Стара Загора (община)

Стара Загора (община)
42.433, 25.65
	Стара Загора (община)
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Стара Загора
Площ	1063.42 km²
Население	142 296 души (31 декември 2024); 134 души/km²
Адм. център	Стара Загора
Брой селища	52
Сайт	starazagora.bg
Управление
Кмет	Живко Тодоров ; (ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Общ. съвет	51 съветници ГЕРБ (27); БСП (6); РБ (4); Народен съюз (4); АБВ (2); Истината за Стара Загора (2); ДПС (2); Атака (1); НФСБ (1); ВМРО – БНД (1);
	Стара Загора (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Община Стара Загора се намира в Южна България, съставна община в област Стара Загора.

География

Положение, големина

Общината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km² е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-ата по площ и 5-а по население община в България. Границите ѝ са следните:

на север – община Казанлък, община Мъглиж, община Николаево и община Гурково;
на изток – община Нова Загора (област Сливен);
на югоизток – община Раднево и община Опан;
на юг – община Димитровград (област Хасково);
на югозапад – община Чирпан;
на запад – община Братя Даскалови.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.

Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Стара Загора е река Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:

– Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово;

– Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 152 km², което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка.

– Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара Загора – Казанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборния ѝ басейн е 143 km², което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.

Населени места

Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Арнаутито	270	22,129		Малко Кадиево	218	9,548
Бенковски	97	14,462	Дуванджизлии	Михайлово	271	23,680	Гьок пала
Богомилово	1557	14,305	Теке	Могила	719	11,067
Борилово	431	23,497	Хамзалари	Ново село	136	10,582	Янаклари
Борово	61	9,646	Чираджии	Оряховица	649	44,883
Братя Кунчеви	885	34,074	Черково	Остра могила	151	28,005	Ада тепе
Бъдеще	349	16,440	Ахиево	Памукчии	295	12,845
Воденичарово	50	7,756	Дермен махле	Петрово	276	14,502	Скендерлии, Александрово
Горно Ботево	854	27,025	Шамлии, Горно Ботьово, Дуванджии, Малък Соколец, Соколец	Плоска могила	265	7,703	Читалии
Дълбоки	1160	55,219		Подслон	145	5,072	Кара бунар, Царьово
Еленино	523	9,769	Карагитлии	Преславен	606	18,241	Гюрюджии
Елхово	138	17,539		Пряпорец	208	18,002	Бараклари
Загоре	762	17,196	Ахърито, Оборито	Пшеничево	196	11,997	Голямо Дуванджии, Соколово
Змейово	567	39,667	Дервент	Пъстрово	40	44,056	Алагюн
Казанка	117	37,807		Ракитница	497	20,360
Калитиново	659	7,054	Джуранлии	Руманя	59	9,792	Смавлии
Калояновец	890	25,629	Джамбазите	Самуилово	140	19,416	Саръ Смаил
Кирилово	625	27,018	Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево	Сладък кладенец	99	26,548	Шекер бунар
Козаревец	122	18,964	Явузларе, Кечилер махле	Стара Загора	122 536	85,786
Колена	304	23,630		Старозагорски бани	412	-	в з-щето на с. Сулица
Ловец	138	16,034	Авзжи Дуванджии, Ловеч	Стрелец	137	12,246	Талашманлии
Лозен	124	20,362	Балаклии, Руда	Сулица	219	12,908	Сонгурларе
Люляк	71	22,718	Нова махла	Хан Аспарухово	1201	14,407	Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово
Лясково	181	19,580	Пъндаклии, Лесково	Християново	424	12,286	Мислимито
Маджерито	568	12,290		Хрищени	1720	34,895
Малка Верея	809	14,781	Кара Верлер	Яворово	282	31,165	Чохлаково

Изглед към село Остра могила през 2002 г.

Изглед към село Старозагорски бани през 2002 г.

Административно-териториални промени

Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарухово;
Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
Указ № 73/обн. 23 януари 1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;

– преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;

– преименува с. Теке на с. Богомилово;

– преименува с. Хамзалари на с. Борилово;

– преименува с. Чираджии на с. Борово;

– преименува с. Ахиево на с. Бъдеще;

– преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;

– преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;

– преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави;

– преименува с. Карагитлии на с. Еленино;

– преименува с. Айдънлии на с. Зора;

– преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;

– преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;

– преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;

– преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;

– преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;

– преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;

– преименува с. Янаклари на с. Ново село;

– преименува с. Ахърито на с. Оборито;

– преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;

– преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;

– преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;

– преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;

– преименува с. Алагюн на с. Пъстрово;

– преименува с. Смавлии на с. Руманя;

– преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;

– преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;

– преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;

– преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;

– преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;

– преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;

– преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;

– преименува с. Чохлаково на с. Яворово;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчеве и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места – с. Воднянка и с. Чернево;
МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово;
между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт;

– осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт;

– осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт;

Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец;

– преименува с. Александрово на с. Петрово;

– преименува с. Царьово на с. Подслон;

– преименува с. Цар Аспарухово на с. Стамово;

Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда;
Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито;
Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре;

– преименува с. Соколово на с. Пшеничево;

Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево;
Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница;
Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани;
Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви;
Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора;
Указ № 50/обн.09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк;
Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора;
Указ № 3/обн. 19 януари 1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово;
Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен;
Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора;
Указ № 1/обн.18 януари 2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора.^[2]

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3]

Година на преброяване	Численост
1934	77 480
1946	84 926
1956	97 710
1965	123 936
1975	153 664
1985	176 861
1992	175 451
2001	167 661
2011	160 108
2021	144 213

