Любимец (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Любимец)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любимец.

Община Любимец
Lyubimets Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Хасково
Площ 344.27 km²
Население 10 092 души
Адм. център Любимец
Брой селища 12
Сайт lyubimets.org
Управление
Кмет Анастас Анастасов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
ГЕРБ (11)
БСП за България (2)
Map of Lyubimets municipality (Haskovo Province).png
Община Любимец в Общомедия
Топографска карта на община Любимец.

Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на област Хасково. С площта си от 344,271 km2 заема 7-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат крайните югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Оряхово се намира връх Узунбаба 427 m – най-високата точка на планината в пределите на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 10 – 12 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 и 5 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, югоизточно от град Любимец, на границата с община Свиленград се намира най-ниската точка на община Любимец 54 m н.в.

Западните и южни части на общината се заемат от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи. Западно от град Любимец, по границата с община Харманли е разположено ниското възвишение Градище. На 3 km западно от село Белица се издига едноименният му връх с височина 367,6 m. В южната част на общината се простират източните, най-високи части на източнородопския рид Гората. Югозападно от село Малко Градище, там където се събират границите на трите общини – Любимец, Харманли и Маджарово се намира най-високата точка на рида и на община Любимец – връх Света Марина 708,6 m, а по̀ на изток, на около 4 km северно от село Вълче поле – връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Южно от рида в пределите на община Любимец попада източната, по-висока част на Вълчеполската котловина с надморска височина между 150 и 200 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От северозапад на югоизток, на протежение от около 10 – 12 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Любимец в нея се вливат три по-големи притока – реките:

Бисерска река (десен). Протича през общината с последните се 4 km и се влива в Марица северно от град Любимец;
Бакърдере (ляв, 23 km). Тя извира под името Голямата река на 619 m н.в. в Сакар планина на 1,8 km североизточно от с. Черепово, община Харманли. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина (защитената местност „Бакърлия“). След село Йерусалимово долината ѝ се разширява и под името Йерусалимовска река се влива отляво в река Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 85 km2, което представлява 0,16% от водосборния басейн на Марица;
– Лозенска река (десен). Протича с цялото си течение през общината.

В най-южната част на община Любимец по границата с общините Ивайловград и Маджарово протича река Арда, като в този си участък е разположен големият язовир Ивайловград. В пределите на общината попада част от левия (северен) бряг на язовира.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към село Дъбовец през 2011 г.
Изглед към село Малко Градище през 2011 г.

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Белица 324 28,132 Йерусалимово 117 22,034 Хаджи кьой
Васково 94 16,273 Ишибеглии, Зафирово Лозен 454 21,962 Диниклии
Вълче поле 303 49,961 Куртолен, Вълчепол Любимец 7654 57,374 Хебибчево
Георги Добрево 266 26,574 Бунаклии, Кирилово Малко Градище 645 50,475 Алван дере
Дъбовец 53 41,383 Хамзач Оряхово 304 30,103 Саранлии
ОБЩО 10214 344,271 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Йерусалимово;
– преименува с. Бунаклии на с. Кирилово;
– преименува с. Диниклии на с. Лозен;
– преименува с. Хебибчево на с. Любимец;
– преименува с. Алван дере на с. Малко Градище;
– преименува с. Саранлии на с. Оряхово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Куртолен на с. Вълчепол;
– преименува с. Ишибеглии на с. Зафирово;
– преименува с. Хамзач на с. Дъбовец;
  • МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Зафирово на с. Васково;
  • МЗ № 2011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Георги Добрево;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Вълчепол на с. Вълче поле;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Любимец за с.гр.т. Любимец;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Любимец за гр. Любимец.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 14 553
1946 16 033
1956 17 351
1965 16 145
1975 14 237
1985 13 471
1992 12 604
2001 11 536
2011 10 214

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 10 214 8 238 124 1 606 24 28 194 100,00 80,65 1,21 15,72 0,23 0,27 15,72
Любимец 7 654 6 096 24 1 322 18 21 173 Любимец 79,64 0,31 17,27 0,23 0,27 2,26
Белица 324 319 0 1 Белица 98,45 0,00 0,30
Васково 94 26 0 58 9 Васково 27,65 0,00 61,70 9,57
Вълче поле 303 189 112 0 0 Вълче поле 62,37 36,96 0,00 0,00
Георги Добрево 266 154 62 42 6 Георги Добрево 57,89 23,30 15,78 2,25
Дъбовец 53 34 12 7 0 0 0 Дъбовец 64,15 22,64 13,20 0,00 0,00 0,00
Йерусалимово 117 111 0 5 0 Йерусалимово 94,87 0,00 4,27 0,00
Лозен 454 448 0 0 0 Лозен 98,67 0,00 0,00 0,00
Малко Градище 645 568 22 53 1 Малко Градище 88,06 3,41 8,21 0,15
Оряхово 304 293 7 0 4 Оряхово 96,38 2,30 0,00 1,31

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 10 214 100,00
Православие 7 606 74,46
Католицизъм 33 0,32
Протестантство 44 0,43
Ислям 75 0,73
Друго 6 0,05
Нямат 313 3,06
Не се самоопределят 238 2,33
Непоказано 1 899 18,59

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 42,34 % 69,74 % 62,10 % 62,01 % 58,17 %
Общ брой места 17 17 17 17 13
ГЕРБ 2 9 12 11
БСП за България 2
Коалиция „За Любимец“ 5
Коалиция „Българска социалистическа партияПолитически клуб „Тракия“ 6
„Коалиция за силна община Любимец“ (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“,
ВМРО – НИЕ)
2
Коалиция „БСП, ПД „Социалдемократи“, ПК „Тракия““ (Българска социалистическа партия,
Политическо движение „Социалдемократи“, Политически клуб „Тракия“)
9 7
Коалиция „НДСВ, СДС, Земеделски народен съюз, ДСБ“ (Национално движение за стабилност и възход,
Съюз на демократичните сили, Земеделски народен съюз, Демократи за силна България)
3
Движение за права и свободи 1 2
Обединение на българските националисти „Целокупна България“ 2
Атака 1
Партия на българските жени 2
Българският земеделски народен съюз – Никола Петков 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Национално движение за стабилност и възход 1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 5 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ“, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018 
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Любимец“. // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Любимец“. // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Любимец“. // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Любимец“. // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България