Община Трявна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Трявна
Map of Tryavna municipality (Gabrovo Province).png
Общи данни
Област Област Габрово
Площ 254.909 km²
Население 11 834 души
Адм. център Трявна
Брой селища 106
Сайт www.obtryavna.org/
Управление
Кмет Дончо Захариев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (3)
   МК ПРОМЯНА (3)
   БСП (2)
   РЕФОРМАТОРИ ЗАЕДНО ЗА ТРЯВНА (2)
   ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (2)
   ВЪЗРОЖДЕНСКА ТРЯВНА (2)
   ПАТРИОТИ ЗА ТРЯВНА И ПЛАЧКОВЦИ (2)
   МК УТРЕ (1)

Община Трявна се намира в Северна България и е едно от съставните общини на Област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на Област Габрово. С площта си от 254,909 km2 се явява най-малката от 4-те общините на областта, което съставлява 12,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Около 2/3 от територията на общината се заема от северните разклонения на Средна Стара планина. На запад и югозапад от долината на Дряновска река се простират североизточните разклонения на Шипченска планина с максимална височина връх Бедек (1498 m), издигащ се на границата с община Габрово и община Казанлък. Районът на изток и североизток от долината на Дряновска река се заема от северозападните разклонения на Тревненска планина с връх Марков Ток (1255 m), разположен югозападно от село Кръстец.

Останалата около 1/3 от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан. Тази част на общината се заема от Габровските възвишения. Тук максималната височина в пределите на общината е връх Стражарска китка (726 m) разположен на североизток от с. Стражата.

В най-северната част на Община Трявна, в коритото на Дряновска река, северно от село Войниците се намира най-ниската ѝ точка – 350 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Трявна е Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра), която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север в дълбока и залесена долина. Реката извира от югозападното подножие на връх Каменарката в Тревненска планина и се насочва на северозапад. Минава през град Плачковци и общинския център град Трявна, след което северно от село Войниците напуска пределите на общината. Между двата града реката образува малко долинно разширение.

Югоизточните части на общината се отводняват от най-горното течение на река Белица. Тя води началото си югозападно от връх Върбанов чукар в Тревненска планина и се насочва на север. Протича през селата Станчов хан и Белица, завива на изток и източно от село Драндарите напуска пределите на общината.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 11 754 100,00
Българи 11 076 94,23
Турци 60 0,51
Цигани 59 0,50
Други 42 0,36
Не се самоопределят 76 0,65
Не отговорили 441 3,75

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 106 населени места с 11 754 жители[2] според преброяването от 1 февруари 2011 г. От жителите на общината 11 222 души[2] са в градовете Трявна и Плачковци, а останалите 532[2] – в селата.

