Тервел (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Тервел)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тервел.

Община Тервел
Tervel Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Добрич
Площ 579.677 km²
Население 17 516 души
Адм. център Тервел
Брой селища 26
Сайт tervel.bg
Управление
Кмет Симеон Симеонов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (9)
   ДПС (7)
   БСП за България (5)
Map of Tervel municipality (Dobrich Province).png
Топографска карта на община Тервел.

Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Добрич. С площта си от 579,677 km2 заема 3-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,28% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Тервел се намира в Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в югозападната част на Добруджанското плато и най-източната част на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. На североизток и запад, по границите със съседните общини „протичат“ двете големи суходолия на реките Суха река (десен „приток“ на Дунав) и Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол, която също е десен приток на Дунав). Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия – Малкото суходолие, Големият дол, Тополовият дол, Сухият дол и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци „надупчени“ с пещери има в землищата на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зърнево282,7 m н.в., а най-ниската – 70 m н.в., в суходолието на Суха река, североизточно от село Брестница.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са „Тервел“, „Сърнец 1“, „Сърнец 2“, „Честименско 1“ и „Честименско 2“. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток. Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и не усложняват инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. За питейни нужди водите се добиват чрез сондажи на дълбочина 500 – 1000 m. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток и континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли 24 °C. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура е около -2 °C. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85 – 144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 – 140 мм и 115 – 150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10 – 20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/m2.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50 – 80 см, а заедно с преходния достигат до 120 – 140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба влагозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3%. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни земеделски култури.

Поземлени ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Най-голяма площ заемат земеделските територии – общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят „обработваема земя на човек от населението“ варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на град Тервел, 8,3 дка/ч. за село Божан и достига до 633,3 дка/ч. за село Брестница и 833,6 дка/ч. за село Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.). В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници. Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%). Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3 440 дка. На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%).

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от село Бонево през 2007 г.

Общината се състои от 26 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Ангеларий 134 12,441 Сояклии Кладенци 134 19,166 Перлиново
Балик 224 14,487 Саръ Неби Коларци 619 21,582 Арабаджии
Безмер 1162 42,990 Авдулла Кочмар 267 26,146
Божан 546 9,273 Кара аптула Мали извор 19 14,854 Кючук ак бунар
Бонево 72 7,488 Коюнлу кьой Нова Камена 472 34,390 Шахинлар
Брестница 1 19,702 Голям Караач, Брестица Оногур 40 5,061 Юртлук, Саръ неби Юртлук
Войниково 8 18,766 Кавурга Орляк 1749 46,868 Трубчолар, Макензен
Главанци 128 20,864 Пирли джами махле, Борачево Полковник Савово 197 14,555 Диш будак, Дущубудак
Градница 354 13,788 Пирли кьой Попгруево 617 17,971 Коджа олар
Гуслар 20 14.686 Къдър ашик Професор Златарски 41 15,708 Къзълджиклии
Жегларци 880 30,503 Омур факъ Сърнец 220 25,100 Караджа ат
Зърнево 1236 42,080 Кили кадъ Тервел 6062 43,589 Курт бунар
Каблешково 581 28,697 Паша балъ Честименско 395 18,922 Соуджак
ОБЩО 16178 579,677 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1901 г. – заличени са селата Фърладан и Челеби кьой без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сояклии на с. Ангеларий;
– преименува с. Саръ Неби на с. Балик;
– преименува с. Авдулла на с. Безмер;
– преименува с. Кара аптула на с. Божан;
– преименува с. Коюнлу кьой (Койну кьой) на с. Бонево;
– преименува с. Пирли джами махле на с. Борачево;
– преименува с. Голям Караач (Големи Караагач, Гьол Караач) на с. Брестица;
– преименува с. Кавурга на с. Войниково;
– преименува с. Пирли кьой на с. Градница;
– преименува с. Къдър ашик на с. Гуслар;
– преименува с. Омур факъ на с. Жегларци;
– преименува с. Кили кадъ на с. Зърнево;
– преименува с. Паша балъ на с. Каблешково;
– преименува с. Перлиново на с. Кладенци;
– преименува с. Арабаджии на с. Коларци;
– преименува с. Трубчолар на с. Макензен;
– преименува с. Кючук ак бунар на с. Мали извор;
– преименува с. Шахинлар на с. Нова Камена;
– преименува с. Юртлук (Саръ неби Юртлук) на с. Оногур;
– преименува с. Пирли даулджилар махле на с. Орешник;
– преименува с. Пирли ени махле на с. Перловци;
– преименува с. Диш будак (Дущубак, Диш пудаг) на с. Полковник Савово;
– преименува с. Коджа олар на с. Попгруево;
– преименува с. Къзълджиклии на с. Професор Златарски;
– преименува с. Караджа ат (Караджа охат) на с. Сърнец;
– преименува с. Курт бунар (Курт пунар) на с. Тервел;
– преименува с. Хотулджа на с. Тревен;
– преименува с. Соуджак на с. Честименско;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Макензен на с. Орляк;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Орешник и го присъединява като квартал на с. Градница;
– заличава с. Перловци и го присъединява като квартал на с. Борачево;

