Община Полски Тръмбеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Полски Тръмбеш
Map of Polski Trambesh municipality (Veliko Tarnovo Province).png
Общи данни
Област Област Велико Търново
Площ 463,65 km²
Население 14 229 души
Адм. център Полски Тръмбеш
Брой селища 15
Управление
Кмет Георги Чакъров
(независим)
Общ. съвет 17 съветници
   БСП (5)
   ГЕРБ (4)
   РЗС (3)
   НДПС (2)
   ДПС (2)
   Анатоли Александров (1)
Центърът на Полски Тръмбеш в края на май
Изглед от село Каранци
Изглед от с. Петко Каравелово

Община Полски Тръмбеш се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на Област Велико Търново. С площта си от 463,652 km2 заема 6-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 9,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Дунавската равнина. Източната част на общината, на изток от долината на река Янтра е заета от най-северните разклонения на ниските Драгановски височини с максимална височина от 369 m, разположена южно от село Орловец. Останалата по-голяма, западна част е заета от хълмистите южни части на Средната Дунавска равнина, като северно от село Каранци, в долината на Янтра е най-ниската точка на общината – 34 m н.в. Особеностите на релефа са предпоставка за развитие на селскостопанска, промишлена, транспортно-съобщителна и комуникационна дейност. Разпределението на територията е следното: селскостопански фонд – 391,4 km2, фонд населени места – 25,2 km2, горски фонд 38,7 km2, водни течения и площи – km2, територии за транспорт – km2.

Ограничените и недостатъчни водни ресурси на общината се състоят от повърхностно течащи и подпочвени води. Основна речна артерия е река Янтра, която протича през източната част на общината от юг на север с част от долното си течение. Неин основен приток е Елийска река (ляв), на която е разположен и общинския център. По поречието на Янтра са изградени помпени станции. Голяма част от водния баланс на общината е осигурен от не напълно проучени подпочвени води. В западната част на град Полски Тръмбеш се намира сондаж за минерални води. Изградените сгради и съоръжения на „Минерален извор и бани“ са с площ 2 872 m2. В общината има разкрити източници на дълбоки минерални води с хипотермален произход в гр. Полски Тръмбеш и с. Обединение, където е изградена лечебна минерална баня. Температурата им се движи между 44°С и 47°С, а общата минерализация е 3,5 – 5,7 г в литър вода. Проучванията показват, че водоносният хоризонт започва от 750 m, а дебитът на минералната вода е 50 – 60 л/сек. Алкалният характер на водата има престижен лечебно-профилактичен ефект и предимство за най-широкото оползотворяване. Лековитите стойности на минералната вода имат много добра мотивация при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревни заболявания, екземи и други.

Запасите от полезни изкопаеми са ограничени и няма открити залежи от подземни природни богатства. Единственият природен запас са откритите до общинския център залежи на доброкачествена мергелна глина. В селата Каранци, Обединение и Полски Сеновец има разкрити кариери за добив на строителен камък, които към настоящия момент не се експлоатират. Речното корито на Янтра е източник на инертни материали – чакъл и пясък, намиращи приложение в строителството.

Образование и култура[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Полски Тръмбеш функционират 1 полудневна (ПДГ) и 11 целодневни детски градини (ЦДГ) и 11 училища (начално, 9 основни и средно общообразователно).

Културни институции на територията на община Полски Тръмбеш са народните читалища, които възраждат, съхраняват и създават условия за битуването на българските национални традиции в живота, особено на младото поколение. В тях е съсредоточен цялостният културен живот на селищата: библиотечно дело, любителско художествено творчество, музейно дело и всички дейности по съхраняване и разпространение на националното ни културно богатство.

Читалищата са петнадесет на брой, като важно звено в читалищната дейност е библиотечно дело. Петнадесет са читалищните библиотеки и една училищна, с библиотечен фонд общо 182 190 единици. Любителското художествено творчество е втората по значимост дейност в народните читалища. Явен е стремежът на участници и ръководители към художествени прояви. Доказателство са завоюваните отличия от регионални, национални и международни фестивали и събори.

Към градското читалище има Детска музикална школа с класове по пиано, акордеон и народно пеене, където се обучават деца и от съседните села. Работят състав за художествено слово „Карамелчета“, детски театрален състав и състав за латиноамерикански танци. Изградена е и Детска школа по български народни танци към Фолклорна формация „Полянци“.

