Карлово (община)

Община Карлово
42.643514, 24.807153
	Община Карлово
	Герб
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	1059.18 km²
Население	52 769 души
Адм. център	Карлово
Брой селища	27
Сайт	karlovo.bg
Управление
Кмет	Емил Кабаиванов ; (СДС, ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	33 съветници Обединени за нашата община (8); ГЕРБ (7); БСП (6); Възраждане за община Карлово (5); НФСБ (2); ДПС (2); Евророма (2);
	Община Карлово в Общомедия

Община Карлово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Административен център е град Карлово.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на област Пловдив. С площта си от 1059,182 km² е най-голямата сред 18-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Община Карлово е една от най-големите общини в България като заема 8-о място. Границите ѝ са следните:

на юг – община Брезово, община Калояново и община Хисаря;
на запад – община Копривщица и община Антон, Софийска област;
на север – община Тетевен, община Троян и община Априлци, област Ловеч и община Сопот;
на изток – община Павел баня, област Стара Загора.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в централната част, през средно планински в южната, до високо планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на три орографски единици: Карловската котловина, Стара планина и Средна гора.

От запад при град Клисура на изток до село Куртово на протежение от 37 km се простира обширната и равна Карловската котловина. Нейната площ е 280 km², което съставлява повече от 1/4 от територията на община Карлово, а ширината ѝ варира от 2 – 3 km на запад до 15 km на изток. В най-южната ѝ част, южно от град Баня, в началото на Стремския пролом на река Стряма се намира най-ниската ѝ точка – 264 m н.в.

Районите северно от Карловската котловина до границата с Ловешка област се заемат от южните склонове на най-високите части на Средна Стара планина. Тук от запад на изток се редуват три от най-високите дялове на планината. Най-на запад до Рибаришкия проход (1570 m) в пределите на общината попадат южните склонове на източната, най-висока част на Златишко-Тетевенска планина със своя първенец връх Вежен (2198,1 m), разположен северозападно от град Клисура, на границата с община Тетевен. Между Рибаришкия проход на запад и дълбоката долина на Стара река (ляв приток на Стряма) на изток се простират южните склонове на Троянска планина. Нейният най-висок връх Левски (Амбарица, 2165,5 m) се издига северно от град Карлово на границата с община Троян. Районът на изток от долината на Стара река се заема от най-високия дял на Стара планина – Калоферска планина. Тук на границата с община Априлци се извисява най-високият връх на община Карлово и цялата Стара планина – връх Ботев (Юмрукчал 2375,4 m).

Районите южно от Карловската котловина се заемат от най-високите части на Средна гора. На запад от Стремския пролом на река Стряма, до границите с община Хисаря и община Копривщица се простират северните склонове на Същинска Средна гора. На границата с община Копривщица се намира най-високата точка на Същинска Средна гора и на цялата Средна гора – връх Богдан (1604 m). Източно от Стремския пролом в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Сърнена Средна гора. Тук най-високата точка от 982,8 m се намира североизточно от село Мраченик.

Води

Основна водна артерия на община Карлово е река Стряма, която протича през нея с горното си течение и отводнява близо 90% от територията ѝ. Реката извира от южното подножие на връх Вежен и се насочва на юг. При гара Стряма завива на изток, минава южно от град Клисура и навлиза в най-западната част на Карловската котловина. Там завива на югоизток и тече по южната периферия на котловината. Южно от град Баня завива на юг, навлиза в Стремския пролом и напуска пределите на общината, като навлиза в община Калояново. По своето течение в община Карлово река Стряма получава отляво двата си най-големи притока – Стара река (20 km) и Бяла река (37 km).

Стара река води началото си от рида Равнец (част от Калоферска планина) и до град Карлово тече в много дълбока каньоновидна долина, минава през центъра на града, навлиза в Карловската котловина и югоизточно от село Войнягово се влива отляво в Стряма.

Бяла река извира североизточно от връх Ботев и тече на юг също в дълбока проломна долина. Западно от град Калофер завива на югозапад и навлиза в най-източната част на Карловската котловина. Минава последователно покрай селата Куртово, Ведраре (тук завива на юг), Бегунци и Пролом (тук завива на запад) и на около 2 km западно от последното се влива отляво в Стряма. Неин основен приток е Свеженска река (26 km), чието горно течение е в община Брезово. В пределите на община Карлово в началото реката тече на север, а след това на запад и югозапад, минава през село Домлян и югоизточно от село Бегунци се влива отляво в Бяла река.

