Пазарджик (община)

Пазарджик
42.2, 24.333
	Пазарджик
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Пазарджик
Площ	636.72 km²
Население	87 766 души (31 декември 2025); 138 души/km²
Адм. център	Пазарджик
Брой селища	32
Сайт	pazardzhik.bg
Управление
Кмет	Петър Куленски ; (ПП – ДБ; 2023)
Общ. съвет	41 съветници ДПС-НН (8); ПП-ДБ (6); ПП "СВОБОДА" (5); БСП - ОЛ (4); МК "ВМРО-БНД" (ВМРО-БНД, ССД) (3); ПП "ГЕРБ" (3); МИР (2); Възраждане (2); Пряка демокрация (2); ПП Движение „Напред, България“ (2) Движение„Гергьовден“ (1) ПП Величие (1) КП „Заедно за силна община“ (1) ПП Земеделски народен съюз (1);
	Пазарджик (община) в Общомедия

Община Пазарджик се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната част на област Пазарджик. С площта си от 636,722 km² заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 14,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг – община Брацигово и община Пещера;
на югозапад – община Ракитово;
на запад – община Септември;
на северозапад – община Лесичово;
на север – община Панагюрище и община Стрелча;
на изток – община Съединение и община Родопи, област Пловдив;
на югоизток – община Стамболийски, област Пловдив.

Природни ресурси

Релеф

В по-голямата си част релефът на общината е равнинен, а в южната част хълмист, ниско и средно планински като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и най-северните части на Западните Родопи.

Около 90% от територията на общината се заема от западните части на обширното и равно Пазарджишко-Пловдивското поле. Източно от село Говедаре, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на общината – 182 m н.в. В северната част на общината, югозападно от село Овчеполци, на около 300 m на околния терен се издигат ниските Овчи хълмове с максимална височина връх Гъзера (521 m).

Останалите 10% от територията на общината се заемат от крайните северни части на Западните Родопи. На юг от река Марица по границата с общините Брацигово и Пещера в пределите на общината попадат северните склонове на ниските Бесапарски ридове с техния най-висок Еленски връх (535 m), разположен на около 2 km южно от село Огняново. В най-южната част на общината се простират северните склонове на западнородопския рид Къркария. На границата с Община Ракитово, югозападно от село Паталеница се издига най-високата точка на рида и на общината – връх Калчиш (1475 m).

Води

Основна водна артерия на община Пазарджик е река Марица, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 22 – 23 km. Тя навлиза в общината северозападно от село Звъничево, минава през областния град Пазарджик и покрай селата Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево и Говедаре и източно от последното навлиза в Област Пловдив. В пределите на общината в река Марица отляво се вливат два от големите ѝ притоци – реките Тополница и Луда Яна. Река Тополница протича през общината с най-долното си течение, преминава покрай село Юнаците и западно от град Пазарджик се влива в Марица. Река Луда Яна навлиза в общината западно от село Цар Асен, минава покрай селата Росен, Черногорово, Крали Марко и Пищигово и западно от село Огняново се влива в Марица. Реките, вливащи се отдясно в река Марица в пределите на общината са малки и къси и водят началото си от рида Къркария, като по-големите от тях са Црънча и Дебръщица.

Климат

Община Пазарджик има благоприятен преходно-континентален климат, за който са характерни летните засушавания. Отрицателните температури се измерват през най-типичния зимен месец – януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура в град Пазарджик е положителна. Летните температури в града не са по-високи от тези на Дунавската равнина. Средната юлска температура е 23.3 °C. Дългото лято, често от април до октомври, е достатъчно топло. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемите земи, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг – ориз, тютюн, памук и др. В ниската част на общината климатичните условия се проявяват по-силно върху режима на температурата и по-специално върху продължителността на мразовете и горещините. В Пазарджишко-Пловдивското поле през зимата поради температурната инверсия е по-студено и има по-продължителни мразове, отколкото по родопските склонове и разклонения. Ранната пролет позволява ранно засаждане на летните култури, а късната есен е твърде благоприятна за доброто узряване и прибирането на гроздето, тютюна, ориза, памука, и др., както и за доузряване на вторите реколти. В сравнение със Северна България през пролетта в Пазарджишко-Пловдивското поле по-рано престава да пада слана, а през есента по-късно.

Валежите в общината зависят от преноса на въздушните маси. Стара планина и Средна гора пречат на свободното проникване на влажните въздушни маси от север и северозапад, а Родопите на южните. По този начин Горнотракийската низина получава по-малко валежи, отколкото е средната валежна сума за България. Така Пазарджик се намира под валежна сянка от околните му планини, затова годишната сума на валежите му е едва 515 мм. В града най-много валежи падат през лятото – 142 мм (27,6%), а пролетта – 27%. Летните валежи дори и най-големи, често пъти са поройни и са недостатъчни за земеделските култури, особено за вторите култури. Характерни за Пазарджишко-Пловдивското поле са и честите засушавания, проявяващи се най-вече през втората половина на юли и първата половина на август.