Културно-историческите паметници, с малки изключения, са добре запазени. Най-значителен за Общината и най-нов културно-исторически археологически паметник са разкопките в местността „Ада-Кузу“, с. Орловец, неолитно селище. Експонатите са добре консервирани и съхранени.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 14 451 100,00
Българи 10 485 72,56
Турци 1 385 9,58
Цигани 508 3,52
Други 77 0,53
Не се самоопределят 131 0,91
Не отговорили 1 865 12,91

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 220 576 -356 8.9 23.2 -14.4
1988 209 587 -378 8.7 24.4 -15.7
1989 187 525 -338 7.9 22.2 -14.3
1990 191 565 -374 8.2 24.3 -16.1
1991 195 512 -317 8.5 22.2 -13.8
1992 169 495 -326 7.4 21.7 -14.3
1993 152 523 -371 6.8 23.3 -16.5
1994 166 472 -306 7.5 21.2 -13.8
1995 137 544 -407 6.2 24.7 -18.5
1996 155 558 -403 7.1 25.6 -18.5
1997 161 517 -356 7.5 24.0 -16.5
1998 153 528 -375 7.2 24.9 -17.7
1999 164 468 -304 7.9 22.5 -14.6
2000 146 498 -352 7.4 25.3 -17.9
2001 132 423 -291 7.1 22.7 -15.6
2002 140 402 -262 7.7 22.1 -14.4
2003 112 374 -262 6.3 21.0 -14.7
2004 116 400 -284 6.7 23.0 -16.3
2005 101 422 -321 6.0 24.9 -18.9
2006 107 445 -338 6.5 26.9 -20.4
2007 111 394 -283 6.9 24.4 -17.5
2008 102 367 -265 6.5 23.2 -16.8
2009 133 351 -218 8.6 22.7 -14.1
2010 110 398 -288 7.3 26.3 -19.1
2011 98 333 -235 6.8 23.2 -16.3
2012 112 357 -245 7.9 25.3 -17.3
2013 105 311 -206 7.6 22.4 -14.8
2014 93 336 -243 6.9 24.8 -17.9

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 15 населени места, от които 1 град и 14 села с общо население 14 451 души по настоящ адрес към 01.02.2011 г.[3]

Списък на населените места в Община Полски Тръмбеш, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Вързулица 146 17,565 Павел 696 44,968
Иванча 774 27,916 Петко Каравелово 1699 37,957 Одаите, Сашево
Каранци 465 24,437 Карамца Полски Сеновец 719 37,508
Климентово 302 19,117 Мишуклии Полски Тръмбеш 4359 17,172
Куцина 693 20,359 Раданово 1746 31,089
Масларево 609 29,492 Яйджии Стефан Стамболово 1194 22,280 Бедерлии, Градинчица, Градина
Обединение 697 57,650 Княз Симеоново Страхилово 920 49,395 Хибилии
Орловец 432 29,747 Ердованлии, Изгрев ОБЩО 14451 463,652 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1881 г. – заличено е с. Боруш поради изселване без административен акт;
  • Указ № 283/обн. 03.06.1893 г. – преименува с. Бедерлии на с. Стефан Стамболово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ердованлии на с. Изгрев;
– преименува с. Карамца на с. Каранци;
– преименува с. Мишуклии на с. Климентово;
– преименува с. Яйджии на с. Масларево;
– преименува с. Хибилии на с. Страхилово;
  • МЗ № 3476/обн. 04.01.1941 г. – обединява с. Мекиш и с. Тенча в едно населено място – с. Княз Симеоново;
  • МЗ № 168/обн. 22.01.1942 г. – преименува с. Одаите на с. Петко Каравелово;
  • МЗ № 8866/обн. 05.01.1948 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Обединение;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Изгрев на с. Орловец;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Петко Каравелово на с. Сашево;
– преименува с. Стефан Стамболово на с. Градинчица;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината от север на юг преминава участък от 16,6 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораПодкова.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,6 km:

Гъстотата на пътищата от I и III клас (226,6 km/1000 km2 /) е по-висока от средната за областта ( 160,2 km/1000 km2 ) и над два пъти по-висока от средната за страната.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. ((bg))  Демографски анализ на Област Велико Търново.. // riokoz-vt.com. Посетен на 17 март 2016.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