Направо към съдържанието

Твърдица (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Твърдица)
Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Община Твърдица
      
Общи данни
ОбластСливен
Площ442.5 km²
Население13 164 души (31 декември 2024)
29,7 души/km²
Адм. центърТвърдица
Брой селища10
Сайтtvarditsa.org
Управление
КметМария Гвоздейкова-Златева
(КОЙ; 2023)
Общ. съвет17 съветници
Община Твърдица в Общомедия
Топографска карта на община Твърдица.

Община Твърдица се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема западната част на област Сливен. С площта си от 442,496 km2 е най-малката сред 4-те общини на областта, което съставлява 12,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, средно планински в северната. Територията и заема части от три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Твърдишката котловина и Средна гора.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Твърдица попадат част от южните склонове на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на границата с община Елена се издига най-високата ѝ точка връх Чумерна 1536,1 m, която е и най-високата точка на общината. Южните склонове на планината, са стръмни, на места прорязани от дълбоки долини и дерета и завършващи с големи наносни конуси в подножията си.

Южно от Елено-Твърдишката планина се простира обширната (287 km2) Твърдишка котловина, чиято западна част е по-висока (250 – 300 m н.в.) и се нарича Твърдишко поле, а източната – по-ниска (200 – 250 m н.в.) – Шивачевско поле. В него югоизточно от село Близнец, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на община Твърдица – 191 m н.в.

Южно от Твърдишката котловина се простират части от Сърнена Средна гора, като на юг от Межденишкия пролом на река Тунджа в землището на село Сърцево попада съвсем малка част от планината с максимална височина 447,9 m, разположена югозападно от селото. Между Межденишкия пролом на Тунджа на юг и Твърдишката котловина на север се издигат два ниски рида, които орографски са свързани със Сърнена Средна гора. На запад е рида Межденик (връх Тилилееца 604,2 m), от който в пределите на община Твърдица попадат северните му склонове. На изток от него се намира по ниския Шивачевски рид (583,3 m, северно от село Близнец), който изцяло се намира на територията на общината.

В крайната югозападна и югоизточна част община Твърдица преминава участък от средното течение на река Тунджа (ляв приток на Марица). В тази си част реката тече през дългия 45 km Межденишкия пролом, в най-тясната част на който е изграден големия язовир Жребчево, като на територията на община Твърдица попада малък участък от горната му част. Втора по значение река в общината е Беленска река (ляв приток на Тунджа). Тя води началото си от община Сливен и източно от село Жълт бряг навлиза в община Твърдица. Тече на запад-югозапад, а след това на юг в дълбока и залесена долина. Северно от гара Чумерна навлиза в най-източната част на Твърдишката котловина (Шивачевското поле), преминава през Шивачевския пролом, отново навлиза в община Сливен и югоизточно от село Бинкос се влива в Тунджа. Южно от гара Чумерна Беленска река получава отдясно най-големия си приток река Блягорница (25 km), която изцяло протича през община Твърдица. Тя води началото си от подножието на връх Здравец в Елено-Твърдишката планина и тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град Твърдица навлиза в Твърдишката котловина, където водите ѝ се отклоняват в множество напоителни канали. Северно от село Оризари завива на изток, пресича по цялото протежение Шивачевското поле и южно от гара Чумерна се влива в Беленска река. По̀ на запад, през град Твърдица и западната част на котловината протича Твърдишка река, която се влива в язовир Жребчево, в близост до „удавеното“ село Запалня.

На територията на община Твърдица освен големия язовир Жребчево има изградени още няколко микроязовира, водите на които също се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи в котловината. По-големи от тях са: „Твърдица“, „Метракук“, „Оризари“ и др.

Изглед над град Твърдица през 2006 г.
Изглед над град Шивачево през 2013 г.

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Близнец437,831ИкисчаСборище195050,762Джумалии
Боров дол33238,622Чам дереСърцево265,745Юреклери
Бяла паланка72250,062Бяла чишмаТвърдица5571155,167
Жълт бряг25919,822Саръ ярЧервенаково16712,590Алобас
Оризари52823,536Шивачево371478,359Терзобас, Източно Шивачево, Голямо Шивачево
ОБЩО13312442,496няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Икисча (Екисеча) на с. Близнец;
– преименува с. Терзобас на с. Източно Шивачево;
– преименува с. Козос моде на с. Козарево;
– преименува с. Джумалии на с. Сборище;
– преименува с. Юреклери на с. Сърцево;
– преименува с. Алобас на с. Червенаково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Чам дере на с. Боров дол;
– преименува с. Източно Шивачево на с. Голямо Шивачево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бяла чишма (Бяла чешлии) на с. Бяла паланка;
– преименува с. Саръ яр на с. Жълт бряг;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Твърдица за гр. Твърдица;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Запалня поради изселване;
  • Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Козарево и го присъединява като квартал на гр. Твърдица;
  • Указ № 753/обн. 24.04.1973 г. – преименува с. Голямо Шивачево на с. Шивачево;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Шивачево за гр. Шивачево.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
193412 057
194613 944
195616 434
196519 618
197518 066
198517 218
199217 215
200114 927
201113 804
202113 312
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо1380493591287210082137839100,0067,799,3215,210,590,996,07
Близнец646400000Близнец100,000,000,000,000,000,00
Боров дол517331895934Боров дол64,0217,2111,416,57
Бяла паланка100620920065Бяла паланка1,9891,450,006,46
Жълт бряг325423400384Жълт бряг1,2372,000,000,000,920,61
Оризари5533610187032Оризари65,280,0033,810,000,540,36
Сборище179012564581064Сборище70,1625,580,553,57
Сърцево373005002Сърцево81,080,0013,510,000,005,40
Твърдица566748411645914104233Твърдица85,420,288,090,241,834,11
Червенаково1971350655Червенаково68,520,003,0427,91
Шивачево3648231728986710300Шивачево63,510,7627,020,190,278,22

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо13 804100,00
Православие6 24045,20
Католицизъм780,56
Протестантство2261,63
Ислям9656,99
Друго180,13
Нямат1 1508,33
Не се самоопределят6694,84
Непоказано4 45832,29

През средата на община Твърдица, от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през общинския център град Твърдица преминава участък от 23,1 km от трасето на жп линията СофияКарловоЗимницаКарнобатБургас.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,2 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)