Трън (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Трън)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.

Трън (община)
Map of Tran municipality (Pernik Province).png
Общи данни
Област Област Перник
Площ 573.46 km²
Население 4 605 души
Адм. център Трън
Брой селища 52
Управление
Кмет Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (6)
   Трънчани за Трънско (3)
   БСП (2)

Община Трън се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на област Перник. Тя е част от историко-географската област Краище. С площта си от 573,46 km2 се явява най-голямата сред 6-те общините на областта, което съставлява 23,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Към настоящия момент Община Трън се определя като изостанал граничен и планински регион, но с естествени предпоставки за развитие на туризма. Разположена е сред уникално красива и чиста природна среда, с множество културно-исторически и религиозни паметници, природни богатства, които тепърва ще бъдат разработвани в интерес на икономическото процъфтяване на общината. Има дадености и предпоставки да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, което да привлече инвеститорски интерес и да създаде заетост на местните хора.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Трън представлява пъстра мозайка от ниски и средновисоки планини, хълмисти области и котловинни дъна. В северната част на общината, по долината на река Ерма е разположена високата 700 – 800 m Трънска котловина с площ от 55 km2, дължина около 20 km и ширина 3 – 4 km. Тя е известна и като историко-географска област Знеполе. От север, изток и юг котловината е оградена от шест ниски и средновисоки планини, спадащи към т.н. Руйско-Верилска планинска редица. На север от котловината до границата с Република Сърбия са разположени южните склонове на Милославска планина (връх Голема Рудина, 1485 m, на граничната бразда, северозападно от село Слишовци) и Руй планина с едноименния си връх (1706 m), издигащ се на границата, северно от село Зелениград. От изток котловината се затваря от малката и ниска Ездимирска планина с Големи връх (1219 m), намиращ се източно от село Ездимирци. Южно от котловината се простират от изток на запад три ниски планини: Люляк планина (Люцкан планина) (северен дял на Ерулска планина) с връх Люляк 1324 m, разположен северно от село Ерул. На запад от нея е по-ниската Лешниковска планина с връх Златарица (1085,5 m), издигащ се на запад от село Студен извор. Най-на запад, по границата със Сърбия се простират източните склонове на Боховска планина, която загражда от югозапад Трънската котловина. Нейната най-висока точка връх Въргавица (1393 m) се намира на граничната бразда, западно от село Горна Мелна.

Южно от тези три планини в пределите на община Трън попадат изцяло или частично още пет планини, които също са част от Руйско-Верилска планинска редица. Най-на запад, по границата със Сърбия и южно от Боховска планина се простират източните склонове на планината Кървав камък. В нея западно от село Долна Мелна, на граничната бразда се извисява най-високият ѝ връх Било (1737 m), който се явява най-висок връх на община Трън и на цялата историко-географска област Краище. На югоизток от нея, на територията на общината се простират крайните северни разклонения на Пенкьовска планина (връх Буйна чука, 1185 m, западно от село Лева река). Северно от Пенкьовска планина, североизточно от планината Кървав камък, югоизточно от Боховска планина и южно от Лешниковска планина, в пределите на община Трън изцяло попада Еловишка планина. Нейната най-висока точка връх Плоча (1329 m) се издига западно от село Горочевци. Югоизточна от нея и източно от Пенкьовска планина на територията на общината се простират западните и северни части на Ерулска планина с връх Кръст (1404 m), издигащ се източно от село Видрар.

В югоизточната част на общината, между река Ябланица (десен приток на Ерма) на североизток и левият ѝ приток Велиновска река се простират северните разклонения на планината Стража (Парамунска планина), която също принадлежи към Руйско-Верилска планинска редица. Нейният най-висок връх Стража (Големи връх, 1389 m) се издига югозападно от село Парамун.

