Септември (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Септември)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Септември (община)
Map of Septemvri municipality (Pazardzhik Province).png
Общи данни
Област Област Пазарджик
Площ 349.37 km²
Население 26 412 души
Адм. център Септември
Брой селища 15
Управление
Кмет Марин Рачев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (8)
   БСП (3)
   Петър Бошев за развитие на община Септември (3)
   Загорово 2015 (3)
   ЕНП (2)
   ДПС (2)

Община Септември се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната и централната част на област Пазарджик. С площта си от 349,372 km2 заема 5-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 7,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е твърде разнообразен, от средно планински до равнинен, като територията ѝ попада в пределите на три главни физикогеографски области на България: Западните Родопи, Ихтиманска Средна гора и Горнотракийската низина.

Южните части на общината са планински, като тук се простират крайните северни части на два западнородопски рида: Районът на северозапад от Чепинския пролом се заема от северните склонове на рида Алабак, на който северните склонове обърнати към Горнотракийската низина и източни склонове обърнати към долината на Чепинска река са много стръмни. В него, на границата с община Велинград се издига връх Милеви скали 1593,5 m, максималната височина на община Септември. На югоизток от долината на Чепинска река се простират крайните северозападни части на рида Къркария. На границата с община Ракитово и община Пазарджик се намира най-високата му точка – връх Калчиш 1475 m.

В северозападната част на община Септември се простират крайните югоизточни разклонения на средногорския рид Ветрен (Еледжик), част от Ихтиманска Средна гора. На границата с община Костенец, северно от автомагистрала Тракия е най-високата му точка (в пределите на община Септември) връх Камилата 1118,5 m.

Близо половината от територията на община Септември се заема от крайните западни части на Горнотракийската низина и тук в коритото на река Марица, източно от село Ковачево се намира нейната най-ниска точка – 217 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От запад на изток, на протежение от около 15 – 16 km протича река Марица с част от горното си течение. Източно от село Злокучене в нея отдясно се влива Чепинска река, като в пределите на общината тя протича със своите последни 15 – 16 km.

Изградени са няколко микроязовира – „Ветрен“, „Карабунар“, „Славовица“ и „Семчиново“, чийто води се използват за напояване. През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро.

Неоценимо богатство за общината са термоминералните извори в околностите на селата Варвара и Ветрен дол с температура на водата над 72°С. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на общината е преходно-континентален в равнинните части и с планинско влияние по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна. Средната годишна температура е 12,2оС, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3оС. Общата годишна сума на валежите е 564 mm/km2 при средна за областта 550 mm/km2. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са представени от канелено-горски, делувиално-алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено-житни (пшеница, царевица, ръж, ечемик), трайни насаждения (лозя и овошки), зеленчукови и технически култури (тютюн).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 25 794 100.00
Българи 19 734 76,51
Турци 841 3,26
Цигани 2 646 10,26
Други 43 0.17
Не се самоопределят 84 0,33
Не отговорили 2 446 9,48

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 15 населени места – 2 града и 13 села, с общо население 25 794 жители (01.02.2011). [2]

Списък на населените места в община Септември, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бошуля 816 13,978 Карабунар 1349 25,487
Варвара 2061 27,931 Ковачево 2402 13,328
Ветрен 3221 64,545 Лозен 1019 11,978
Ветрен дол 1452 23,649 Елли дере Семчиново 1943 27,595
Виноградец 1481 38,690 Кара Мусал Септември 7869 22,454 Гара Саран бей, Гара Сараньово, Гара Септември
Горно Вършило 42 31,928 Сърт харман Симеоновец 898 18,173 Саитово
Долно Вършило 5 - Дере харман, в землището на село Горно Вършило Славовица 376 26,984
Злокучене 860 2,652 Злакучене ОБЩО 25794 349,3721 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 104/обн. 25.03.1902 г. – обединява селата Ешикашлии (Шейх аслъ) и Урджулар (Орджуларе) в едно ново населено място – село Лозен;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува село Елли дере на село Ветрен дол;
– преименува село Кара Мусал на село Виноградец;
– преименува гарово селище Гара Саран бей на гарово селище Гара Сараньово;
– преименува село Сърт харман на село Горно Вършило;
– преименува село Дере харман на село Долно Вършило;
– преименува село Саитово на село Симеоновец;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува гарово селище Гара Сараньово на гарово селище Гара Септември;
– преименува село Саран бей (Сараньово) на село Септември;
  • Указ № 80/обн. 17.02.1950 г. – заличава село Септември и го присъединява като квартал на гарово селище Гара Септември;
– признава гарово селище Гара Септември за село Гара Септември;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,1 km:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на община Септември