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[4]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	160 108	133 619	2841	8531	624	705	13 788	100	83,45	1,77	5,32	0,38	0,44	8,61
Стара Загора	138 272	117 963	1965	5430	579	617	11 718	Стара Загора	85.31	1.42	3.92	0.41	0.44	8.47
Хрищени	1749	996	0	573	5	13	162	Хрищени	56.94	0.00	32.76	0.28	0.74	9.26
Богомилово	1552	1296	106				141	Богомилово	83.50	6.82				9.08
Дълбоки	1532	831	7	654			36	Дълбоки	54.24	0.45	42.68			2.34
Хан Аспарухово	1158	464	673				12	Хан Аспарухово	40.06	58.11				1.03
Калояновец	952	641	4	280	0	5	22	Калояновец	67.33	0.42	29.41	0.00	0.52	2.31
Загоре	922	571		236			112	Загоре	61.93		25.59			12.14
Горно Ботево	835	626		190			12	Горно Ботево	74.97		22.75			1.43
Братя Кунчеви	794	264		249			274	Братя Кунчеви	33.24		31.36			34.50
Могила	744	654			3		86	Могила	87.90			0.40		11.55
Калитиново	729	279		326			114	Калитиново	38.27		44.17			15.63
Еленино	712	419		90		8	190	Еленино	58.84		12.64		1.12	26.68
Оряховица	683	507	3	163			5	Оряховица	74.23	0.43	23.86			0.73
Кирилово	658	597	12	32			10	Кирилово	90.75	1.82	4.86			1.51
Преславен	637	490		8			138	Преславен	76.92		1.25			21.66
Змейово	569	321		66			178	Змейово	56.41		11.59			31.28
Маджерито	533	510	14				4	Маджерито	95.68	2.62				0.75
Ракитница	467	442				0	22	Ракитница	94.64				0.00	4.71
Малка Верея	448	439	0				8	Малка Верея	97.99	0.00				1.78
Бъдеще	406	114		19			271	Бъдеще	28.07		4.67			66.74
Християново	383	335		23			14	Християново	87.46		6.00			3.65
Петрово	347	272		4	0		67	Петрово	78.38		1.15	0.00		19.30
Михайлово	331	319	5				6	Михайлово	96.37	1.51				1.81
Старозагорски бани	325	313	0	0	3	0	9	Старозагорски бани	96.30	0.00	0.00	0.92	0.00	2.76
Памукчии	297	178	0	110	0	3	6	Памукчии	59.93	0.00	37.03	0.00	1.01	2.02
Арнаутито	293	256	15	10	0	0	12	Арнаутито	87.37	5.11	3.41	0.00	0.00	4.09
Плоска могила	278	174	0				99	Плоска могила	62.58	0.00				35.61
Колена	277	247		21			5	Колена	89.16		7.58			1.80
Малко Кадиево	258	254	0				3	Малко Кадиево	98.44	0.00				1.16
Борилово	236	234	0				1	Борилово	99.15	0.00				2.42
Самуилово	213	208	0	5	0	0	0	Самуилово	97.65	0.00	2.34	0.00	0.00	0.00
Пшеничево	212	193		3			14	Пшеничево	91.03		1.41			6.60
Сладък кладенец	180	177	0				0	Сладък кладенец	98.33	0.00				0.00
Ловец	168	143	0	13	0	0	12	Ловец	85.11	0.00	7.73	0.00	0.00	7.14
Лясково	159	151		5			2	Лясково	94.96		3.14			1.25
Подслон	151	151	0	0	0	0	0	Подслон	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Лозен	150	147	0				2	Лозен	98.00	0.00				1.33
Остра могила	145	136	0				8	Остра могила	93.79	0.00				5.51
Сулица	145	140	0				1	Сулица	96.55	0.00				0.68
Стрелец	143	139				0	0	Стрелец	97.20				0.00	0.00
Елхово	140	138	0	0	0	0	2	Елхово	98.54	0.00	0.00	0.00	0.00	1.42
Козаревец	132	128	0				2	Козаревец	96.96	0.00				1.51
Казанка	132	132	0	0	0	0	0	Казанка	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Пряпорец	124	117	0	0	3	0	4	Пряпорец	94.35	0.00	0.00	2.41	0.00	3.22
Бенковски	120	112		6			0	Бенковски	93.33		5.00			0.00
Ново село	93	88	0	0	3	0	2	Ново село	94.62	0.00	0.00	3.22	0.00	2.15
Люляк	75	74	0				0	Люляк	98.66	0.00				0.00
Борово	72	70	0	0	0	0	2	Борово	97.22	0.00	0.00	0.00	0.00	2.77
Руманя	67	67	0	0	0	0	0	Руманя	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Воденичарово	56	56	0	0	0	0	0	Воденичарово	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Пъстрово	54	46	8	0	0	0	0	Пъстрово	85.18	14.81	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	160 108	100.00
Православие	105 240	65.73
Католицизъм	416	0.25
Протестантство	2744	1.71
Ислям	1178	0.73
Друго	187	0.11
Нямат	6339	3.95
Не се самоопределят	8975	5.60
Непоказано	35 029	21.87

Политика

Местни избори

На местните избори през 2015 г. средната избирателната активност за общината е 52,54 %. За кмет на общината е избран кандидатът на ГЕРБ Живко Тодоров, още на първи тур. При 51 места в общинския съвет малко повече от половината са спечелени от ГЕРБ.^[6]

На следващите местни избори на 27 октомври 2019 г. отново Живко Тодоров печели на първи тур с 68.63 % от гласувалите или 38 658 гласа, при избирателна активност 42,27 %.

Кмет

Резултати от първи тур на изборите за кмет на общината, проведени на 25 октомври 2015 г:^[6]

Номер на бюлетината	Кандидат	Издига (партия, коалиция, инициативен комитет)	Гласове	Подкрепа
5	Илия Златев Златев	Алтернатива за българско възраждане (АБВ)	1259	1,93 %
7	Гергана Величкова Микова	Национален фронт за спасение на България (НФСБ)	1040	1,59 %
9	Стефан Петров Шишков	БСП лява България – за Стара Загора	6158	9,43 %
10	Живко Веселинов Тодоров	ГЕРБ	51 620	79,04 %
16	Неделчо Русев Неделчев	Българска социалдемократическа партия	825	1,26 %
18	Запрян Стефанов Куртев	Движение Демократично – ДЗ	293	0,45 %
24	Антон Димов Андонов	ВМРО – Българско национално движение	771	1,18 %
28	Николай Марков Василев	Движение за радикална промяна „Българската пролет“	343	0,53 %
29	Михаил Петров Михайлов	„Атака“	1152	1,76 %
33	Димитър Здравков Чорбаджиев	Реформаторски блок	1844	2,82 %

