Струмяни (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Струмяни)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Струмяни
Map of Strumyani municipality (Blagoevgrad Province).png
Общи данни
Област Област Благоевград
Площ 355.19 km²
Население 5 597 души
Адм. център Струмяни
Брой селища 21
Управление
Кмет Емил Илиев
(РБ)
Общ. съвет 13 съветници
   РБ (7)
   ГЕРБ (5)
   ОБЩИНА СТРУМЯНИ-НАШ ДОМ (1)
Bulgaria Strumyani Municipality geographic map bg.svg

Община Струмяни се намира в Югозападна България, съставна община на област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в западната част на област Благоевград и с площта си от 355,19 km2 заема 9-мо място сред 14-те общини на областта, която представлява 5,51% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Струмяни представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно-долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 3/4 от територията ѝ на запад се заема от ридовете на Малешевска планина с най-висока точка връх Голак 1453 m. В най-югозападната част, в землището на село Никудин, южно от река Лебница се простират крайните северни разклонения на планината Огражден с връх Фичов чукар 1158 m. Около 15% от територията ѝ на изток попада в западните склонове на Северен Пирин и тук се намира най-високата точка на общината – връх Синаница 2516 m. Останалите около 20% от земите са разположени по долината на река Струма, която тук представлява северната част на Санданско-Петричката котловина. Тук в корито на реката е и най-ниската точка на община Струмяни – около 114 m н.в. Тези земи имат висока степен на усвоеност и голямо значение за развитието на селското стопанство, което определя по-голямата гъстота на населението и концентрация на икономическите функции на общината. От особена важност са добре изразените надзаливни тераси на Струма, като почти всички представляват обработваеми земи.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 15 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 6 по-големи притока и множество по-малки.

Десните притоци са реките Цапаревска, Седелска, Войче и Лебница (част от горното течение). Тези реки водят началото си от Малешевска планина, като водосборите и са значителни и хидрографската им мрежа е с голяма гъстота. Те и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. Горните части на водосборните им басейни са заети изцяло от пасища и ливади. Поради слабата залесеност на планината повечето от тези реки са с пороен характер. излизайки от планината и навлизайки в Санданско-Петричката котловина, преди да се влеят в Струма, поройните реки и долове се разливат и образуват и образуват големи нестабилни наносни конуси. Всичките те са с непостоянен дебит.

Левите притоци са реките Градешка (Злинска) и Белишка (Шашка), дебитът на които е силно повлиян от сезоните и дъждовете и снеготопенето в Северен Пирин. Втората река се характеризира с изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения.

На територията на общината са изградени 10 изкуствени водоема с различен обем, от които 7 са зарибени. Техните води и тези на част от реките се използват за напояване.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

По изработеното климатично райониране на България в Атласа на НРБ от 1973 по голямата част от общината попада в Планинската климатична област, а останалата в преходносредиземноморската. Първата подобласт обхваща частите на Пирин и Малешевска планина и се характеризира с по-дълга зима и прохладно и късо лято.

В Санданско-Петричката котловина климатът е преходносредиземноморски. Зимата се характеризира с отсъствието на силни студове (средната януарска температура е 2,5ºС), лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,3ºС), а есента е дълга и топла. Пролетта настъпва сравнително рано, като средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 5ºС от 19 февруари, а за високите части на планините тази дата е чак 9 май.

Валежите са около средните за България (650 mm/год) по долината на Струма от юг нахлуват часто топли ветрове, а от север, значително по-рядко – студени ветрове.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната се отличава със сравнително голямо видово разнообразие. често срещани са заекът, катерицата, вълкът, дивата свиня, лисицата, сърната. В Малешевска планина, макар и все по-рядко, може да се види дивата котка, а в Пирин, в границите на Националния парк обитава дивата коза.

От птичата фауна най-разпространени са врабец, гугутка, гълъб, сокол, лястовица, славей, синигер, орел, сокол-лешояд, дрозд, яребица, кеклик, фазан. Сезонно при прелет от Егейско море по долината на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици и други.

река Струма изобилства с различни видове риба – черна мряна, скобар, костур, струмски голеш, шаран, сом и раци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 778 100.00
Българи 4 399 76.13
Турци 9 0.16
Цигани 124 2.15
Други 90 1.56
Не се самоопределят 8 0.14
Не отговорили 1148 19.87

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 21 населени места с общо население 5778 жители (01.02.2011)[2].

Списък на населените места в община Струмяни, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка
Велющец 7 13,554 Колибите 3 8,910
Вракуповица 23 6,658 Кърпелево 37 14,465
Гореме 92 28,200 Махалата 47 12,463
Горна Крушица 65 19,644 Микрево 2228 18,218
Горна Рибница 6 17,345 Никудин 106 16,429
Добри лаки 189 26,790 Палат 46 17,484
Драката 165 2,797 Раздол 226 13,077
Игралище 298 26,174 Игралища Седелец 32 13,059
Илинденци 898 54,066 Белица Струмяни 960 - в з-щето на с. Илинденци
Каменица 105 7,485 Цапарево 201 28,490
Клепало 44 9,882 ОБЩО 5778 355,190 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмо № 6259 на МВР/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Драката за с. Драката;
  • МЗ № 1695/Обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Решково;
  • Указ № 334/обн. – преименува с. Белица на с. Илинденци;
  • през 1956 г. – осъвременява името на с. Игралища на с. Игралище без административен акт;
  • Указ № 1840/Обн. 24.11.1970 г. – обединява гар. с. Гара Огражден и с. Микрево и образува ново населено място с. Струмяни;
  • Указ № 250/Обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Микрево от с. Струмяни и го признава за отделно населено място – с. Микрево

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Специфичните природни дадености на територията на общината благоприятстват за развитието на екологичен и устойчив туризъм. Има добри условия за практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и по поречието на Струма.

Забележителните форми на релефа в общината са множеството причудливи скални феномени: Черната скала, медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала Куклицата, скалният ансамбъл в местността Зандана и други, формиращи цял комплекс в и около село Илинденци. Характерна особеност на Пиринската част на общината е наличието на 18 пещери в землището на същото село. Пирин дава богати възможности за отдих и туризъм, а високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава около 7-километров участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 54,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония