Община Силистра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Силистра
Map of Silistra municipality (Silistra Province).png
Общи данни
Област Област Силистра
Площ 515.89 km²
Население 54 219 души
Адм. център Силистра
Брой селища 19
Управление
Кмет Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (12)
   „ГРАЖДАНСКО ЕДИНСТВО“ (7)
   БСП (5)
   АБВ (2)
   СДП (2)
   ДВИЖЕНИЕ 21 (2)
   ДПС (2)
   НФСБ (1)

Община Силистра се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Силистра. С площта си от 515,891 km2 заема 2-ро място сред 7-те общините на областта, което съставлява 18,12% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Силистра се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Крайните ѝ южни райони попадат в обсега на северната, ниска част на Лудогорското плато, а крайните ѝ източни – в западната част на Добруджанското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, югоизточно от село Брадвари221,4 m н.в., а най-ниската – 9 m н.в., на брега на река Дунав при Силистра. В северната част на общината, покрай брега на Дунав се простира Айдемирската низина (34 km2, дължина 17 km, ширина до 3 km) с надморска височина от 12 до 40 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на община Силистра, на протежение от 23 km (от km 375 до km 398, километрите се броят нагоре от устието на реката) преминава участък от долното течение на река Дунав.

С изключение на река Дунав на територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават три големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (източното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югозападно от село Попкралево на 67 m н.в. Минава югоизточно и източно от село Богорово и североизточно от него напуска пределите на общината и навлиза на румънска територия на 21 m н.в. При село Богорово на 25 m н.в. в него отдясно се „влива“ суходолието на Хърсовска река, което навлиза в общината на 49 m н.в. и минава между селата Попкралево и Главан. В западната част на общината, от юг на север преминава третото голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, което се „влива“ в езерото Сребърна). То навлиза в общината западно от село Йорданово на 52 m н.в, минава западно от село Сърпово и източно от село Сребърна и североизточно от последното се „влива“ в езерото Сребърна на 10 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 51 386 100,00
Българи 40 707 79,22
Турци 6 258 12,18
Цигани 899 1,75
Други 284 0,55
Не се самоопределят 230 0,45
Не отговорили 3 008 5,85

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Силистра
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 42108 43523 46227 55452 69023 75802 71889 61942 51386
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 19 населени места с общо население 51 336 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в община Силистра, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Айдемир 6087 64,745 Княз Хесенски Полковник Ламбриново 87 9,669 Фрашари
Бабук 528 36,665 Попкралево 68 20,372 Гюргенджик
Богорово 74 9,281 Грамосте Професор Иширково 1146 36,503 Кочина
Брадвари 1016 38,059 Балтаджи ени кьой Силистра 35607 27,159
Българка 103 21,787 Бръчма ени кьой, Полковник Боде Смилец 371 28,005 Кара Омур
Ветрен 237 30,245 Срацимир 289 21,286 Кара Орман
Главан 56 16,303 Али фак Сребърна 655 39,065
Йорданово 610 30,778 Голебина чаталджа, Сабин Сърпово 29 10,507 Сюнеч
Казимир 116 18,020 Ценович 41 8,868 Генерал Прапорджуску, Майор Ценович
Калипетрово 4266 48,574 Петрово, Станчево ОБЩО 51386 515,891 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Резоаре на с. Багатур;
– преименува с. Грамосте на с. Богорово;
– преименува с. Балтаджи ени кьой на с. Брадвари;
– преименува с. Али фак на с. Главан;
– преименува с. Айдемир на с. Княз Хесенски;
– преименува с. Генерал Прапорджеску на с. Майор Ценович;
– преименува с. Реджина Мария на с. Ново Петрово;
– преименува с. Калипетрово на с. Петрово;
– преименува с. Бръчма ени кьой на с. Полковник Боде;
– преименува с. Фрашари на с. Полковник Ламбриново;
– преименува с. Гюргенджик на с. Попкралево;
– преименува с. Кочина на с. Професор Иширково;
– преименува с. Голебина чаталджа на с. Сабин;
– преименува с. Кара Омур на с. Смилец;
– преименува с. Кара Орман на с. Срацимир;
– преименува с. Бръчма на с. Стубел;
– преименува с. Сюнеч на с. Сърпово;
– преименува с. Карол ІІ на с. Цар Фердинанд;
  • МЗ /обн. 28.12.1943 г. – възстановява старото име на с. Княз Хесенски на с. Айдемир;
– преименува с. Стубел на с. Княз Хесенски;
  • МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Княз Хесенски на с. Бръчма;
  • след 1946 г. – преименувано е с. Багатур на с. Изгрев без административен акт;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Сабин на с. Йорданово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Боде на с. Българка;
– преименува с. Петрово на с. Станчево;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Бръчма и го присъединява като квартал на с. Българка;
– заличава с. Голебина и го присъединява като квартал на с. Йорданово;
– заличава с. Татарица и го присъединява като квартал на с. Айдемир;
– заличава с. Ново Петрово и го присъединява като квартал на с. Станчево;
  • през 1956 г. – преименувано е с. Майор Ценович на с. Ценович без административен акт;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – възстановява старото име на с. Станчево на с. Калипетрово;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Цар Фердинанд и го присъединява като квартал на гр. Силистра;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава селата Айдемир и Калипетрово и ги присъединява като квартали на гр. Силистра;
  • Указ № 203/обн. 02.03.1976 г. – отделя кварталите Айдемир и Калипетрово от гр. Силистра и ги възстановява като отделни населени места – с. Айдемир и с. Калипетрово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Професор Иширково и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Силистра.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През североизточната на общината преминава последният участък от 18,5 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