Полезни изкопаеми

На територията на община Пазарджик има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най-разпространените полезни изкопаеми са мраморите и доломитите. Те са намират по северния склон на Родопите – между селата Паталеница и Црънча, южно и източно от село Дебръщица. Най-голямо е разпространението на мраморите в Бесапарските ридове. В техния северен склон, край село Огняново се намира и добре разработено находище на варовик. Тук се добива и произвежда цялата гама от инертни материали на базата на трошен камък (каменно брашно, чакъл), негасена и хидратна вар и пепелина. В землището на село Величково се добиват скални облицовъчни материали. От тях недобре проучени и разработени са находищата от гранит, сиенит и габро. Големи са залежите от инертните материали – речен пясък и филц, които не са добре проучени и слабо се експлоатират.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	114 817	89 787	5686	10 132	423	847	7942	100.00	78.20	4.95	8.82	0.37	0.74	6.92
Пазарджик	71 979	57 332	4822	3423	325	495	5582	Пазарджик	79.65	6.69	4.75	0.45	0.68	7.75
Мало Конаре	4353	2795	6	1019	5	11	517	Мало Конаре	64.20	0.13	23.40	0.11	0.25	11.87
Ивайло	2841	2091		684		17	41	Ивайло	73.60		24.07		0.59	1.44
Алеко Константиново	2714	1542	733	343	5	45	46	Алеко Константиново	56.81	27.00	12.63	0.18	1.65	1.69
Огняново	2353	1927		223		174	24	Огняново	81.89		9.47		7.39	1.01
Главиница	2282	1917	21	228	3	16	97	Главиница	84.00	0.92	9.99	0.13	0.70	4.25
Черногорово	2203	1935		226		4	35	Черногорово	87.83		10.25		0.18	1.58
Братаница	2093	1149		381		17	537	Братаница	54.89		18.20		0.81	25.65
Синитово	1950	1609		235		11	85	Синитово	82.51		12.05		0.56	4.35
Звъничево	1899	1401	23	251	12	8	204	Звъничево	73.77	1.21	13.21	0.63	0.42	10.74
Мокрище	1851	1634		114	5		94	Мокрище	88.27		6.15	0.27		5.07
Говедаре	1634	811	10	622			190	Говедаре	49.63	0.61	38.06			11.62
Юнаците	1522	1011	16	422			66	Юнаците	66.42	1.05	27.72			4.33
Драгор	1422	761	18	617	3	5	18	Драгор	53.51	1.26	43.38	0.21	0.35	1.26
Добровница	1380	1218		129	4		27	Добровница	88.26		9.34	0.28		1.95
Сарая	1356	1077	0	253	3	10	13	Сарая	79.42	0.00	18.65	0.22	0.73	0.95
Паталеница	1228	1191	0	11	6	4	16	Паталеница	96.98	0.00	0.89	0.48	0.32	1.30
Црънча	1107	1068	8		5		24	Црънча	96.47	0.72		0.45		2.16
Пищигово	1037	713	4	311			5	Пищигово	68.75	0.38	29.99			0.48
Хаджиево	1027	845	0	3	0	3	176	Хаджиево	82.27	0.00	0.29	0.00	0.29	17.13
Величково	1020	907	0	96			15	Величково	88.92	0.00	9.41			1.47
Овчеполци	972	725		165		0	79	Овчеполци	74.58		16.97		0.00	8.12
Дебръщица	910	889		0		3	16	Дебръщица	97.69		0.00		0.32	1.75
Гелеменово	695	473		210		6	1	Гелеменово	68.05		30.21		0.86	0.14
Мирянци	568	549	0	0			17	Мирянци	96.65	0.00	0.00			2.99
Априлци	526	368	0	155	0	3	0	Априлци	69.96	0.00	29.46	0.00	0.57	0.00
Росен	516	502		7	5		0	Росен	97.28		1.35	0.96		0.00
Ляхово	391	382	0		5		2	Ляхово	97.69	0.00		1.27		0.51
Цар Асен	281	279	0	0			0	Цар Асен	99.28	0.00	0.00			0.00
Тополи дол	268	257	0				6	Тополи дол	95.89	0.00				2.23
Сбор	249	243	0	0	0	0	6	Сбор	97.59	0.00	0.00	0.00	0.00	2.40
Крали Марко	190	186	0	0			3	Крали Марко	97.89	0.00	0.00			1.57

Населени места

Общината има 32 населени места с общо население 91 368 жители, което я прави 9-а по големина в страната към 7 септември 2021 г.^[3]

