Община Разград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Разград
Map of Razgrad municipality (Razgrad Province).png
Герб на Община Разград Знаме на Община Разград
Общи данни
Област Област Разград
Площ 655.43 km²
Население 54 120 души
Адм. център Разград
Брой селища 22
Сайт www.razgrad-bg.org
Управление
Кмет Валентин Василев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (11)
   ДПС (7)
   БСП (6)
   РБ (6)
   КАУЗА РАЗГРАД (2)
   БДЦ (1)

Община Разград е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема югозападните и част от централните части на Област Разград. С площта си от 655,428 km2 се явява най-голямата сред 7-те общини на областта, което съставлява 26,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Разград се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 200 и 350 m. Южните и югозападните райони на общината, на югозапад от долината на река Бели Лом са заети от северните части на Разградските височини. В тях, на 2 km западно от село Островче, на границата с Област Търговище се намира най-високата ѝ точка – 481,8 m. На североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните западни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Недоклан е издига връх Юкараорман 413 m. Районите на север от Самуиловските височини и североизточно от долината на Бели Лом попадат в крайните западни части на Лудогорското плато. В него северно от село Дряновец, на границата с Община Ветово, в коритото на река Бели Лом е най-ниската ѝ точка – 162 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на Община Разград е река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката извира на около 2 km западно от село Островче, минава през селото и напуска общината като навлиза в Община Лозница. Югоизточно от село Ушинци отново влиза на територията на Община Разград и се насочва в североизточна посока. Минава последователно през село Ушинци, центърът на град Разград, покрай селата Гецово и Дряновец и на около 5 km северно от последното напуска пределите на общината и навлиза в Област Русе. По цялото си протежение от село Ушинци до село Дряновец долината ѝ е широка с полегати склонове. След това до границата ѝ с Област Русе долината ѝ е каньоновидна, дълбоко всечена в околния релеф и с множество меандри.

От Община Разград водят началото си още две реки принадлежащи към басейна на река Дунав. На 1 km югоизточно от село Липник извира Топчийска река (десен приток на Дунав). Тя тече на север, а след село Побит камък на запад до село Топчии в широка и плитка долина през Лудогорското плато. В село Топчии завива на север, като долината ѝ придобива каньоновиден характер и на около 3 km северозападно от селото навлиза в Община Кубрат.

В южната част на село Ясеновец от извор-чешма води началото си река Чаирлък (Текедере, ляв приток на река Царацар, която е десен приток на Дунав). Тя тече на север в широка долина, минава западно от село Черковна и североизточно от него навлиза в Община Исперих.

На някои от левите притоци на река Бели Лом има изградени няколко микроязовира, водите на които основно се използват за напояване на обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Осенец“, „Балкански“, „Разград 1“ и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2001 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 година:[1]

Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили
Община Разград 51 095 30 660 14 296 1 549 264 448 3 880
60.01 % 27.97 % 3.03 % 0.52 % 0.88 % 7.59 %


Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 година, по населени места:[1]

Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили
Разград 33 880 24 701 5 902 288 140 195 2 654
Дянково 2 735 164 2 423 42 73
Ясеновец 2 352 1 310 766 82 143
Раковски 2 106 81 1 454 281 244
Гецово 1 774 1 696 5 0 11 3 59
Стражец 1 562 325 822 125 65 22 203
Мортагоново 1 026 885 8 95
Осенец 822 755 3 21 25 3 15
Киченица 687 46 586 6 0 23 26
Дряновец 628 510 0 9 14 3 92
Липник 554 40 453 0 0 4 57
Благоево 530 464 56 3 5
Топчии 450 361 0 8 78
Пороище 367 355 0 8
Ушинци 292 286 0 0 0 1 5
Радинград 262 41 217 0 2
Балкански 247 219 3 6 17
Побит камък 235 192 7 0 34
Недоклан 216 30 161 0 0 0 25
Просторно 175 121 9 0 44
Черковна 98 90 6 0 1
Островче 97 96 0 0 0


  С най-голяма численост са българите   С най-голяма численост са турците

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с население 51 095 души към 01.02.11.[2]

Списък на населените места в Община Разград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Балкански 247 31,958 Калфа кьой, Калфа дере, Телец, Балканци Побит камък 235 46,695 Дикили таш
Благоево 530 43,804 Къзъл Мурад, Ново село, Батемберг Пороище 367 23,773 Арнаут
Гецово 1774 39,616 Хасанлар, Борисово Просторно 175 - в з-щето на с. Топчии
Дряновец 628 48,240 Радинград 262 8,390 Калайджии
Дянково 2735 49,619 Калово Разград 33880 92,845
Киченица 687 12,978 Килли куюджук Раковски 2106 38,224 Касъм куюджук
Липник 554 9,710 Стражец 1562 - Инебекчии, в з-щето на гр. Разград
Мортагоново 1026 25,630 Ахмак, Ахмач Топчии 450 33,019
Недоклан 216 9,187 Ушинци 292 16,704 Каба кулак
Осенец 822 50,875 Хюсенче Черковна 98 19,577
Островче 97 18,031 Кючук ада кьой, Малка ада Ясеновец 2352 30,553 Дущубак
ОБЩО 51095 655,428 2 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1880 г. – преименувано е с. Кара Мурад (Ново село) на с. Батемберг без административен акт;
  • Указ № 155/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Хасанлар на с. Борисово;
  • Указ № 447/обн. 07.12.1901 г. – преименува с. Хюсенче на с. Осенец;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Кючук ада кьой (Малка ада) на с. Островче;
– преименува с. Дикили таш на с. Побит камък;
– преименува с. Арнаут на с. Пороище;
– преименува с. Калфа кьой (Калфа дере) на с. Телец;
– преименува с. Каба кулак на с. Ушинци;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Килли куюджук на с. Киченица;
– преименува с. Дущубак на с. Ясеновец;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Зинджирли куюджук на с. Кладенци;
– преименува с. Ахмак (Ахмач) на с. Мортагоново;
– преименува с. Калайджии на с. Радинград;
– преименува с. Касъм куюджук на с. Раковски;
– преименува с. Инебекчии на с. Стражец;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Батемберг на с. Благоево;
  • МЗ № 8866/обн. 05.01.1948 г. – преименува с. Борисово на с. Гецово;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Телец на с. Балканци;
– преименува с. Калово на с. Дянково;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Кладенци и го присъединява като квартал на с. Раковски;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Гара Топчии (от с. Топчии) за отделно населено място – с. Просторно;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Балканци на с. Балкански;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Гецово, Пороище и Стражец и ги присъединява като квартали на гр. Разград;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава гар.с. Гара Разград и го присъединява като квартал на гр. Разград;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кварталите Гецово, Пороище и Стражец от гр. Разград и ги възстановява като отделни населени места – с. Гецово, с. Пороище и с. Стражец
  • Указ № 111/обн. 18.04.2003 г. – отделя селата Просторно и Топчии и техните землища от Община Ветово, Област Русе и ги присъединява към Община Разград, Област Разград;
  • Указ № 372/обн. 28.01.2005 г. – отделя с. Островче и неговото землище от Община Лозница и го присъединява към Община Разград.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 31,8 km РусеСамуилКаспичанВарна.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 137 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