Списък на населените места в Община Трявна, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Азманите 9 - в з-щето на с. Бангейци Малки Станчовци 4 - в з-щето на с. Черновръх
Армянковци 1 - в з-щето на с. Белица Малчовци 2 - в з-щето на с. Станчов хан
Бангейци 29 12,783 Маневци 10 - в з-щето на с. Белица
Бахреци 9 - в з-щето на с. Станчов хан Маруцековци 2 - в з-щето на с. Енчовци
Белица 35 21,326 Уруците, Оруци Матешовци - - в з-щето на с. Бангейци
Бижовци 10 14,139 Милевци 12 - Мильовци, в з-щето на с. Престой
Брежниците 8 - в з-щето на с. Радевци Миховци - - в з-щето на с. Фъревци
Бърдарите 1 - в з-щето на с. Енчовци Могилите - - Бумалча, в з-щето на с. Престой
Бърдени 5 - Бърдените, в з-щето на с. Черновръх Мръзеци 10 - в з-щето на с. Станчов хан
Веленци 5 - в з-щето на с. Бангейци Недялковци - - в з-щето на с. Бижовци
Велково 1 - Царето, в з-щето на с. Фъревци Неновци - - в з-щето на с. Станчов хан
Велчовци 4 - в з-щето на с. Станчов хан Никачковци - - в з-щето на с. Фъревци
Владовци - - в з-щето на с. Черновръх Николаево 10 - в з-щето на с. Бангейци
Власатили - - в з-щето на с. Станчов хан Ножерите 2 - в з-щето на гр. Плачковци
Войниците 1 - в з-щето на с. Бижовци Носеите 5 - в з-щето на с. Енчовци
Вълковци - - в з-щето на с. Черновръх Околиите - - в з-щето на с. Бижовци
Гайдари - - Олани, в з-щето на с. Станчов хан Ошаните - - в з-щето на с. Престой
Генчовци 8 - Пещерите, в з-щето на гр. Трявна Павлевци - - в з-щето на с. Фъревци
Глутниците 2 - в з-щето на с. Белица Планинци - - Узуни, в з-щето на с. Станчов хан
Големи Станчовци - - в з-щето на с. Черновръх Плачковци 1796 34,669
Горни Дамяновци 5 - Кара Дамяновци, в з-щето на с. Станчов хан Побък - - в з-щето на с. Фъревци
Горни Маренци - - в з-щето на с. Енчовци Попгергевци - - в з-щето на с. Фъревци
Горни Радковци 1 - в з-щето на с. Енчовци Попрайковци - - в з-щето на с. Черновръх
Горни Цоневци - - в з-щето на гр. Плачковци Престой 25 11,952 Джуровци
Горяни - - Еничери, в з-щето на с. Станчов хан Пържиграх - - в з-щето на с. Черновръх
Даевци 5 - в з-щето на с. Черновръх Радевци 52 22,003
Димиевци 2 - в з-щето на с. Белица Радино 2 - Гуглевци, в з-щето на с. Енчовци
Добревци 11 - в з-щето на с. Черновръх Радоевци - - в з-щето на с. Станчов хан
Долни Маренци - - в з-щето на с. Енчовци Раевци 3 - в з-щето на с. Белица
Долни Радковци 1 - в з-щето на с. Енчовци Райнушковци 4 - в з-щето на с. Белица
Долни Томчевци - - Дълбоки Томчовци, в з-щето на с. Бижовци Ралевци 3 - в з-щето на с. Станчов хан
Донкино - - Чакалите, в з-щето на с. Радевци Рачовци - - в з-щето на с. Бижовци
Дончовци 4 - в з-щето на с. Бангейци Рашовите 2 - в з-щето на гр. Трявна
Драгневци 3 - в з-щето на с. Радевци Руевци 4 - в з-щето на с. Станчов хан
Драндарите 1 - в з-щето на с. Белица Свирци 4 - Сейкювци, в з-щето на с. Станчов хан
Дървари - - Куртовци, в з-щето на с. Престой Сечен камък 11 - Табаците, в з-щето на гр. Плачковци
Дъскарите - - в з-щето на с. Белица Скорците - - в з-щето на с. Бижовци
Енчовци 24 18,688 Сливово - - в з-щето на с. Станчов хан
Зеленика 5 - Новаковци, в з-щето на с. Бангейци Стайновци 4 - Спанците, в з-щето на с. Бижовци
Иван Димов - - в з-щето на с. Белица Станчов хан 28 61,394
Иринеци - - в з-щето на с. Станчов хан Стражата - - в з-щето на с. Фъревци
Йововци 2 - в з-щето на гр. Плачковци Стръмци 1 - в з-щето на с. Фъревци
Кашенци 3 - в з-щето на с. Бангейци Тодореците 3 - в з-щето на с. Бижовци
Керените - - в з-щето на с. Черновръх Томчевци 3 - в з-щето на с. Черновръх
Киселковци 1 - в з-щето на с. Енчовци Трявна 9426 16,122
Кисийците 44 - в з-щето на с. Черновръх Урвата - - в з-щето на с. Черновръх
Коевци - - в з-щето на с. Фъревци Фъревци 5 15,878
Койчовци 5 - в з-щето на гр. Трявна Фъртуни - - в з-щето на с. Станчов хан
Колю Ганев - - в з-щето на с. Радевци Христовци 5 - в з-щето на с. Черновръх
Конарското 1 - в з-щето на с. Станчов хан Чакалите 9 - в з-щето на с. Черновръх
Креслювци 5 - в з-щето на с. Станчов хан Черновръх 51 25,955 Поповци
Кръстеняците - - в з-щето на с. Бижовци Ябълковци - - Свинарите, в з-щето на с. Престой
Кръстец 4 - в з-щето на с. Станчов хан Явор 1 - Милиджии, в з-щето на с. Престой
ОБЩО 11754 254,909 95 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1882 г. – заличени са к. Острювци и к. Срабье поради изселване без административен акт;
  • през 1887 г. – заличени са к. Станчичак и са присъединени като квартал на к. Долни Томчевци без административен акт;
  • след 1887 г. – заличени са к. Галуните (Галуни) и са присъединени като квартал на к. Бахреци без административен акт;
– заличени са к. Гърците и са присъединени като квартал на к. Късовци без административен акт;
