Община Радомир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.

Община Радомир
Map of Radomir municipality (Pernik Province).png
Общи данни
Област Област Перник
Площ 540.49 km²
Население 20 463 души
Адм. център Радомир
Брой селища 32
Управление
Кмет Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (8)
   НОВ БЪЛГАРСКИ ПЪТ (3)
   Зелените (2)
   БСП (2)
   СПС ЗАЩИТА (2)
   БДЦ (2)
   НАРОДЕН СЪЮЗ (1)
   ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ (1)

Община Радомир се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на Област Перник. Част от нейната територия на запад попада в историко-географската област Краище. С площта си от 540,488 km2 заема 2-ро място сред 6-те общините на областта, което съставлява 22,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Радомир е твърде разнообразен – ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, на протежение от 34 km се простира Радомирската котловина с площ от 238 km2, което съставлява 44% от територията на общината. Нейната ширина варира от 7 km на югоизток до 22 km на северозапад. Северозападно от село Прибой, в Прибойския пролом на река Струма се намира най-ниската точка на общината – 626 m н.в.

От всички страни Радомирската котловина е оградена от ниски планини. На североизток от нея, до границата с Община Перник се простират югозападните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига на около 4 km североизточно от град Радомир, на границата с Община Перник.

Североизточно от селата Долна Диканя и Горна Диканя в пределите на община Радомир попадат крайните югозападни, ниски части на планината Витоша. Тук максималната ѝ височина връх Солище (1173,5 m) се намира североизточно от село Горна Диканя. Югоизточно от селата Горна Диканя и Дрен се простират крайните северозападни разклонения на планината Верила, която затваря от югоизток тясната част на Радомирската котловина. Най-високата ѝ точка на територията на общината е връх Градище (1349 m), разположен югоизточно от село Дрен

На юг и югозапад от Радомирската котловина се издигат северните склонове на Конявска планина, която се поделя на четири обособени части. Най-на изток се простират северните и североизточните склонове на Гологлавските височини с връх Манастирище (1094 m) издигащ се южно от село Чуковец. На запад от тях е рида Колош с едноименния си връх (1314 m), разположен южно от село Житуша. Източно и югоизточно от Конявския проход е разположен Централния, най-висок дял на Конявска планина. В него, южно от село Драгомирово се намира най-високата точка на община Радомир – 1189 m н.в. Северозападно от Конявския проход в пределите на общината попадат югоизточните части на Риша планина (крайния северозападен дял на Конявска планина). Тук максималната височина достига 1134 m, разположена северозападно от село Байкалско.

От северозапад Радомирската котловина се загражда от крайните южни части на планината Черна гора. На северозапад от село Копаница височината и достига до 969 m н.в. на територията на община Радомир.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Радомир е река Струма, като в нейните предели протича част от горното ѝ течение. Реката навлиза в общината при Чардакския пролом, който свързва Радомирската котловина на юг с Брезнишката котловина на север. Струма се насочва на юг през Радомирската котловина и минава западно от град Радомир. Северозападно от село Беланица реката остро завива на северозапад и западно от село Прибой навлиза в третия си по ред пролом – Прибойския, намиращ се в най-южната част на планината Черна гора. В пределите на община Радомир попада неговата горна част, която е залята от водите на язовир Пчелина.

През цялата Радомирската котловина, от югоизток на северозапад с цялото си течение (37 km) протича река Арката, първият по-голям ляв приток на Струма. Реката води началото си от крайните северозападни части на планината Верила, протича по южната периферия на Радомирската котловина и източно от село Поцърненци се влива в Струма. Коритото на реката в пределите на котловината е коригирано, като е оградено с диги и водите ѝ масово се използват за напояване на земеделските земи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 20 896 100,00
Българи 18 487 88,47
Турци 34 0,16
Цигани 893 4,27
Други 30 0,14
Не се самоопределят 164 0,78
Не отговорили 1 288 6,16

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 32 населени места с общо население 20 896 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в Община Радомир, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Байкалско 62 21,076 Чокльово Касилаг 51 11,023 Касилак
Беланица 13 1,804 Кошарите Кленовик 236 10,180
Бобораци 108 7,720 Кондофрей 164 16,951
Борнарево 63 5,565 Копаница 234 11,060
Владимир 169 10,380 Кошарите 81 5,053
Горна Диканя 264 35,004 Негованци 106 8,553
Гълъбник 275 22,971 Муси бей Николаево 52 6,652
Дебели лаг 168 19,091 Дебели лак Поцърненци 80 15,446
Долна Диканя 443 29,795 Прибой 213 15,548
Долни Раковец 361 13,125 Радибош 42 10,829
Драгомирово 26 7,790 Ново село Радомир 14494 47,499
Дрен 1175 40,887 Старо село 177 15,855
Друган 432 29,790 Стефаново 430 31,394
Жедна 88 10,417 Углярци 61 15,439
Житуша 116 10,586 Червена могила 59 8,341
Извор 536 25,119 Чуковец 117 17,545
ОБЩО 20896 540,488 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Муси бей на с. Гълъбник;
– преименува с. Мехмед бей чифлик на с. Петруново;
  • МЗ № 2915/обн. 16.01.1942 г. – признава н.м. Борнарево (от Делибалтин чифлик), н.м. Панзърски чифлик и н.м. Котев чифлик (от Черногорски чифлик) за отделно населено място – с. Борнарево;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Ново село на с. Драгомирово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Чокльово на с. Байкалско;
  • Указ № 28/обн. 01.02.1952 г. – заличава селата Кошарите и Петруново и ги присъединява като квартали на с. Беланица;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава м. Владимир за с. Владимир;
– заличава с. Търновец (Търновец чифлик) и го присъединява като квартал на с. Извор;
– признава н.м. Мутишов чифлик за отделно населено място – с. Николаево;
– заличава с. Калугерски чифлик (Калугер чифлик) и го присъединява като квартал на с. Поцърненци;
– признава м. Старо село за с. Старо село;
– обединява селата Горни Раковец и Проваленица в едно ново населено място – с. Стефаново;
– признава м. Червена могила за с. Червена могила;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Дебели лак на с. Дебели лаг без административен акт;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Канджулица и го присъединява като квартал на с. Извор;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Касилак на с. Касилаг без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – обединява селата Житуша и Кленовик в едно ново населено място – с. Колош;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – обединява махалите Грамаде и Опалово в едно ново васелено място – с. Друган;
  • Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – заличава с. Върба и го присъединява като квартал на гр. Радомир;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отдела селата Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник и Слатино и техните землища от община Радомир и ги включва в новосъздадената община Ковачевци с административен център с. Ковачевци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – заличава с. Колош и възстановява селата Житуша и Кленовик като отделни населени места;
– отделя кв. Кошарите от с. Беланица и го възстановява като отделно населено място – с. Кошарите;
  • Указ № 92/17.04.1992 г. – преименува с. Беланица на с. Кошарите[3];
  • Указ № 23/обн. 15.02.1994 г. – възстановява старото име на с. Кошарите на с. Беланица.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 132,0 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Община Радомир

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. Това с. Кошарите е различно от отделеното на 22.08.1991 г. с. Кошарите от село Беланица
  4. в този си участък автомагистрала Срума на протежение от 2,7 km се дублира с Републикански път I-1 (от km 302,7 до km 305,4)
  5. на протежение от 2,7 km Републикански път I-1 се дублира с автомагистрала Срума (от km 302,7 до km 305,4) с Републикански път I-6