Община Мъглиж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Мъглиж
Map of Maglizh municipality (Stara Zagora Province).png
Общи данни
Област Област Стара Загора
Площ 388.88 km²
Население 12 137 души
Адм. център Мъглиж
Брой селища 14
Управление
Кмет Господин Господинов
(ЗП, ОЗ, БСД)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (10)
   НДСВ (4)
   БСП (2)
   ДПС (1)

Община Мъглиж се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на Област Стара Загора. С площта си от 388,884 km2 е 7-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 7,54% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Около 2/3 от територията на община Мъглиж се заема от южните склонове на Средна Стара планина. На запад от долината на Мъглижка река (ляв приток на Тунджа) се простират югоизточните разклонения на Шипченска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Българка 1445,1 m, разположен в крайния северозападен ъгъл на общината, на границата с община Казанлък. Районите разположени източно от долината на реката се заемат от югозападните части на Тревненска планина. На около 3 km югозападно от село Борущица се издига най-високият ѝ връх Панагюра 1330,4 m.

Южно от двете планини в пределите на общината попадат централните части на Казанлъшката котловина, където надморската височина варира от 300 до 350 m. Тук, източно от село Зимница, на границата с община Николаево, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската ѝ точка – 276 m н.в.

Най-южната част на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Горяла могила 656,6 m, разположен на границата с община Стара Загора.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Мъглиж е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток, покрай селата Ягода, Юлиево, Шаново и Зимница с част от горното си течение. В пределите на общината река получава четир по-големи притока:

Мъглижка река (Селчанска река, 30 km, ляв). Тя извира под името Сухата река на 1330 m н.в. в Шипченска планина, в южното подножие на връх Българка. До хижа „Българка“ тече на североизток, след което постепенно завива на юг, като в този си участък протича през територията на община Трявна. По цялото си протежение служи като условна граница между Шипченска планина на запад и Тревненска планина на изток. Долината ѝ е много дълбока, като преди град Мъглиж образува забележителната Мъглижка клисура. В района на село Селце има малко долинно разширение. В този си участък долината ѝ се характеризира със стръмен релеф, изразен с високи стойности на относително вертикално превишение, съпоставени с талвега на реката и вододелните линии на водосборният ѝ басейн. Ерозионният базис на реката отстои на над 1000 метра вертикално превишение спрямо изворните части, което е много висико стойност за мащабите на реката. В целия този участък реката носи името Селченска река. При излизането си от планината при град Мъглиж образува голям наносен конус и навлиза в Казанлшкото поле, където долината ѝ става много плитка и почти незабележима. Влива отляво в река Тунджа на 304 m н.в., на 600 m северозападно от село Ягода. Площта на водосборният ѝ басейн възлиза на 91 km2, което представлява 1,08% от водосборния басейн на река Тунджа.
– Габровщица (ляв);
– Патрокия (ляв);
Ветренска река (26 km, ляв). Тя извира под името Кръстецка река на 1106 m н.в. в Тревненска планина, на на 1,7 km югозападно от гара Кръстец в община Трявна. До гарата тече на североизток и изток, след което завива на юг и югоизток и до изхода си от Стара планина долината ѝ е много дълбока и силно залесена. На 1,4 km североизточно от гара Дъбово излиза от планината, като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлшкото поле, където долината ѝ става много плитка и почти незабележима, като тази на Мъглижка река. Влива се отляво в река Тунджа на 281 m н.в., на 1,4 km източно от село Зимница. Между селата Борущица и Радунци се нарича Борущенска река, а след това до изхода си от планината – Поповска река. Площта на водосборният ѝ басейн възлиза на 123 km2, което представлява 1,46% от водосборния басейн на река Тунджа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 180 100,00
Българи 6 274 61,63
Турци 323 3,17
Цигани 2 975 29,22
Други 109 1,07
Не се самоопределят 52 0,51
Не отговорили 447 64,39

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Мъглиж
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 15949 15958 16082 16186 15618 14078 13777 12973 10180
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 15 населени места с общо население от 10 180 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Мъглиж, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Борущица 53 44,964 Селце 12 59,730
Бънзарето - - Бънзарито, в з-щето на с. Борущица Сливито 12 25,312
Ветрен 1100 30,731 Лаханлии Тулово 1320 14,215
Дъбово 1175 66,680 Яйканлии Шаново 352 29,719 Козбуджа, Оряхово
Държавен 4 - Чифлика, в з-щето на с. Борущица Юлиево 475 12,002 Долно Софуларе, Долни Мъдреци, Юлиев
Зимница 838 14,123 Къшлата Яворовец 10 - Долап махле, Поповци, Явровец, в з-щето на с. Дъбово
Мъглиж 3269 73,923 Ягода 1522 17,485 Чанакчии, Горно Паничерево
Радунци 38 - в з-щето на с. Дъбово ОБЩО 10180 388,884 4 населени места са без без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Лаханлии на с. Ветрен;
– преименува с. Долно Софуларе на с. Долни Мъдреци;
– преименува с. Яйканлии на с. Дъбово;
– преименува м. Чифлика на м. Държавен;
– преименува с. Козлуджа на с. Оряхово;
– преименува с. Чанакчии на с. Горно Паничерево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Къшлата (Къшле) на с. Зимница;
  • МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Долап махле (Поповци) на с. Явровец;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Оряхово на с. Шаново;
  • Указ № 448/обн. 06.09.1950 г. – преименува с. Горно Паничерево на с. Ягода;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Долни Мъдреци на с. Юлиев;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – признава н.м. Радунците (от с. Яворовец) за отделно населено място – с. Радунци;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на м. Бънзарито на м. Бънзарето;
– уточнява името на с. Юлиев на с. Юлиево;
– осъвременява името на с. Явровец на с. Яворовец;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 56,1 km.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 75,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