Община Симитли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Симитли
Map of Simitli municipality (Blagoevgrad Province).png
Общи данни
Област Област Благоевград
Площ 553.004 km²
Население 14 904 души
Адм. център Симитли
Брой селища 18
Управление
Кмет Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Общ. съвет 17 съветници
   БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНА СИМИТЛИ (11)
   ГЕРБ (3)
   НАРОДЕН СЪЮЗ (2)
   БДЦ (1)
Географска карта на община Симитли

Община Симитли се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северозападната част на Област Благоевград и с площта си от 553,004 km2 заема 4-то място сред 14-те общини на областта, което съставлява 8,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Община Симитли представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. През средата на общината, от север на юг протича река Струма и центърът ѝ образува малката Симитлийска котловина, в която са разположени общинския център и още четири села. Преди котловината в общината попада долната (южна) част на Орановския пролом, а след нея – горната (северна) част на величествения и живописен Кресненски пролом. Тук в коритото на реката е най-ниската точка на общината – 230 m н.в. Западните и източните части на общината са планински. Североизточната ѝ част се заема от крайните югозападни разклонение на Югозападна Рила, с най-висока точка 2306 m. Югоизточната четвъртина се заема от северните и северозападни части на Северен Пирин и тук се издига най-високата точка на общината – връх Гърбец 2597 m. Цялата западна и северозападна част попада в южните разклонения на планината Влахина, с най-висока точка граничния връх Огреяк 1924 m. На югозапад, южно от десния приток на Струма Сушицка река се намират северните разклонения на Малешевска планина, т.н. Крупнишки рид с най-висока точка Ильов връх (Джама) 1803 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от север на юг, преминава около 20 km от течението на река Струма, която на нейна територия получава общо пет големи множество малки притока. От тях три са леви, събиращи водите си от Рила и Пирин – реките Градевска, Брежанска и Мечкулска и два десни, събиращи водите си от планините Влахина и Малешевска – реките Стара (Вранещица) и Сушицка.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори в град Симитли.

Икономика и бизнес[редактиране | редактиране на кода]

Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.

Екология и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношене, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм. На територията на общината се намира ловно стопанство „ПРЕДЕЛ“. То разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 14 283 100.00
Българи 10 691 74.85
Турци 11 0.77
Цигани 503 3.52
Други 47 0.33
Не се самоопределят 31 0.22
Не отговорили 3 000 21.00

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

  • Брой населени места – 18
  • Брой жители – 14 283 (2011 г.)

В централната част на общината – по поречието на Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата – Железница, Крупник, Полена, Полето, Симитли и Черниче. В западната планинска част са останалите пет селца – Брестово, Докатичево, Сухострел, Сушица и Тросково. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места – Брежани, Градево, Долно Осеново, Мечкул, Ракитна и Сенокос.

Списък на населените места в Община Симитли, население и площ на землищата им[2].
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Брежани 790 39,676 Сърбиново Полена 700 18,891 Долна Сушица
Брестово 25 16,705 Полето 677 8,536
Горно Осеново 15 - в з-щето на с. Долно Осеново Ракитна 134 11,931
Градево 181 97,505 Сенокос 40 47,084
Докатичево 7 9,053 Симитли 6674 36,366 Симитлии, Изворите
Долно Осеново 1364 81,351 Осеново Сухострел 6 18,725
Железница 368 32,802 Сушица 84 62,037 Кадиица
Крупник 2078 35,412 Тросково 29 24,422
Мечкул 28 12,508 Черниче 1083 - в з-щето на с. Крупник
ОБЩО 14283 553,004 2 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сърбиново на с. Брежани;
  • МЗ № 168/обн. 22.01.1943 г. – преименува с. Симитлии на с. Изворите;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – възстановява старото име на с. Изворите – с. Симитли;
  • МЗ № 2889/ обн. 09.01.1946 г. – признава н.м. Брестово (от с. Тросково) за с. Брестово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Горна (от с. Долно Осеново) за с. Горно Осеново;
– признава н.м. Полето (от с. Брежани) за с. Полето;
– признава н.м. Черниче (от с. Брежани) за с. Черниче;
  • Указ № 381/обн. 23.10.1960 г. – преименува с. Осеново на с. Долно Осеново;
  • Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – отделя н.м. Долна Сушица от сб.с. Сушица като отделно населено място и го преименува на с. Полена;
– отделя кв. Горна Сушица от сб.с. Сушица като отделно населено място и го преименува на с. Кадиица;
  • Указ № 5/Обн. 08.02.1963 г. – признава н.м. Предел (от община Симитли) за с. Предел;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Симитли за с.гр.т. Симитли;
  • Указ № 57/Обн. 05.02.1965 г. – присъединява с. Ораново като квартал на гр. Симитли;
– заличава с. Предел поради обособяването му като курорт;
– признава н.м. Ракитна за с. Ракитна;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т Симитли за гр. Симитли;
  • Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Кадиица на с. Сушица

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По долината на река Струма, на протежение около 20 km преминава участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]