Най-североизточната част на община Карлово (около 10% от територията ѝ) се отводнява от най-горното течение на река Тунджа. Тя води началото си от южното подножие на връх Юрушка грамада в Калоферска планина и тече на юг в дълбока и залесена долина. Минава през центъра на град Калофер, завива на изток и навлиза в община Павел баня.

На територията на община Карлово има изградени няколко язовира, водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи в Карловската котловина. Най-големи са „Домлян“ (на Свеженска река), „Марино поле“ (северозападно от село Соколица), „Климент“ (западно от село Климент) и др.

Населени места

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Баня	3031	14,459		Клисура	868	131,402
Бегунци	483	10,902	Маджаре, Маджере	Куртово	214	8,518
Богдан	851	41,344	Дерелии	Кърнаре	853	29,650
Васил Левски	1414	42,627	Митиризово, Левски	Марино поле	31	3,199	Минтишлии
Ведраре	948	5,487	Куфаларе	Московец	248	6,698	Татаре
Войнягово	1025	34,198		Мраченик	105	23,880
Горни Домлян	464	11,535	Горни Омаробас	Певците	631	12,075	Ашикларе
Домлян	337	31,676	Долни Омаробас	Пролом	414	13,797	Богаз
Дъбене	1479	38,015		Розино	4308	66,453	Рахманларе, Божидар
Иганово	528	35,330		Слатина	844	48,715
Калофер	2672	155,016		Соколица	619	13,902	Доганджа, Дуганджии
Каравелово	1171	78,997	Горно Кюселере	Столетово	683	9,925	Кара сарлии
Карлово	19 853	102,173	Левскиград	Христо Даново	1591	50,029	Текия
Климент	1119	39,180	Овчеларе, Свети Климент	ОБЩО	46784	1059,182	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

през 1886 г. – заличени са селата Бекирлии и Севишлие (Севишлии) поради изселване без административен акт;
през 1887 г. – заличени са селата Доробас (Дар Обас), Исак Факъ (Исак Факово) и Узун Смаил поради изселване без административен акт;
през 1888 г. – заличено е с. Мранчево поради изселване без административен акт;
през 1893 г. – заличено е с. Ютакларе поради изселване без административен акт;
през 1906 г. – заличено е с. Карачево (Карачово) поради изселване без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Маджаре (Маджере) на с. Бегунци;

– преименува с. Дерелии на с. Богдан;

– преименува с. Куфаларе на с. Ведраре;

– преименува с. Горни Омаробас (Горни Омарбас) на с. Горни Домлян;

– преименува с. Долни Омаробас (Долни Омарбас) на с. Домлян;

– преименува с. Горно Кюселере (Горна Кюселери) на с. Каравелово;

– преименува с. Митиризово на с. Левски;

– преименува с. Гиллере на с. Мали Богдан;

– преименува с. Минтишлии на с. Марино поле;

– преименува с. Татаре на с. Московец;

– преименува с. Ашикларе на с. Певците;

– преименува с. Богаз на с. Пролом;

– преименува с. Овчеларе на с. Свети Климент;

– преименува с. Доганджа (Дуганджии) на с. Соколица;

– преименува с. Кара сарлии на с. Столетово;

– преименува с. Текия на с. Христо Даново;

– преименува с. Арапово на с. Черничани;

МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Рахманларе на с. Божидар;
МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Левски на с. Васил Левски;
МЗ № 3042/обн. 26.02.1944 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
МЗ № 934 – 11/обн. 28.04.1944 г. – отделя кв. Мали Богдан от с. Каравелово и го възстановява като отделно населено място – с. Мали Богдан;
МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черничани на с. Сушица;
Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Божидар на с. Розино;
Указ № 622/обн. 4 януари 1952 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
Указ № 59/обн.27.02.1953 г. – преименува гр. Карлово на гр. Левскиград;
Указ № 516/обн. 22.12.1961 г. – заличава с. Калугерово (Кишиш махле) поради изселване;
Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на гр. Левскиград на гр. Карлово;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Свети Климент на с. Климент;
Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Сушица и го присъединява като квартал на гр. Карлово;
Решение на МС № 582/обн. 10.09.2002 г. – признава с. Баня за гр. Баня;
Указ № 318/обн. 05.09.2003 г. – отделя гр. Сопот и с. Анево от община Карлово и ги включва в новообразуваната община Сопот с административен център гр. Сопот.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	52 307	39 586	2696	5781	269	171	3804	100.00	75.68	5.15	11.05	0.51	0.32	7.27
Карлово	23 075	19 213	600	1394	221	71	1576	Карлово	83.26	2.60	6.04	0.95	0.30	6.82
Розино	4113	1077	1597	1177	5	15	242	Розино	26.18	38.82	28.61	0.12	0.36	5.88
Баня	3512	2560	5	626	12	5	304	Баня	72.89	0.14	17.82	0.34	0.14	8.65
Калофер	3103	2802		43	4		249	Калофер	90.29		1.38	0.12		8.02
Дъбене	1606	1412		150	0		41	Дъбене	87.92		9.33	0.00		2.55
Христо Даново	1581	465	225	824	0	30	37	Христо Даново	29.41	14.23	52.11	0.00	1.89	2.34
Васил Левски	1575	1336	176	41			19	Васил Левски	84.82	11.17	2.60			1.20
Каравелово	1436	1342	0	11	3	7	73	Каравелово	93.45	0.00	0.76	0.20	0.48	5.08
Климент	1254	957	16	96			184	Климент	76.31	1.27	7.65			14.67
Войнягово	1189	1048	3	80	5	0	53	Войнягово	88.14	0.25	6.72	0.42	0.00	4.45
Клисура	1109	1045	0	0			62	Клисура	94.22	0.00	0.00			5.59
Ведраре	1106	692	30	153		4	226	Ведраре	62.56	2.71	13.83		0.36	20.43
Богдан	957	786	0	145	3		21	Богдан	82.13	0.00	15.15	0.31		2.19
Слатина	955	767	21	152			12	Слатина	80.31	2.19	15.92			1.25
Кърнаре	879	555	9	244	0	21	50	Кърнаре	63.13	1.02	27.75	0.00	2.38	5.68
Столетово	768	557		48		4	157	Столетово	72.52		6.25		0.52	20.44
Соколица	637	440		180	3		11	Соколица	69.07		28.25	0.47		1.72
Горни Домлян	534	432		71			28	Горни Домлян	80.89		13.29			5.24
Бегунци	531	363		0		0	166	Бегунци	68.36		0.00		0.00	31.26
Иганово	510	226		68	0		215	Иганово	44.31		13.33	0.00		42.15
Певците	446	237	0	153			55	Певците	53.13	0.00	34.30			12.33
Домлян	405	386		13			1	Домлян	95.30		3.20			0.24
Пролом	394	298		92	0		2	Пролом	75.63		23.35	0.00		0.50
Московец	264	226	0	20			16	Московец	85.60	0.00	7.57			6.06
Куртово	226	224	0	0	0	0	2	Куртово	99.11	0.00	0.00	0.00	0.00	0.88
Мраченик	99	97	0	0	0	0	2	Мраченик	97.97	0.00	0.00	0.00	0.00	2.06
Марино поле	43	43	0	0	0	0	0	Марино поле	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Транспорт

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 83,1 km.

от запад на изток, по цялото протежение на общината преминават два участъка от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от 42,3 km до Община Сопот и още 24,5 km след Община Сопот – общо 66,8 km;
последният участък от 16,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Карлово.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124,2 km:

участък от 55,3 km от Републикански път I-6 (от km 226,1 до km 260,4) и (от km 266 до km 287,0);
последният участък от 22,7 km от Републикански път II-35 (от km 103,6 до km 126,3);
началният участък от 9,6 km от Републикански път II-64 (от km 0 до km 9,6);
началният участък от 28,1 km от Републикански път III-607 (от km 0 до km 28,1);
целият участък от 8,5 km от Републикански път III-641.

Топографски карти

Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 януари 2019. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Карлово
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 януари 2019. (на английски)

[1]

[2]