Община Карлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Карлово
Map of Karlovo municipality (Plovdiv Province).png
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 1059.18 km²
Население 52 769 души
Адм. център Карлово
Брой селища 27
Управление
Кмет Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Общ. съвет 33 съветници
   ОБЕДИНЕНИ ЗА НАШАТА ОБЩИНА (8)
   ГЕРБ (7)
   БСП (6)
   ВЪЗРАЖДАНЕ НА ОБЩИНА КАРЛОВО (5)
   НФСБ (2)
   ДПС (2)
   ЕВРОРОМА (2)

Община Карлово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Пловдив. С площта си от 1059,182 km2 се явява най-голямата сред 18-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Община Карлово е една от най-големите общини в България като заема 8-мо място. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в централната част, през средно планински в южната, до високо планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на три орографски единици: Карловската котловина, Стара планина и Средна гора.

От запад при град Клисура на изток до село Куртово на протежение от 37 km се простира обширната и равна Карловската котловина. Нейната площ е 280 km2, което съставлява повече от 1/4 от територията на обшина Карлово, а ширината ѝ варира от 2-3 km на запад до 15 km на изток. В най-южната ѝ част, южно от град Баня, в началото на Стремския пролом на река Стряма се намира най-ниската ѝ точка – 264 m н.в.

Районите северно от Карловската котловина до границата с Ловешка област се заемат от южните склонове на най-високите части на Средна Стара планина. Тук от запад на изток се редуват три от най-високите дялове на планината. Най-на запад до Рибаришкия проход (1570 m) в пределите на общината попадат южните склонове на източната, най-висока част на Златишко-Тетевенска планина със своя първенец връх Вежен (2198,1 m), разположен северозападно от град Клисура, на границата с община Тетевен. Между Рибаришкия проход на запад и дълбоката долина на Стара река (ляв приток на Стряма) на изток се простират южните склонове на Троянска планина. Нейният най-висок връх Левски (Амбарица, 2165,5 m) се издига северно от град Карлово на границата с община Троян. Районът на изток от долината на Стара река се заема от най-високия дял на Стара планинаКалоферска планина. Тук на границата с община Априлци се извисява най-високият връх на община Карлово и цялата Стара планина – връх Ботев (Юмрукчал 2375,4 m).

Районите южно от Карловската котловина се заемат от най-високите части на Средна гора. На запад от Стремския пролом на река Стряма, до границите с община Хисаря и община Копривщица се простират северните склонове на Същинска Средна гора. На границата с община Копривщица се намира най-високата точка на Същинска Средна гора и на цялата Средна гора – връх Богдан (1604 m). Източно от Стремския пролом в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Сърнена Средна гора. Тук най-високата точка от 982,8 m се намира североизточно от село Мраченик.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Карлово е река Стряма, която протича през нея с горното си течение и отводнява близо 90% от територията ѝ. Реката извира от южното подножие на връх Вежен и се насочва на юг. При гара Стряма завива на изток, минава южно от град Клисура и навлиза в най-западната част на Карловската котловина. Там завива на югоизток и тече по южната периферия на котловината. Южно от град Баня завива на юг, навлиза в Стремския пролом и напуска пределите на общината, като навлиза в община Калояново. По своето течение в община Карлово река Стряма получава отляво двата си най-големи притока Стара река (20 km) и Бяла река (37 km).

Стара река води началото си от рида Равнец (част от Калоферска планина) и до град Карлово тече в много дълбока каньоновидна долина, минава през центъра на града, навлиза в Карловската котловина и югоизточно от село Войнягово се влива отляво в Стряма.

Бяла река извира североизточно от връх Ботев и тече на юг също в дълбока проломна долина. Западно от град Калофер завива на югозапад и навлиза в най-източната част на Карловската котловина. Минава последователно покрай селата Куртово, Ведраре (тук завива на юг), Бегунци и Пролом (тук завива на запад) и на около 2 km западно от последното се влива отляво в Стряма. Неин основен приток е Свеженска река (26 km), чието горно течение е в община Брезово. В пределите на община Карлово в началото реката тече на север, а след това на запад и югозапад, минава през село Домлян и югоизточно от село Бегунци се влива отляво в Бяла река.

Най-североизточната част на община Карлово (около 10% от територията ѝ) се отводнява от най-горното течение на река Тунджа. Тя води началото си от южното подножие на връх Юрушка грамада в Калоферска планина и тече на юг в дълбока и залесена долина. Минава през центъра на град Калофер, завива на изток и навлиза в община Павел баня.

На територията на община Карлово има изградени няколко язовира, водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи в Карловската котловина. Най-големи са „Домлян“ (на Свеженска река), „Марино поле“ (северозападно от село Соколица), „Климент“ (западно от село Климент) и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 52 307 100,00
Българи 39 586 75,68
Турци 2 696 5,15
Цигани 5 781 11,05
Други 269 0,51
Не се самоопределят 171 0,33
Не отговорили 3 804 7,27

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 27 населени места с общо население 52 307 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в община Карлово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка (старо име)
Баня 3512 14,459 Клисура 1109 131,402
Бегунци 531 10,902 Маджаре, Маджере Куртово 226 8,518
Богдан 957 41,344 Дерелии Кърнаре 879 29,650
Васил Левски 1575 42,627 Митиризово, Левски Марино поле 43 3,199 Минтишлии
Ведраре 1106 5,487 Куфаларе Московец 264 6,698 Татаре
Войнягово 1189 34,198 Мраченик 99 23,880
Горни Домлян 534 11,535 Горни Омаробас Певците 446 12,075 Ашикларе
Домлян 405 31,676 Долни Омаробас Пролом 394 13,797 Богаз
Дъбене 1606 38,015 Розино 4113 66,453 Рахманларе, Божидар
Иганово 510 35,330 Слатина 955 48,715
Калофер 3103 155,016 Соколица 637 13,902 Доганджа, Дуганджии
Каравелово 1436 78,997 Горно Кюселере Столетово 768 9,925 Кара сарлии
Карлово 23075 102,173 Левскиград Христо Даново 1581 50,029 Текия
Климент 1254 39,180 Овчеларе, Свети Климент ОБЩО 52307 1059,182 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1886 г. – заличени са селата Бекирлии и Севишлие (Севишлии) поради изселване без административен акт;
  • през 1887 г. – заличени са селата Доробас (Дар Обас), Исак Факъ (Исак Факово) и Узун Смаил поради изселване без административен акт;
  • през 1888 г. – заличено е с. Мранчево поради изселване без административен акт;
  • през 1893 г. – заличено е с. Ютакларе поради изселване без административен акт;
  • през 1906 г. – заличено е с. Карачево (Карачово) поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Маджаре (Маджере) на с. Бегунци;
– преименува с. Дерелии на с. Богдан;
– преименува с. Куфаларе на с. Ведраре;
– преименува с. Горни Омаробас (Горни Омарбас) на с. Горни Домлян;
– преименува с. Долни Омаробас (Долни Омарбас) на с. Домлян;
– преименува с. Горно Кюселере (Горна Кюселери) на с. Каравелово;
– преименува с. Митиризово на с. Левски;
– преименува с. Гиллере на с. Мали Богдан;
– преименува с. Минтишлии на с. Марино поле;
– преименува с. Татаре на с. Московец;
– преименува с. Ашикларе на с. Певците;
– преименува с. Богаз на с. Пролом;
– преименува с. Овчеларе на с. Свети Климент;
– преименува с. Доганджа (Дуганджии) на с. Соколица;
– преименува с. Кара сарлии на с. Столетово;
– преименува с. Текия на с. Христо Даново;
– преименува с. Арапово на с. Черничани;
  • МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Рахманларе на с. Божидар;
  • МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Левски на с. Васил Левски;
  • МЗ № 3042/обн. 26.02.1944 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
  • МЗ № 934–11/обн. 28.04.1944 г. – отделя кв. Мали Богдан от с. Каравелово и го възстановява като отделно населено място – с. Мали Богдан;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черничани на с. Сушица;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Божидар на с. Розино;
  • Указ № 622/обн. 04.01.1952 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
  • Указ № 59/обн.27.02.1953 г. – преименува гр. Карлово на гр. Левскиград;
  • Указ № 516/обн. 22.12.1961 г. – заличава с. Калугерово (Кишиш махле) поради изселване;
  • Указ № 21/обн. 19.01.1962 г. – възстановява старото име на гр. Левскиград на гр. Карлово;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Свети Климент на с. Климент;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Сушица и го присъединява като квартал на гр. Карлово;
  • Решение на МС № 582/обн. 10.09.2002 г. – признава с. Баня за гр. Баня;
  • Указ № 318/обн. 05.09.2003 г. – отделя гр. Сопот и с. Анево от община Карлово и ги включва в новообразуваната община Сопот с административен център гр. Сопот.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 83,1 km.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