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 16178 5996 6569 1799 30 152 1632 100,00 37,06 40,60 11,12 0,18 0,93 10,08
Тервел 6062 4051 1194 273 20 50 474 Тервел 66,82 19,69 4,50 0,32 0,82 7,81
Ангеларий 134 132 0 0 0 Ангеларий 98,50 0,00 0,00 0,00
Балик 224 4 218 0 1 Балик 1,78 97,32 0,00 0,44
Безмер 1162 197 325 278 0 7 355 Безмер 16,95 27,96 23,92 0,00 0,60 30,55
Божан 546 3 392 16 0 4 131 Божан 0,54 71,79 2,93 0,00 0,73 23,99
Бонево 72 67 0 0 4 Бонево 93,05 0,00 0,00 5,55
Брестница 1 0 Брестница 0,00
Войниково 8 8 0 0 0 0 0 Войниково 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Главанци 128 11 116 0 0 Главанци 8,59 90,62 0,00 0,00
Градница 354 8 344 0 0 Градница 2,25 97,17 0,00 0,00
Гуслар 20 3 7 0 0 0 10 Гуслар 15,00 35,00 0,00 0,00 0,00 50,00
Жегларци 880 251 458 0 170 Жегларци 28,52 52,04 0,00 19,31
Зърнево 1236 8 1223 0 Зърнево 0,64 98,94 0,00
Каблешково 581 48 156 254 121 Каблешково 8,26 26,85 43,71 20,82
Кладенци 134 132 0 0 0 0 2 Кладенци 98,50 0,00 0,00 0,00 0,00 1,49
Коларци 619 181 322 3 60 Коларци 29,24 52,01 0,48 9,69
Кочмар 267 263 0 0 4 0 0 Кочмар 98,50 0,00 0,00 1,49 0,00 0,00
Мали извор 19 19 0 0 0 0 0 Мали извор 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Нова Камена 472 472 0 0 0 0 0 Нова Камена 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Оногур 40 0 0 37 3 0 0 Оногур 0,00 0,00 92,50 7,50 0,00 0,00
Орляк 1749 106 691 702 0 25 225 Орляк 6,06 39,50 40,13 0,00 1,42 12,86
Полковник Савово 197 33 164 0 0 0 0 Полковник Савово 16,75 83,24 0,00 0,00 0,00 0,00
Попгруево 617 5 463 131 0 0 18 Попгруево 0,81 75,04 21,23 0,00 0,00 2,91
Професор Златарски 41 29 10 0 0 Професор Златарски 70,73 24,39 0,00 0,00
Сърнец 220 31 35 103 50 Сърнец 14,09 15,90 46,81 22,72
Честименско 395 129 252 0 0 3 11 Честименско 32,65 63,79 0,00 0,00 0,75 2,78

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 16 178 100,00
Православие 4 106 25,38
Католицизъм 30 0,18
Протестантство 22 0,13
Ислям 6 013 37,16
Друго 8 0,04
Нямат 443 2,73
Не се самоопределят 771 4,76
Непоказано 4 785 29,57

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България