**Списък на населените места в община Пазарджик, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Алеко Константиново	2099	15,864	Аджиларе, Светогорци, Алеко Константинов	Мокрище	1677	7,562	Ямурчово
Априлци	419	16,567	Абдуларе	Овчеполци	854	30,391	Ферезлии
Братаница	1608	10,206	Кьосе Муратово	Огняново	1966	19,502	Саладиново, Марица
Величково	857	25,969	Згарлии	Пазарджик	55716	37,382	Татар Пазарджик
Гелеменово	647	15,754		Паталеница	1124	39,215
Главиница	1909	10,202	Башикърово	Пищигово	935	30,168
Говедаре	1650	14,798		Росен	401	20,867	Балдево
Дебръщица	801	26,693		Сарая	1016	12,618
Добровница	1415	16,318	Карезлии	Сбор	213	27,757	Джумая
Драгор	1137	6,360	Меликадъново	Синитово	1802	24,286
Звъничево	1595	12,319	Чангарлии	Тополи дол	237	12,947	Кавак дере
Ивайло	2071	14,078	Кула касаплии	Хаджиево	850	12,677
Крали Марко	162	6,981	Муссиево	Цар Асен	249	15,549	Караплии
Ляхово	339	6,771		Црънча	938	29,271
Мало Конаре	3031	52,214	Доганово Конаре	Черногорово	1804	47,067
Мирянци	557	5,418	Мюселиме	Юнаците	1289	12,941	Хаджилии
				ОБЩО	91368	636,722	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

през 1887 г. – заличено е с. Дениз беглии и е присъединено като квартал на с. Гелеменово без административен акт;
през 1888 г. – заличено е с. Алифаково без административен акт поради изселване;
през 1898 г. – заличено е с. Симитли без административен акт поради изселване;
през 1900 г. – преименуван е гр. Татар Пазарджик на гр. Пазарджик без административен акт;
Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава м. Кочагово поради изселване;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – възстановява м. Кочагово като отделно населено място след презаселване и я преименува на м. Алеково;

– преименува с. Абдуларе на с. Априлци;

– преименува с. Кьосе Муратово на с. Братаница;

– преименува с. Згарлии на с. Величково;

– преименува с. Башикърово на с. Главиница;

– преименува с. Карезлии на с. Добровница;

– преименува с. Меликадъново на с. Драгор;

– преименува с. Чангарлии на с. Звъничево;

– преименува с. Кула касаплии на с. Ивайло;

– преименува с. Муссиево на с. Крали Марко;

– преименува с. Доганово Конаре (Куру кьой, Конаре) на с. Мало Конаре;

– преименува с. Мюселиме на с. Мирянци;

– преименува с. Ямурчово на с. Мокрище;

– преименува с. Ферезлии на с. Овчеполци;

– преименува с. Балдево на с. Росен;

– преименува с. Джумая на с. Сбор;

– преименува с. Аджиларе (Аладжилар) на с. Светогорци;

– преименува с. Кавак дере на с. Тополи дол;

– преименува с. Караплии на с. Цар Асен;

– преименува с. Хаджилии на с. Юнаците;

МЗ № 667/обн. 13.09.1937 г. – преименува с. Светогорци на с. Алеко Константинов;

– преименува м. Алеково на м. Стария извор;

МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Саладиново на с. Марица;
Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Марица на с. Огняново;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Баткун и го присъединява като квартал на с. Паталеница;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Алеко Константинов на с. Алеко Константиново;
Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава м. Стария извор и я присъединява като квартал на с. Алеко Константиново;
Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя селата Динката и Щърково и техните землища от община Пазарджик и ги включва в новосъздадената със същия указ Община Лесичово;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Черногорово и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Пазарджик.

Транспорт

През територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:

от запад на изток, по долината на река Марица, на протежение от 20 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
в крайната североизточна част, покрай селата Тополи дол и Овчеполци, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Панагюрище.

През общината преминават изцяло или частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,2 km:

участък от 19,7 km от автомагистрала Тракия (от km 86,6 до km 106,3);
участък от 25,6 km от Републикански път I-8 (от km 183,3 до km 208,9);
участък от 27,5 km от Републикански път II-37 (от km 112,7 до km 140,2);
началният участък от 6,1 km от Републикански път II-84 (от km 0 до km 6,1);
последният участък от 6,7 km от Републикански път III-803 (от km 48 до km 54,7);
целият участък от 9,8 km от Републикански път III-3703;
началният участък от 10,9 km от Републикански път III-3704 (от km 0 до km 10,9);
началният участък от 13,2 km от Републикански път III-3706 (от km 0 до km 13,2);
последният участък от 5,4 km от Републикански път III-6062 (от km 17,7 до km 23,1);
началният участък от 22 km от Републикански път III-8003 (от km 0 до km 22,0);
началният участък от 9,3 km от Републикански път III-8004 (от km 0 до km 9,3).