Общински съвет

Резултати от изборите за общински съвет на Стара Загора:^[6]

Номер на бюлетината	Издига (партия, коалиция, инициативен комитет)	Спечелени места
Общо	11 на брой	51
10	ГЕРБ	27
9	Българска социалистическа партия	6
33	Реформаторски блок	4
6	Народен съюз	4
23	Алтернатива за българско възраждане	2
21	Истината за Стара Загора	2
5	Движение за права и свободи	2
29	„Атака“	1
7	Национален фронт за спасение на България	1
24	ВМРО – Българско национално движение	1
16	Българска социалдемократическа партия	1

Награда за общината

Победител в категория „Кмет на гражданите“, подкатегория „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Живко Тодоров, който с работата си е най-близо до гражданите с бързина на реакция на проблемите и решаването им.

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72 km.

През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 50,9 km – участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас;
През средата на общината, от север на юг, на протежение от 21,1 km – два участъка от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова. 16,8 km от границата с община Мъглиж до град Стара Загора и 4,3 km от село Михайлово до границата с община Чирпан. В участъка между Стара Загора и Михайлово двете жп трасета се дублират.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:

два участъка с обща дължина от 17,7 km от автомагистрала Тракия (от km 194,9 до km 210,6 и от km 227,3 до km 229,3);
участък от 30,8 km от Републикански път I-5 (от km 215,2 до km 246,0);
началният участък от 10,6 km от Републикански път II-57 (от km 0 до km 10,6);
участък от 44,3 km от Републикански път II-66 (от km 37,1 до km 81,4);
участък от 10,5 km от Републикански път III-608 (от km 21,3 до km 31,8);
целият участък от 10,8 km от Републикански път III-5008;
последният участък от 12,7 km от Републикански път III-5701 (от km 3,3 до km 16,0);
целият участък от 31,8 km от Републикански път III-6602.

Здравеопазване

Здравни заведения в територията на община Стара Загора са 12 на брой, всичките разположени в град Стара Загора:^[7]

Медицински център ВЦРИБ Лекушев, Стара Загора
Дом за медико-социални грижи за деца, Стара Загора (Официален сайт)
Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, Стара Загора (Официален сайт)
Медицински центрове Света Анна, Стара Загора (Официален сайт)
Диагностично-консултативен център „Ритъм – 2010“, Стара Загора (Официален сайт)
Хоспис Лек, Стара Загора (Официален сайт)
МБАЛ НиаМед, Стара Загора (Официален сайт)
ИППМП Д-р Мирка Колева, Стара Загора
Д-р Живко Делииванов, Стара Загора
Център за спешна медицинска помощ, Стара Загора (Официален сайт)
Д-р Пламен Янев, Стара Загора
Акушеро – Гинекологичен Център LIVE, Стара Загора (Официален сайт)

Топографски карти

Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
↑ Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора // Указ № 1 от 10 януари 2013. ДВ. бр. 5, 18 януари 2013. Посетен на 26 януари 2013.
↑ „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018.
↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 август 2018. (на английски)
1 2 3 „Резултати за община Стара Загора на местните избори през 2015 г.“ // results.cik.bg. Посетен на 27 август 2018.
↑ Здравни заведения в община Стара Загора // registarnazdraveopazvaneto.com. Посетен на 26 август 2018.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Стара Загора
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.

[2] Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора // Указ № 1 от 10 януари 2013. ДВ. бр. 5, 18 януари 2013. Посетен на 26 януари 2013.

[3] „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018.

[pop-stat.mashke.org-4] Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-5] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 август 2018. (на английски)

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Стара_Загора_2015-6] 1 2 3 „Резултати за община Стара Загора на местните избори през 2015 г.“ // results.cik.bg. Посетен на 27 август 2018.

[7] Здравни заведения в община Стара Загора // registarnazdraveopazvaneto.com. Посетен на 26 август 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]