  • през 1923 г. – преименувани са к. Дупините на к. Николаево без административен акт;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува к. Дълбоки Томчовци (Томчовци, Томчевци) на к. Долни Томчевци;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува к. КараДамяновци (Дамяновци) на к. Горни Дамяновци;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Илийковци (Илиювци, Илиевци) и к. Хаджиите (Хаджии) поради изселване след 1926 г.;
  • МЗ № 3108/обн. 23.11.1940 г. – обединява к. Конарското (от бивша община Плачковоци) и к. Конарското (от бивша община Трявна) в едно населено място – к. Конарското;
  • МЗ № 2920/обн. 16.01.1943 г. – заличава к. Костовци и к. Стоевци и ги присъединява като квартал на к. Бахреци;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува к. Царето на к. Велково;
– преименува м. Олани на м. Гайдари;
– преименува к. Енечери на к. Горяни;
– преименува к. Чакалите на к. Донкино;
– преименува к. Куртовци на к. Дървари;
– преименува к. Гаджулите на к. Малинка;
– преименува к. Околиите на к. Минково;
– преименува к. Бумалча на к. Могилите;
– преименува к. Узуни (Узуните) на к. Планинци;
– преименува к. Джуровци на к. Престой;
– преименува к. Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) на к. Радино;
– преименува к. Табаците на к. Сечен камък;
– преименува к. Аладжии на к. Сливово;
– преименува к. Сърбогъзи на к. Шипково;
– преименува к. Свинарите на к. Ябълковци;
– преименува к. Милиджии на к. Явор;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на к. Мильовци на к. Милевци без административен акт;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Спанците (Спанци) и ги присъединява като квартал на к. Радоевци;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува к. Генчовци на к. Пещерите;
– преименува к. Стоевци на к. Райнеж;
– преименува к. Поповци за к. Черновръх;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува к. Новаковци на к. Зеленика;
– преименува к. Стойчовци на к. Томчевци;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава колиби Енчовци, Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), Нейковци, Плачковци, Радевци и Райнеж за села;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава к. Божковци за с. Божковци;
– заличава к. Ганев хан (Ганюв хан) и ги присъединява като квартал на с. Божковци;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Гара Кръстец за с. Кръстец;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава к. Малинка и к. Шипково поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава к. Костовци (повторно) и к. Стоевци (повторно) и ги присъединява като квартали на к. Бахреци;
– заличава к. Томчевци поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на к. Бърдените на к. Бърдени;
– осъвременява името на к. Михилчетата на к. Михалчетата;
  • Указ 502/обн. 11.07.1967 г. – преименува к. Уруците (Оруци) на к. Белица;
– обединява к. Белица, к. Мечовци и к. Михалчетата в едно населено място – с. Белица;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Боевци (Боювци) и го присъединява като квартал на с. Плачковци;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Плачковци за гр. Плачковци;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава к. Бъчеварите (Бачувари), к. Долни Цоневци, к. Ковачевци, с. Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), к. Минково, с. Нейковци, к. Пунговци (Пунчовци) и с. Райнеж и ги присъединява като квартали на гр. Плачковци;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Божковци, к. Димиев хан (Ханища, Ханищата), к. Раданци, к. Стояновци и к. Хитревци (Хитровци) и ги присъединява като квартали на гр. Трявна;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колиби Бангейци, Престой и Черновръх за села;
  • Указ № 8/обн. 11.01.1991 г. – възстановява старото име на к. Пещерите на к. Генчовци;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

История[редактиране | редактиране на кода]

Град Трявна е формиран като селищен център на района още през XVIII век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на XIX век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България – Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис и строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия.

След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на XX век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. През втората половина на XX век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 1920-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. В началото на 21 век в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от север на юг, по долината на Дряновска река преминава участък от 32,6 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораПодкова;

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни припратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. а б в Население – общини и области в България – в сайта на НСИ