Съединение (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Съединение)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Съединение
Map of Saedinenie municipality (Plovdiv Province).png
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 297.99 km²
Население 10 468 души
Адм. център Съединение
Брой селища 10
Сайт www.saedinenie.org
Управление
Кмет Атанас Балкански
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   Сдружение за Община Съединение (5)
   ГЕРБ (5)
   Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО (3)
   БСП (2)
   РБ – Нова алтернатива (2)

Община Съединение се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Географска карта на общината

Общината е разположена в западната част на Област Пловдив. С площта си от 297,992 km2 заема 9-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

С изключение на крайните северозападни части където релефът е хълмист, в останалата част на общината той е равнинен. Територията ѝ попада в северните части на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина и в крайните южни разклонения на Същинска Средна гора.

Над 95% от територията на община Съединение се заема от северните части на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, с надморска височина между 200 и 350 m. Югоизточно от град Съединение, на границата с община Марица се намира най-ниската ѝ точка – 187 m н.в.

В крайния северозападен ъгъл на общината (землището на село Драгомир) попадат южните хълмисти части на Същинска Средна гора. На около 5 km, северозападно от селото, на границата с община Стрелча, се намира връх Генова могила 534,2 m – най-високата точка на общината.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През общината протичат две основни реки, леви притоци на МарицаПясъчник и Потока, които текат през нея със средните си течения. Река Пясъчник навлиза в общината като изтича от големия язовир Пясъчник, минава покрай селата Любен, Неделево, Церетелево и Голям чардак и източно от село Малък чардак напуска нейните предели. Река Потока идва от Община Пазарджик, минава през общинския център и югоизточно от него навлиза в община Марица.

На река Пясъчник е изграден големия язовир Пясъчник, като в пределите на общината попада малка част от него. Водите му се използват за напояване на обширните земеделски земи в Пазарджишко-Пловдивското поле. Освен него на територията на община Съединение има изградени още множество микроязовири, водите на които също са включени в напоителните системи. По-големи от тях са: „Церетелево“, „Любен“, „Правище“ и др.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Съединение има преходно-континентален климат. Забелязва се известно различие в количеството на валежите в сравнение със съседните райони. Тук са измерени едни от най-ниските техни средногодишни суми за Южна България (495 л/м2). В този смисъл добре изразеното пролетно и лятно засушаване, както и високите температури определят района като по-неблагоприятен в климатично отношение. По данни на метеорологическата станция най-рано сняг е падал през втората половина на ноември и се е задържал най-късно до втората половина на март. Снежната покривка е общо взето, много тънка, а продължителността на снежния период е около 80 дни. Най-малка е тя през втората десетдневка на ноември и третата десетдневка на януари. Първият мраз в района настъпва средно към 27 октомври, а последният – към 9 април. Ето защо е налице доста продължителен вегетационен период на растенията без мраз, което осигурява отглеждането на голям брой култури.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Съединение са се оформили следните почвени различия: чернозем-смолници, слабо и силно излужени, глинести и тежко песъчливо-глинести; чернозем-смолници, силно излужени, слабо до средно оподзолени, еродирани; канелено-горски почви, слабо и средно излужени; канелено-горски почви, силно излужени до слабо оподзолени, средно и леко песъчлив0-глинести; алувиално-светли и алувиално-ливадни светли, глинесто-песъчливи почви; делувиални почви, леко песъчливо-глинести.

Чернозем-смолници са основните почви в общината като заемат над 80% от територията ѝ. Оподзолени канелено-горски почви са представени основно в крайните северозападни хълмисти части на общината, а алувиалните и алувиално-ливадните почви – около речните корита на реките Пясъчник и Потока и местните малки рекички.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 450 100,00
Българи 8678 83,04
Турци 183 1,75
Цигани 787 7,53
Други 14 0,13
Не се самоопределят 20 0,19
Не отговорили 768 7,35

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 10 населени места с общо население 10 617 жители (15.03.2013).[2]

Списък на населените места в община Съединение, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Голям чардак 754 24,979 Български чардак Неделево 459 13,442 Насва кьой, Свети Наум
Драгомир 360 28,751 Яхларе Правище 418 24,120 Дорутлии, Малко Борисово
Любен 322 16,579 Кара Мустафаларе Съединение 5661 100,200 Голямо Конаре
Малък чардак 498 18,233 Турски чардак Царимир 1143 28,359 Даутларе
Найден Герово 483 19,643 Демирдишли Церетелево 352 23,686 Думанлии
ОБЩО 10450 297,992 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1878 г. – преименувано е с. Български чардак на с. Голям чардак от населението без административен акт;
– преименувано е с. Турски чардак на с. Малък чардак от населението без административен акт;
  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Кара Мустафаларе на с. Любен;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Яхларе на с. Драгомир;
– преименува с. Дорутлии на с. Малко Борисово;
– преименува с. Демирдишлии на с. Найден Герово;
– преименува с. Насва кьой на с. Свети Наум;
– преименува с. Масатларе на с. Точиларци;
– преименува с. Даутларе на с. Царимир;
– преименува с. Думанлии на с. Церетелево;
  • МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Малко Борисово на с. Правище;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Свети Наум на с. Неделево;
  • Указ № 516/обн. 22.12.1962 г. – заличава с. Елешница поради изселване;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – преименува с. Голямо Конаре на с. Съединение и го признава за гр. Съединение;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Точиларци и го присъединява като квартал на гр. Съединение.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината, от югоизток на северозапад на протежение от 12,4 km преминава участък от трасето на жп линията ПловдивПанагюрище.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]