на триъгълника“ – до 10 km. Простира се в централната част наИхтиманска Средна гора между Вакарелска планина на северозапад и ридовете Белица на североизток, Ветрен (Еледжик) на югоизток и Септемврийски на юг-югозапад. Площта ѝ е около 106 km2, а средната ѝ надморска височина е от 620 до 700 m. Оградните ѝ склонове са с различни наклони и размери – към Вакарелска планина са по-полегати и дълги, а към Септемврийски рид – резки, стръмни и праволинейни, ориентирани по дължината на ясно изразен разсед. Централните ѝ части са заети от обширно заравнено акумулативно поле (Ихтиманското поле). Склоновете ѝ са изградени от гнайси, гранити, пясъчници и конгломерати, а основата – от неоген-кватернерни утайки. Образувана е в резултат на тектонско потъване в края на горния плиоцен и кватернера.

Северозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попада по-голямата част от Вакарелска планина, по билото на която преминава участък от Главния вододел на България. Нейната най-висока точка връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m) се намира в най-югозападната ѝ част, на границата със Столична община, на около 3 km южно от село Борика.

Североизточно от Ихтиманската котловина са разположени южните части на ниско планинския рид Белица. Неговият най-висок връх Голямата Икуна 1220,9 m е разположен северно от село Белица, на границата с общините Елин Пелин и Мирково.

Районът южно от проломната долина на река Мътивир и югоизточно от Ихтиманската котловина се заема от северозападните части на рида Ветрен (Еледжик). Най-високата му точка връх Бенковски 1185,8 m се намира на около 4 km по права линия източно от село Мирово, на границата с община Костенец.

Южно и югозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попадат северните стръмни склонове на дългия и тесен Септемврийски рид. В най-западната му част, на около 4 km югозападно от село Венковец, на границата с Самоков и Костенец се издига най-високият му връх Тръна 1276 m, който се явява и най-високата точка на община Ихтиман.

В най-източния край на общината, източно от дълбоката долина на река Тополница се простират крайните югозападни части на Същинска Средна гора. Тук, на границата с община Панагюрище, на около 4 km североизточно от село Нейкьовец се намира връх Истирьовска чукура 893,6 m.

Южно от село Мухово, на границата с община Лесичово, в коритото на река Тополница е разположена най-ниската точка на община Ихтиман – 328 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на общината, по билото на Вакарелска планина и рида Белица преминава участък от Главния вододел на България, като около 90% от територията ѝ спада към Беломорския водосборен басейн, а останалите 10% – към Черноморския водосборен басейн.

В източната част на община Ихтиман, на протежение около 10 km, от север на юг протича част от средното течение на река Тополница (ляв приток на Марица). В този си участък реката тече в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и рида Ветрен (Еледжик) на запад. В най-тясната част на пролома, при село Мухово е изградена преградната стена на големия язовир Тополница. В пределите на община Ихтиман попада южната му (долна) по-голяма част.

Най-големият приток на река Тополница е река Мътивир (61 km дължина, 412 km2 водосборна площ), която изцяло протича в пределите на община Ихтиман и отводнява близо 3/4 от територията ѝ. Тя се образува на 42°30′56″ с. ш. 23°45′04″ и. д. / 42.515556° с. ш. 23.751111° и. д. и 693 m н.в. от сливането на три реки – Ръжана (лява съставяща), Мешковица (средна съставяща) и Баба (дясна съставяща), на 1,3 км югозападно от село Ръжана, в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“. За начало се приема река Баба, която извира в западната част на Вакарелска планина, на 963 m н.в., на 1,3 km западно от село Борика. Първите 2 km река Баба тече на север, а след това до сливането си с останалите две реки – на изток в тясна и дълбока долина. След образуването си река Мътивир завива на югоизток и след 3 km навлиза в Ихтиманската котловина под името Голяма река. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. На 2 km северно от село Мирово завива на североизток, напуска Ихтиманската котловина, навлиза в дълбокия пролом Серсемкале между ридовете Белица на северозапад и Еледжик на югоизток и се влива в западния ръкав на язовир „Тополница“ на 393 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 17 720 100,00
Българи 11 998 67,71
Турци 53 0,30
Цигани 4 130 23,31
Други 26 0,15
Не се самоопределят 113 0,64
Не отговорили 1 400 7,90

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Ихтиман
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 22315 23344 24819 21063 20738 20218 19074 19303 17720
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 28 населени места с общо население от 17 720 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Ихтиман, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бальовци 9 - в з-щето на с. Вакарел Костадинкино 28 - в з-щето на с. Вакарел
Банчовци 6 - в з-щето на с. Пауново Любница 25 - в з-щето на с. Мухово
Белица 96 73,353 Черквата, Средищна Мечковци 7 - в з-щето на с. Бузяковци
Богдановци - - в з-щето на с. Бузяковци Мирово 202 13,688
Боерица 100 6,501 Хаджи Азма Мухово 54 83,723
Борика 75 29,475 Чамджас Нейкьовец 27 - Пръдльовица, в з-щето на с. Мухово
Бузяковци 14 35,713 Пановци 4 - в з-щето на с. Бузяковци
Бърдо 16 20,021 Пауново 31 29,476 Кутрахци
Вакарел 1994 52,750 Хановете Полянци 191 12,082 Калилар, Кърлилар
Венковец 39 16,436 Таджилар Поповци 4 - в з-щето на с. Пауново
Веринско 337 27,028 Чамшадиново, Къранлар Ръжана 5 - в з-щето на с. Бузяковци
Джамузовци 8 - в з-щето на с. Бузяковци Селянин 7 - в з-щето на с. Вакарел
Живково 563 18,128 Авли кьой Стамболово 531 15,170 Кара аплии, Бодрово
Ихтиман 13059 90,891 Черньово 288 17,340 Каралар
ОБЩО 17720 541,775 12 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 366/обн. 08.07.1890 г. – преименува с. Кара аплии на с. Стамболово;
  • Указ № 197/обн. 24.04.1892 г. – преименува с. Авли кьой на с. Живково;
  • Указ № 586/обн. 31.08.1921 г. – признава м. Богдановци за с. Богдановци;
  • Указ № 641/обн. 20.11.1922 г. – признава м. Поповци за с. Поповци;
  • през 1934 г. – преименувана е м. Дурлиите на м. Дорльовци без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи Азма на с. Боерица;
– преименува с. Чамджас на с. Борика;
– преименува с. Таджилар на с. Венковец;
– преименува с. Чамшадиново (Къранлар) на с. Веринско;
– преименува м. Пръдльовица на м. Нейкьовец;
– преименува с. Калилар (Кърлилар) на с. Полянци;
– преименува м. Алагьозица на м. Пъстроок;
– преименува с. Каралар на с. Черньово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стамболово на с. Бодрово;
– преименува с. Кутрахци на с. Пауново;
– преименува м. Черквата (Черковна) на м. Средищна;
– преименува м. Манастира на м. Средногорска;
  • Указ № 582/обн. 29.03.1959 г. – признава м. Хановете за с. Вакарел;
  • Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава м. Дреново и я присъединява като квартал на с. Мухово;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Леща хан за отделно населено място – с. Мирово;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Араманица, Бежан, Гръдски рът и Ратьовица поради изселване;
– заличава махалите Горостаните, Дорльовци, Дълга нива, Пауновци, Стара кошара, Ценовци и Шуглевци и ги присъединява като квартали на м. Гроздьовци;
– заличава махалите Гигово равнище и Кушушлек и ги присъединява като квартали на м. Любница;
– заличава махалите Варище (Варишор), Грамадата, Мъдрица, Равни рът и Свиновски рът и ги присъединява като квартали на с. Мухово;
– заличава махалите Панцов рът и Пъстроок и ги присъединява като квартали на м. Нейкьовец;
– заличава махалите Бойчиновци, Горобиовци, Парапандовци, Средногорска и Широки рът и ги присъединява като квартали на м. Средищна;
– заличава махалите Барата и Гърдеж (Градеж) и ги присъединява като квартали на м. Суевци;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува м. Драшовци на м. Драгиовци;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – обединява махалите Брънковци, Млечановци, Полиовци (Пульовци), Семковци и Яздирастовци в едно ново населено място – с. Костадинкино;
– заличава м. Драгиовци поради изселване;
  • Указ № 311/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Бодрово на с. Стамболово;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 324/обн. 11.01.2002 г. – обединява селата Гроздьовци, Средищна и Суевци в едно ново населено място – с. Белица;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 38,4 km.

  • през средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 32,3 km – участък от трасето на жп линията КалотинаСофияПловдивСвиленград;
  • в северозападната ѝ част, на протежение от 6,1 km – началният участък от трасето на жп линията ВакарелГабра (гара Чукурово).

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 131,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]