Източната част на община Трън, на североизток от дълбоката долина на река Ябланица се заема от простиращите се от югоизток на северозапад ридове на други две планини, които принадлежат към Завалско-Планската планинска редица. Първата от тях, на югоизток, е ниската Завалска планина (в пределите на общината попадат близо 2/3 от територията ѝ) с връх Китка (1181 m), разположен североизточно от село Мракетинци. На северозапад от нея, в пределите на община Трън, попадат крайните югоизточни части на Гребен планина (9/10 от планината е в Сърбия). Нейната най-висока точка на българска територия е връх Голеш (1156,5 m), издигащ се на граничната бразда северозападно от село Врабча.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Трън принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Беломорския и Черноморския. През южната ѝ част преминава участък от главния вододел на България. В пределите на общината той започва от границата ни със Сърбия при връх Огорелица (1318 m) в планината Кървав камък и се насочва на югоизток. Източно от село Горна Мелна завива на изток, преминава през седловината Вълча поляна (1105 m, отделя Пенкьовска от Еловишка планина) и се изкачва на югоизток до връх Плоча (1329 m), най-високата точка на Еловишка планина. От върха вододелът продължава на изток, североизточно от село Горочевци слиза до седловината Пътни дел (1025 m, отделя Еловишка от Ерулска планина), изкачва се по западния склон на Ерулска планина до кота 1299 m, завива на юг до връх Остра чука (1364 m) и напуска пределите на общината.

Около 80% от територията на община Трън принадлежи към черноморския водосборен басейн. Тук основна водна артерия е рака Ерма (ляв приток на река Нишава). При село Стрезимировци реката навлиза в българска територия от Сърбия и протича по цялото протежение на Трънската котловина от запад на изток. В град Трън, завива на север, преминава през удивителното Трънско ждрело и отново навлиза в Сърбия. Дължината ѝ в България е 25 km. В Трънската котловина в нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки (най-голяма Лешниковска река – десен), водещи началото си от съседните планини. Преди да напусне пределите на България в река Ерма отдясно се влива най-големият ѝ приток река Ябланица. Тя протича с почти цялото си течение (25 km) през територията на община Трън в дълбока долина от югоизток на северозапад между планините Завалска и Гребен на североизток, Стража, Ездимирска и Руй на югозапад и запад. При устието на река Ябланица в Ерма, на границата със Сърбия се намира най-ниската точка на община Трън – 612 m н.в.

Останалите около 20% от територията на община Трън принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Тук протичат най-горното течение на Треклянска река (десен приток на Струма) и най-горните течения на двата ѝ основни притока – Пенкьовска река (ляв) и Бъзовичка река (десен).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 4 146 100,00
Българи 2 977 71,80
Турци 2 0,05
Цигани 656 15,82
Други 2 0,05
Не се самоопределят 14 0,34
Не отговорили 495 11,94

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 52 населени места с общо население от 4 146 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Трън, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Банкя 15 5,651 Лева река 58 14,193
Берайнци 11 2,416 Бераинци Лешниковци 13 6,047
Богойна 4 3,443 Ломница 46 15,948
Бохова 22 10,124 Лялинци 30 14,358
Бусинци 28 10,335 Милкьовци 28 11,190
Бутроинци 19 13,257 Милославци 27 10,171
Велиново 37 14,732 Мисловщица Мракетинци 17 3,489 Мракьотинци
Видрар 14 10,312 Мрамор 34 8,462
Врабча 35 12,903 Насалевци 16 7,116
Вукан 25 8,133 Неделково 62 11,166 Баба
Главановци 105 5,359 Парамун 35 14,821
Глоговица 87 13,770 Пенкьовци 35 24,410
Горна Мелна 15 16,877 Проданча 7 4,952
Горочевци 24 13,538 Радово 21 4,654
Джинчовци 24 3,196 Рани луг 28 7,516 Рани лук
Докьовци 29 12,288 Реяновци 10 3,650
Долна Мелна 29 24,810 Слишовци 29 8,473
Дълга лука 11 10,622 Стайчовци 29 16,412
Ездимирци 47 9,951 Стрезимировци 6 3,499
Еловица 30 9,779 Яловица Студен извор 9 3,334 Извор
Ерул 40 14,460 Трън 2443 21,582
Забел 29 14,101 Туроковци 110 15,467 Туряковци
Зелениград 83 18,968 Филиповци 160 18,480
Кожинци 34 12,727 Цегриловци 9 6,339
Костуринци 22 11,866 Шипковица 4 17,751
Къшле 1 6,003 Ярловци 60 10,359
ОБЩО 4146 573,460 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 199/обн. 14.05.1923 г. – признава м. Мракьотинци за с. Мракьотинци;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Мисловщица на с. Велиново;
– преименува с. Баба на с. Неделково;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Извор на с. Студен извор;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Бераинци на с. Берайнци;
– преименува с. Яловица на с. Еловица;
– осъвременява името на с. Мракьотинци на с. Мракетинци;
– уточнява името на с. Рани лук на с. Рани луг;
– осъвременява името на с. Туряковци на с. Туроковци;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120.3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]