Община Каварна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Каварна
Map of Kavarna municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област Област Добрич
Площ 481.367 km²
Население 15 772 души
Адм. център Каварна
Брой селища 21
Управление
Кмет Нина Ставрева
(БСП)
Общ. съвет 17 съветници
   БСП (7)
   ГЕРБ (6)
   РЗС (3)
   ЦОНКО ЦОНЕВ (1)

Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на Област Добрич. С площта си от 481,367 km2 заема 5-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в пределите на Добруджанското плато. То е слабо наклонено на североизток, изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 100 и 150 m. На юг и югоизток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море. Максималната височина на община Каварна е 180 m, разположена северозападно от село Крупен. Дължината на бреговата линия на общината е 42 km, а площта на плажните ивици – 74 дка.

В община Каварна няма повърхностно течащи води. Има няколко суходолия, в които епизодично (основно през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни количества. Най-голямото суходолие в общината е Бозтарла. То започва югозападно от село Вранино, насочва се на североизток, минава през селата Видно и Нейково и напуска пределите ѝ, като навлиза в община Шабла, където се „влива“ в Дуранкулашкото езеро. На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 15 358 100,00
Българи 10 673 79,90
Турци 591 4,42
Цигани 2 075 15,53
Други 89 0,67
Не се самоопределят 326 2,44
Не отговорили 1 604 12,01

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 21 населени места с общо население 15 358 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в Община Каварна, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белгун 345 33,292 Дуранлар Нейково 71 19,035 Каралар
Било 31 17,597 Сърт кьой Поручик Чунчево 40 12,383 Язъджилар
Божурец 101 14,489 Михал бей Раковски 224 28,320 Сеид Ахмед
Българево 1321 57,145 Гявур Суютчук Свети Никола 208 19,616
Видно 157 39,652 Гьоре Селце 105 15,902 Малкоч
Вранино 240 23,407 Гаргалък Септемврийци 439 29,922 Делне бей кьой, Цар Борис
Иречек 6 12,062 Кьойлук Топола 138 12,934 Тюрк Суютчук
Каварна 11549 46,448 Травник 8 9,928 Яплъджа
Камен бряг 56 21,094 Кая бей кьой Хаджи Димитър 96 17,056 Хаджи Байрям
Крупен 42 17,426 Иридже Челопечене 83 19,484 Ели бей
Могилище 98 14,175 Юзгюбенлик, Юзлю Бейли кьой ОБЩО 15358 481,367 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – признава с. Каварна за гр. Каварна;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сърт кьой на с. Било;
  • след 1940 г. – заличени са селата Калфа кьой (Калфа) и Мальово (Кара Насуф, Каранас) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранлар на с. Белгун;
– преименува с. Михал бей на с. Божурец;
– преименува с. Гявур Суютчук с. Българево;
– преименува с. Кара яш кьой на с. Великово;
– преименува с. Гьоре на с. Видно;
– преименува с. Гаргалък на с. Вранино;
– преименува с. Кьойлюк на с. Иречек;
– преименува с. Кая бей кьой на с. Камен бряг;
– преименува с. Иридже на с. Крупен;
– преименува с. Юзгюбенлик (Юзлю Бейли кьой) на с. Могилище;
– преименува с. Насуф паша на с. Мънино;
– преименува с. Сюртю кьой на с. Нанево;
– преименува с. Каралар на с. Нейково;
– преименува с. Язъджилар на с. Поручик Чунчево;
– преименува с. Сеид Ахмед на с. Раковски;
– преименува с. Малкоч на с. Селце;
– преименува с. Тюрк Суютчук на с. Топола;
– преименува с. Яплъджа на с. Травник;
– преименува с. Хаджи Байрям на с. Хаджи Димитър;
– преименува с. Делне бей кьой на с. Цар Борис;
– преименува с. Ели бей на с. Челопечене;
  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Цар Борис на с. Септемврийци;
  • Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Мънино и Нанево поради изселване;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Великово и го присъединява като квартал на с. Селце.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 98,0 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