Община Каолиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Каолиново
Map of Kaolinovo municipality (Shumen Province).png
Общи данни
Област Област Шумен
Площ 293.53 km²
Население 14 109 души
Адм. център Каолиново
Брой селища 16
Сайт www.kaolinovo.bg
Управление
Кмет Нида Ахмедов
(ДПС)
Общ. съвет 21 съветници
   ДПС (15)
   ГЕРБ (3)
   РБ (2)
   БСП (1)

Община Каолиново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Шумен. С площта си от 293,535 km2 е 5-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,66% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

Община Каолиново заема източните части на Лудогорското плато с надморска височина между 200 и 400 m. В най-южната част на общината, в землището на село Лиси връх попада северния стръмен склон на Войводското плато. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 447,4 m.

Минималната височина на община Каолиново се намира в северната ѝ част, на границата с община Дулово, в коритото на река Канагьол – 181 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В най-южната част на общината, северно от село Лиси връх преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е река Канагьол, която протича през нея с горното си течение и, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Тя протича през средата на общината в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След град Каолиново Канагьол окончателно пресъхва и от там нататък до устието си продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток.

През село Лиси връх протича малка част от горното течение на Крива река, ляв приток на Провадийска река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 093 100,00
Българи 722 5,97
Турци 8 964 74,13
Цигани 1 675 13,85
Други 12 0,01
Не се самоопределят 175 1,45
Не отговорили 545 4,51

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Каолиново
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 19648 20652 20917 22364 20916 19424 13556 12544 12093
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 16 населени места с общо население от 12 093 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Каолиново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Браничево 1318 21,404 Шарвъ, Шарвии Лятно 564 15,878 Язла
Гусла 614 8,097 Даулджилар Наум 423 12,586 Ембие Сакаллъ, Свети Наум
Дойранци 489 16,671 Дойранлар Омарчево 29 - в з-щето на с. Сини вир
Долина 484 15,665 Колаково Пристое 977 17,079 Юсуф ханлар
Загориче 678 13,267 Чобан Насуф Сини вир 548 36,434 Сенебир
Каолиново 1462 131,314 Шумну Бохчалар, Божидар Средковец 603 10,446 Салтъклар
Климент 1028 25,722 Тодор Икономово 2135 39,833 Махмузлии, Тодор Икономов
Лиси връх 49 13,815 Сакар тепе Тъкач 692 15,324 Чулфалар
ОБЩО 12093 293,535 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – признава н.м. Карабаш махле (от с. Сенебир) за отделно населено място – с. Омарчево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Ахлар на м. Лападец;
– преименува с. Сакар тепе на с. Лиси връх;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шарвъ (Шарвии) на с. Браничево;
– преименува с. Махмузлии на с. Тодор Икономов;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Сенебир (Сенибир) на с. Сини вир;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Джерджии на м. Билярци;
– преименува с. Шумну Бохчалар на с. Божидар;
– преименува с. Силистра Бохчалар на с. Боймир;
– преименува с. Даулджилар на с. Гусла;
– преименува с. Доранлар на с. Дойранци;
– преименува с. Чобан Насуф на с. Загориче;
– преименува с. Долина на с. Колаково (Кулаково);
– преименува с. Язла на с. Лятно;
– преименува с. Юсуф ханлар на с. Пристое;
– преименува с. Ембие Солак (Солак) на с. Свети Горазд;
– преименува с. Ембие Скендер на с. Свети Климент;
– преименува с. Ембие сакаллъ на с. Свети Наум;
– преименува с. Салтъклар на с. Средковец;
– преименува с. Чулфалар на с. Тъкач;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – възстановява старото име на с. Колаково (Кулаково) на с. Долина;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Свети Наум на с. Наум;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Божидар на с. Каолиново;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Свети Горазд и Свети Климент в едно ново населено място – с. Климент;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава махалите Билярци, Есе и Лападец и ги присъединява като квартали на с. Сини вир;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Тодор Икономов на с. Тодор Икономово;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Боймир и го присъединява като квартал на с. Каолиново;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1971 г. – заличава селата кус, Пристое и Тодор Икономово и ги присъединява като квартали на с. Каолиново;
– признава с. Каолиново за гр. Каолиново;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64,0 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