Община Провадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Провадия
Map of Provadia municipality (Varna Province).png

[[Файл:лкй;оуъхниокл;

5462м|80п|Знаме на Община Провадия]]
Общи данни
Област Област Варна
Площ 520.88 km²
Население 21 908 души
Адм. център Провадия
Брой селища 25
Управление
Кмет Филчо Филев
(БСП)
Общ. съвет 21 съветници
   БСП (8)
   ГЕРБ (4)
   ДПС (3)
   НФСБ (2)
   МК Провадия днес (2)
   НАРОДЕН СЪЮЗ (2)

Община Провадия се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е ра3положена в западната част на Област Варна. С площта си от 520,882 km2 заема 1-во място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточната част на общината е заета от северозападната част на Синделската низина, като тук в долината на Провадийска река, източно от село Бързица е най-ниската ѝ точка – 14 m н.в. В останалите части от общината се простират части от три плата. На северозапад, между долината на Провадийска река на север и изток и десният ѝ приток река Главница се издигат източните части на Провадийското плато. Северните и източните му склонове са стръмни, а южните – полегати. Билото му е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни височини. Тук най-високата точка е връх Козина могила (316 m), издигащ се северно от село Кривня.

В североизточната четвъртина на общината, източно от долината на Провадийска река попада по-голямата част от Добринското плато, на което западните и северните му склонове са стръмни, а южните полегати. Билото му също е равнинно и слабо хълмисто, над което стърчат отделни издигнати части, с най-висока точка връх Бърдото (360 m), максималната височина на общината.

В южната част, южно от долината на река Главница попада северните разклонения на Роякското плато, с полегати северни склонове. Тук най-високата точка е връх Дооря (355 m), южно от село Комарево.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на Провадийска река. Тук тя протича от северозапад на югоизток със своето средно течение на протежение от около 25 km, като заобикаля от север и изток Провадийското плато, а след град Провадия навлиза в Синделската низина, след което напуска общината. Източно от село Бозвелийско в нея отдясно се влива най-големият ѝ приток река Главница, която протича от запад на изток между Провадийското плато на север и Роякското плато на юг.

На територията на общината има изградени множество микроязовири ( по големи са в землищата на селата Черковна, Блъсково и Манастир), водите на които основно се използват за напояване на земеделските култури.

Защитени местности и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Община Провадия има три защитени местности и една природна забележителност.

  • Защитена местност „Славейкова гора“. Обявена е за такава през 1986 г., а със Заповед № РД-810/23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на село Славейково, на запад от него. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на Провадийското плато, постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др. До местността се достига по горски път, западно от село Славейково. Подходяща е за орнитологичен туризъм.
  • Защитена местност „Снежанска кория“. Обявена е през 1943 г., а със Заповед № РД-814/23.08.2002 г. е прекатегоризирана. Площта ѝ е 81 ха. Намира се в землището на село Снежина. Представлява вековна дъбова гора на възраст 120 – 210 г.
  • Защитена местност „Голямата канара“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село Петров дол. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.
  • Природна забележителност „Пробитият камък“. Обявена е със Заповед № РД-646/05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на село Равна. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 22 934 100,00
Българи 13 220 57.64
Турци 2 418 10.54
Цигани 3 381 14.74
Други 90 0.39
Не се самоопределят 447 1.95
Не отговорили 3 378 14.73

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 25 населени места с общо население 22 934 жители към 01.02.2011 г[2].

Списък на населените места в Община Провадия, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Блъсково 1336 32,812 Асъл бейлии Овчага 166 15,665 Мурад софу
Бозвелийско 1324 31,055 Кадъ кьой Петров дол 369 26,503 Дере кьой
Бързица 198 12,457 Шеремет Провадия 13255 21,738
Венчан 248 16,596 Равна 149 20,140
Градинарово 807 18,690 Кьопеклии Славейково 413 38,678
Добрина 232 25,278 Джиздар кьой Снежина 616 13,883 Кар ягдъ, Кайредне
Житница 891 29,627 Тестеджи Староселец 60 5,384 Ески арнаутлар
Златина 260 17,620 Енидже кьой Тутраканци 226 11,419 Балдър кьой
Китен 52 12,336 Мухалии Храброво 390 14,097 Фете кьой
Комарево 437 20,054 Чайка 71 14,893 Чайляк, Чайлък
Кривня 398 34,597 Черковна 216 21,318
Манастир 495 25,875 Черноок 268 24,864 Кара кьосе, Чернооко
Неново 57 12,303 ОБЩО 22934 520,882 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кьопеклии на с. Градинарово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асъл бейлии на с. Блъсково;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Бозвелийско;
– преименува с. Шеремет на с. Бързица;
– преименува с. Дамлалъ хумалъ (Дамла хумала) на с. Горно Славейковци;
– преименува с. Джиздар кьой на с. Добрина;
– преименува с. Дамлалъ ехатлар на с. Долно Славейковци;
– преименува с. Тестеджи на с. Житница;
– преименува с. Енидже кьой на с. Златина;
– преименува с. Мухалии на с. Китен;
– преименува с. Мурад софу на с. Овчага;
– преименува с. Кар ягдъ (Кайредне) на с. Снежина;
– преименува с. Дамлалъ орта на с. Средно Славейковци;
– преименува с. Балдър кьой на с. Тутраканци;
– преименува с. Фете кьой на с. Храброво;
– преименува с. Чайляк (Чайлък) на с. Чайка;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Дере кьой на с. Петров дол;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аязма на с. Водици;
– преименува с. Ески арнаутлар на с. Староселец;
– преименува с. Кара кьосе на с. Черноок;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооко;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Водици и го присъединява като квартал на с. Овчага;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Горно Славейковци, Долно Славейковци и Средно Славейковци и ги обединява в едно населено място – с. Славейково;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Чернооко на с. Черноок;
  • Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/04.11.1996 г. – отделя селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища от община Ветрино и ги присъединява към община Провадия.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на Провадийска река, преминава участък от 22,5 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 99,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]