Перник (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Перник)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

Перник (община)
Map of Pernik municipality (Pernik Province).png
Общи данни
Област Област Перник
Площ 477.4 km²
Население 94 833 души
Адм. център Перник
Брой селища 24
Управление
Кмет Вяра Церовска
(ГЕРБ)
Общ. съвет 41 съветници
   ГЕРБ (13)
   БСП (7)
   БДЦ (7)
   Народен съюз–ВМРО–Патриотично обединение (5)
   РЕФОРМАТОРИ И ДЕМОКРАТИ ЗА ПЕРНИК (4)
   АБВ (3)
   АТАКА (1)
   За нашия Перник (1)

Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Перник. Част от нейната територия попада в историко-географската област Краище и в частност в по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 484,213 km2 заема 3-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 20,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Перник е твърде разнообразен, от високо планински, през ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, по цялото протежение на общината се простират две котловини. На северозапад – южната половина на Брезнишката котловина, в южната част на която, в началото на Чардакския пролом на река Струма, южно от град Батановци се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в. Чрез пролома Кракра на югоизток Брезнишката котловина се свързва с Пернишката котловина, надморската височина на която е от 750 до 800 m.

Тези две котловини са оградени от частите на две планински редици: Завалско-Планската на северизток и Руйско-Верилската на югозапад.

Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от три планини. В най-северните ѝ предели попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Най-високата ѝ точка на територията на община Перник е връх Кале (1052,5 m), издигащ се североизточно от село Вискяр. На югозапад чрез Радуйската седловина Вискяр се свързва с планината Люлин. В пределите на общината попадат нейните югозападни склонове, обърнати към Пернишката котловина, а най-високата ѝ точка връх Дупевица (1256 m) се издига североизточно от село Големо Бучино, на границата със Столична община. На югоизток от Пернишката котловина се издига четвъртата по височина планина в БългарияВитоша. В пределите на община Перник попада почти 1/3 от територията на планината, основно нейната западна част. На границата със Столична община, североизточно от село Чуйпетлово се извисява нейният най-висок връх Черни връх 2290 m.

На югозапад двете котловини (Брезнишката и Пернишката) са оградени от части на две ниски планини спадащи към Руйско-Верилската планинска редица. На северозапад от Чардакския пролом и западно от Брезнишката котловина се простират източните склонове на планината Черна гора. Нейната максимална височина в общината е връх Гарван (1100 m), разположен северозападно от село Планиница. Районът югоизточно от Чардакския пролом и югозападно от Пернишката котловина се заема от североизточните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига югозападно от град Перник, на границата с община Радомир.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Перник е река Струма, като в нейните предели протича най-горното ѝ течение. Реката извира от южното подножие на Черни връх и се насочва на юг-югозапад. При село Боснек завива на северозапад, а след това на север и се влива в язовир Студена (обем 25.2 млн. м3). След изтичането си от язовира при село Студена реката навлиза в Пернишката котловина и се насочва на север. Протича през областния център град Перник по цялото му протежение, а след него преминава през първия си пролом Кракра и навлиза в Брезнишката котловина. При град Батановци завива на юг, навлиза във втория си пролом Чардакския и напуска пределите на общината. При град Батановци в нея отдясно се влива първият ѝ по-голям приток – река Конска, която отводнява цялата Брезнишката котловина.

Климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

В климатично отношение община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, а западните склонове на Витоша – в планинската климатична област.

В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на котловината е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства – рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация. Като цяло почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Народен парк „Витоша“ обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9 988 ха на територията на община Перник. В тази част на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.

Минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината. Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от „Мини Перник“ АД. Средногодишното производство е близо 2 млн. т. годишно.

От нерудните изкопаеми в общината е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. „Калкас“ и село Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък.

Защитени местности[редактиране | редактиране на кода]

На 5 km южно от град Перник, в планината Голо бърдо, се намира резерватът Острица. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 m) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са „проветривостта“ на резервата и по-високата му надморска височина (1100 m) спрямо селищата с развита промишленост (700 – 800 m).

В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Проучени са 15 km от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 m2 всяка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 97 181 100,00
Българи 88 831 91,41
Турци 176 0,18
Цигани 1 781 1,83
Други 208 0,21
Не се самоопределят 250 0,26
Не отговорили 5 935 6,11

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 24 населени места с население 97 181 души (01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Перник, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Батановци 2263 4,556 Темелково Люлин 849 22,191
Богданов дол 486 9,975 Мещица 873 20,130
Боснек 155 28,666 Перник 80191 72,289 Димитрово
Вискяр 102 10,907 Планиница 30 3,719
Витановци 269 7,336 Радуй 51 14,445
Големо Бучино 726 17,974 Расник 399 21,013
Дивотино 1911 26,331 Рударци 1362 8,466
Драгичево 2121 20,448 Селищен дол 146 11,500
Зидарци 80 3,694 Студена 1819 74,794
Кладница 1202 15,414 Черна гора 302 16,078
Кралев дол 619 14,618 Чуйпетлово 29 29,642 Чупетлово
Лесковец 117 13,884 Ярджиловци 1079 16,143
ОБЩО 97181 484,213 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбски Самоков на с. Попово;
  • Указ № 402/обн. 18.09.1929 г. – признава с. Перник за гр. Перник;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1944 г. – преименува с. Попово на с. Витошко;
  • Указ № 649/обн. 16.07.1949 г. – преименува гр. Перник на гр. Димитрово;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Батановци на с. Темелково;
  • Указ № 408/обн. 13.10.1953 г. – заличава селата Витошко и Крапец поради изселване;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Бела вода, Калкас и Мошино и ги присъединява като квартали на гр. Димитрово;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – признава н.м. Рударци (от с. Кладница) за отделно населено място – с. Рударци;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – обединява селата Райлово (Райловци) и Църнел в едно ново населено място – с. Люлин;
  • Указ № 21/обн. 19.01.1962 г. – преименува с. Църква на с. Даскалово;
– възстановява старото име на гр. Димитрово на гр. Перник;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Чупетлово (Чупетльово) на с. Чуйпетлово;
  • Указ № 2434/обн. 27.10.1972 г. – заличава с. Даскалово и го присъединява като квартал на гр. Перник;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Темелково за гр. Темелково;
  • Указ № 157/обн. 10.05.1991 г. – възстановява старото име на гр. Темелково на гр. Батановци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черна гора от гр. Темелково и го признава за отделно населено място – с. Черна гора;
  • Указ № 120/обн. 14.04.1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;[3]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,2 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. ((bg))  Решение № 120 от 25.03.1998 г.. // ДВ. бр. 42 от 14.04.1998 г. ciela.net. Посетен на 19.06.2014.
  4. в този си участък автомагистрала Срума се дублира с Републикански път I-1
  5. на протежение от 15,3 km (от km 287,4 до km 302,7) Републикански път I-1 се дублира с автомагистрала Срума и на протежение от 0,3 km (от km 287,1 до km 287,4) с Републикански път I-6
  6. на протежение от 0,3 km (от km 89,9 до km 90,2) Републикански път I-6 се дублира с Републикански път I-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]