Струмяни (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Струмяни)
Струмяни (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Благоевград
Площ355.19 km²
Население5 597 души
Адм. центърСтрумяни
Брой селища21
Управление
КметЕмил Илиев
(Обединени земеделци; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • РБ (7)
  • ГЕРБ (5)
  • ОБЩИНА СТРУМЯНИ-НАШ ДОМ (1)
Струмяни (община) в Общомедия

Община Струмяни се намира в Югозападна България, съставна община на област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в западната част на област Благоевград и с площта си от 355,19 km2 заема 9-мо място сред 14-те общини на областта, която представлява 5,51% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Струмяни представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно-долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 3/4 от територията ѝ на запад се заема от ридовете на Малешевска планина с най-висока точка връх Голак 1453 m. В най-югозападната част, в землището на село Никудин, южно от река Лебница се простират крайните северни разклонения на планината Огражден с връх Фичов чукар 1158 m. Около 15% от територията ѝ на изток попада в западните склонове на Северен Пирин и тук се намира най-високата точка на общината – връх Синаница 2516 m. Останалите около 20% от земите са разположени по долината на река Струма, която тук представлява северната част на Санданско-Петричката котловина. Тук в корито на реката е и най-ниската точка на община Струмяни – около 114 m н.в. Тези земи имат висока степен на усвоеност и голямо значение за развитието на селското стопанство, което определя по-голямата гъстота на населението и концентрация на икономическите функции на общината. От особена важност са добре изразените надзаливни тераси на Струма, като почти всички представляват обработваеми земи.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 15 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 6 по-големи притока и множество по-малки.

Десните притоци са реките Цапаревска, Седелска, Войче и Лебница (част от горното течение). Тези реки водят началото си от Малешевска планина, като водосборите и са значителни и хидрографската им мрежа е с голяма гъстота. Те и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. Горните части на водосборните им басейни са заети изцяло от пасища и ливади. Поради слабата залесеност на планината повечето от тези реки са с пороен характер. излизайки от планината и навлизайки в Санданско-Петричката котловина, преди да се влеят в Струма, поройните реки и долове се разливат и образуват и образуват големи нестабилни наносни конуси. Всичките те са с непостоянен дебит.

Левите притоци са реките Градешка (Злинска) и Белишка (Шашка), дебитът на които е силно повлиян от сезоните и дъждовете и снеготопенето в Северен Пирин. Втората река се характеризира с изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения.

На територията на общината са изградени 10 изкуствени водоема с различен обем, от които 7 са зарибени. Техните води и тези на част от реките се използват за напояване.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

По изработеното климатично райониране на България в Атласа на НРБ от 1973 по-голямата част от общината попада в Планинската климатична област, а останалата в преходносредиземноморската. Първата подобласт обхваща частите на Пирин и Малешевска планина и се характеризира с по-дълга зима и прохладно и късо лято.

В Санданско-Петричката котловина климатът е преходносредиземноморски. Зимата се характеризира с отсъствието на силни студове (средната януарска температура е 2,5ºС), лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,3ºС), а есента е дълга и топла. Пролетта настъпва сравнително рано, като средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 5ºС от 19 февруари, а за високите части на планините тази дата е чак 9 май.

Валежите са около средните за България (650 mm/год) по долината на Струма от юг нахлуват часто топли ветрове, а от север, значително по-рядко – студени ветрове.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната се отличава със сравнително голямо видово разнообразие. често срещани са заекът, катерицата, вълкът, дивата свиня, лисицата, сърната. В Малешевска планина, макар и все по-рядко, може да се види дивата котка, а в Пирин, в границите на Националния парк обитава дивата коза.

От птичата фауна най-разпространени са врабец, гугутка, гълъб, сокол, лястовица, славей, синигер, орел, сокол-лешояд, дрозд, яребица, кеклик, фазан. Сезонно при прелет от Егейско море по долината на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици и други.

река Струма изобилства с различни видове риба – черна мряна, скобар, костур, струмски голеш, шаран, сом и раци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 778 100.00
Българи 4 399 76.13
Турци 9 0.16
Цигани 124 2.15
Други 90 1.56
Не се самоопределят 8 0.14
Не отговорили 1148 19.87

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 21 населени места с общо население 4634 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Струмяни, население и площ на землищата им
Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка
Велющец 2 13,554 Колибите 1 8,910
Вракуповица 5 6,658 Кърпелево 19 14,465
Гореме 56 28,200 Махалата 26 12,463
Горна Крушица 35 19,644 Микрево 2130 18,218
Горна Рибница 2 17,345 Никудин 69 16,429
Добри лаки 113 26,790 Палат 25 17,484
Драката 140 2,797 Раздол 159 13,077
Игралище 218 26,174 Игралища Седелец 18 13,059
Илинденци 658 54,066 Белица Струмяни 725 - в з-щето на с. Илинденци
Каменица 95 7,485 Цапарево 115 28,490
Клепало 23 9,882 ОБЩО 4634 355,190 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмо № 6259 на МВР/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Драката за с. Драката;
  • МЗ № 1695/Обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Решково;
  • Указ № 334/обн. – преименува с. Белица на с. Илинденци;
  • през 1956 г. – осъвременява името на с. Игралища на с. Игралище без административен акт;
  • Указ № 1840/Обн. 24.11.1970 г. – обединява гар. с. Гара Огражден и с. Микрево и образува ново населено място с. Струмяни;
  • Указ № 250/Обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Микрево от с. Струмяни и го признава за отделно населено място – с. Микрево

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Специфичните природни дадености на територията на общината благоприятстват за развитието на екологичен и устойчив туризъм. Има добри условия за практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и по поречието на Струма.

Забележителните форми на релефа в общината са множеството причудливи скални феномени: Черната скала, медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала Куклицата, скалният ансамбъл в местността Зандана и други, формиращи цял комплекс в и около село Илинденци. Характерна особеност на Пиринската част на общината е наличието на 18 пещери в землището на същото село. Пирин дава богати възможности за отдих и туризъм, а високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава около 7-километров участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 54,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]