Любимец (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Любимец)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любимец.

Любимец
Map of Lyubimets municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 344.27 km²
Население 10 092 души
Адм. център Любимец
Брой селища 12
Управление
Кмет Анастас Анастасов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (12)
   ЗА ЛЮБИМЕЦ (5)
Bulgaria Lyubimets Municipality geographic map bg.svg

Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на Област Хасково. С площта си от 344,271 km2 заема 7-мо място сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат крайните югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Оряхово се намира връх Узунбаба 427 m – най-високата точка на планината в пределите на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 10 – 12 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 и 5 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, югоизточно от град Любимец, на границата с община Свиленград се намира най-ниската точка на община Любимец 54 m н.в.

Западните и южни части на общината се заемат от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи. Западно от град Любимец, по границата с община Харманли е разположено ниското възвишение Градище. На 3 km западно от село Белица се издига едноименният му връх с височина 367,6 m. В южната част на общината се простират източните, най-високи части на източнородопския рид Гората. Югозападно от село Малко Градище, там където се събират границите на трите общини – Любимец, Харманли и Маджарово се намира най-високата точка на рида и на община Любимец – връх Света Марина 708,6 m, а по̀ на изток, на около 4 km северно от село Вълче поле – връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Южно от рида в пределите на община Любимец попада източната, по-висока част на Вълчеполската котловина с надморска височина между 150 и 200 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От северозапад на югоизток, на протежение от около 10 – 12 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Любимец в нея се вливат три по-големи притока – реките:

Бисерска река (десен). Протича през общината с последните се 4 km и се влива в Марица северно от град Любимец;
Бакърдере (ляв, 23 km). Тя извира под името Голямата река на 619 п н.в. в Сакар планина на 1,8 km североизточно от с. Черепово, община Харманли. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина (защитената местност „Бакърлия“). След село Йерусалимово долината ѝ се разширява и под името Йерусалимовска река се влива отляво в река Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборният ѝ басейн е 85 km2, което представлява 0,16% от водосборния басейн на Марица;
– Лозенска река (десен). Протича с цялото си течение през общината.

В най-южната част на община Любимец по границата с общините Ивайловград и Маджарово протича река Арда, като в този си участък е разположен големият язовир Ивайловград. В пределите на общината попада част от левия (северен) бряг на язовира.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 214 100,00
Българи 8238 80,65
Турци 124 1,21
Цигани 1606 15,72
Други 24 0,23
Не се самоопределят 28 0,27
Не отговорили 194 1,90

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Любимец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 14553 16033 17351 16145 14237 13471 12604 11536 10214
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 10 населени места с общо население от 10 214 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Любимец, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белица 324 28,132 Йерусалимово 117 22,034 Хаджи кьой
Васково 94 16,273 Ишибеглии, Зафирово Лозен 454 21,962 Диниклии
Вълче поле 303 49,961 Куртолен, Вълчепол Любимец 7654 57,374 Хебибчево
Георги Добрево 266 26,574 Бунаклии, Кирилово Малко Градище 645 50,475 Алван дере
Дъбовец 53 41,383 Хамзач Оряхово 304 30,103 Саранлии
ОБЩО 10214 344,271 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Йерусалимово;
– преименува с. Бунаклии на с. Кирилово;
– преименува с. Диниклии на с. Лозен;
– преименува с. Хебибчево на с. Любимец;
– преименува с. Алван дере на с. Малко Градище;
– преименува с. Саранлии на с. Оряхово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Куртолен на с. Вълчепол;
– преименува с. Ишибеглии на с. Зафирово;
– преименува с. Хамзач на с. Дъбовец;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 12.8 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]