Търговище (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Търговище)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Търговище (община)
Map of Targovishte municipality (Targovishte Province).png
Герб на Търговище (община)
Общи данни
Област Област Търговище
Площ 840.43 km²
Население 62 636 души
Адм. център Търговище
Брой селища 52
Сайт targovishte.bg
Управление
Кмет д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ДПС (12)
   ГЕРБ (10)
   БСП (6)
   ОБЕДИНЕНИ ЗА ТЪРГОВИЩЕ (3)
   АБВ (2)

Община Търговище е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Търговище. С площта си от 840,429 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 31,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински с преобладаваща надморска височина между 150 и 300 m. Територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и крайните северни части на Източния Предбалкан.

В северните части на община Търговище са разположени крайните южни разклонения Разградските височини. В тях, на 2,5 km северно от село Миладиновци се намира най-високата им точка – 481,6 m.

В крайните североизточни части на общината се простират най-южните разклонения на Самуиловските височини. На 1 km югоизточно от село Твърдинци височината им достига до 436,8 m.

Западните райони на общината се заемат от източните, най-високи части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. Височината им достига до 516,9 m, разположена на 2 km североизточно от село Александрово.

Южно от Разградските височини и източно от Лилякското плато е разположено хълмистото Търговишко поле, което обхваща около половината от територията на общината. В него, на границата с община Велики Преслав, източно от село Надарево в коритото на река Врана се намира най-ниската точка на община Търговище – 112 m н.в.

Южно от Лилякското плато в пределите на общината попадат североизточните, най-високи части на платото Кедикбалкан (част от Източния Предбалкан) с максимална височина връх Гюрген 577 m, разположен на 700 m южно от село Пайдушко.

Южно от Търговишкото поле и източно от пролома на река Врана се издига Преславска планина, разположена в северната периферна ивица на Източния Предбалкан. В нея, на 3 km северозападно от село Копрец се намира най-високата точка на община Търговище – връх Големия вис (Коджакус) 689,4 m[1] н.в.

Южно от планината, на територията на община Търговище се простира най-северната част на хълмистата историко-географска област Герлово.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на общината е река Врана (68 km, ляв приток на река Голяма Камчия), която протича през нея с почти цялото си течение. Тя води началото си от 567 m н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток през Търговишкото поле. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 86 m н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Площта на водосборният ѝ басейн е 938 km2, което представлява 17,5% от водосборния басейн на река Голяма Камчия. Основните ѝ притоци на територията на община Търговище са: Керизбунар (Съединенска река, 24 km) и Калайджи (Осенка, 22 km).

Река Керизбунар (Съединенска река, 24 km) води началото си от Разградските височини, от 462 m н.в., на 400 м североизточно от връх Канарата (землището на село Миладиновци). Протича в югоизточна посока в широка долина като пресича най-южната част на Разградска област (Община Лозница), преминава през язовир „Съединение“ и отново се завръща на територията на област Търговище. Влива се отляво в река Врана, на 129 m н.в. между селата Алваново и Пробуда. Площта на водосборният ѝ басейн е 214 km2, което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Врана.

Река Калайджи (Осенка, 22 km) води началото си от западната част на Преславска планина, от 566 m н.в., на 2,2 km югоизточно от село Стража. До селото тече на север в дълбока и залесена долина, а след него посоката ѝ става североизточна и долината ѝ се разширява. Източно от град Търговище долината ѝ е коригирана с водозащитни диги, а посоката ѝ – източна. Влива се отдясно в река Врана на 112 m н.в., на 1,5 km източно от село Надарево. Площта на водосборният ѝ басейн е 93 km2, което представлява 9,9% от водосборния басейн на река Врана. Неин основен приток е Кралевска река (22 km). Тя извира от централната част на Преславска планина, от 625 m н.в., на 500 m югоизточно от вр. Шааретян (687 m). Протича в североизточно направление, до село Кралево в дълбока и залесена долина, а след селото в широка долина заета от обработваеми земи. След село Дългач коритото ѝ е коригирно с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Калайджи на 117 m н.в., на 400 m североизточно от село Надарево. Площта на водосборният ѝ басейн е 66 km2, което представлява 71% от водосборния басейн на река Калайджи.

Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са Бели Лом (частично), Росина, Съединение, Фисека, и др[2].

Защитени територии, почви[редактиране | редактиране на кода]

Според държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км2[3]. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно – туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декара[4]. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 февруари 2011 година населението на общината е 57 264 души. Броят на новородените през 2008 година е 830 бебета, с 18 повече от предходната[5], починали са 977 души. През 2009 година общината бележи положителен естествен прираст, като броя на новородените е 993 а на починалите 868 души (593 от града)[6]. През 2003 година съотношението между трите основни възрастови групи за общината е следното: 0 – 14 години – 16.5 %, 15 – 64 години – 68.6 %, и над 65 години – 14.9 %[7].

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 57 264 100,00
Българи 33 229 58,03
Турци 14 883 25,99
Цигани 3 902 6,81
Други 594 1,04
Не се самоопределят 602 1,05
Не отговорили 4 054 7,08

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Търговище
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 50489 48451 48144 58807 68153 71034 65688 60890 57264
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Община Търговище е съставена от 52 населени места – 1 град и 51 села с общо население от 57 264 жители (към 01.02.2011).[9]. Към 1 февруари 2011 година има 1 село с население над 1 001 души, 11 с население 501 – 1 000 души, 32 с население 151 – 500 души, и 7 с население под 150 души.

Списък на населените места в община Търговище, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Алваново 164 14,860 Миладиновци 210 14,977 Джевизли калфа
Александрово 254 15,469 Мировец 91 11,388 Селим
Баячево 759 15,369 Момино 214 14,000 Казана теке
Бистра 186 13,201 Айладън Надарево 465 12,844 Надър кьой, Надарово
Божурка 289 8,346 Орчанлар Овчарово 573 18,725 Чобан дере
Братово 196 11,675 Осен 69 7,587 Дуванджии
Буйново 465 20,004 Муратлар Острец 435 11,169 Ялъмлар
Буховци 632 24,246 Бухлар Пайдушко 212 18,015 Кочаклар
Вардун 890 36,192 Певец 151 11,864 Ашиково
Васил Левски 355 10,728 Явашево Подгорица 684 19,483 Ак Мехмеди
Голямо Ново 919 20,956 Преселец 312 14,178 Ямла
Голямо Соколово 456 15,291 Коджа Дуган Пресиян 200 16,076 Салтъклар
Горна Кабда 23 6,612 Пресяк 196 11,347 Боаз кесен
Давидово 352 10,056 Даутлар Пробуда 414 10,295 Кара къшлъ
Драгановец 468 14,471 Болу късъ Пролаз 117 7,861 Дервент
Дралфа 391 11,680 Разбойна 455 - в з-щето на гр. Търговище
Дългач 500 13,673 Далгач Ралица 236 12,173 Омарче
Здравец 328 14,012 Окчулар Росина 254 12,997 Кеди юрен
Копрец 224 11,623 Гюня кьой Руец 717 16,933 Юруклер
Кошничари 74 11,837 Сепетчии, Малко ново Стража 726 21,935 Стратидже
Кралево 930 22,201 Карлъ кьой Съединение 281 15,284
Кръшно 240 16,850 Кьосе кьой Твърдинци 135 7,255 Сарлъ дуран
Лиляк 1044 32,758 Чикендин Търговище 37611 87,427 Ески джумая
Ловец 417 8,144 Авдалар Търновца 301 18,810
Макариополско 630 33,824 Насчи кьой Цветница 95 5,342
Маково 292 12,467 Кочашлии Черковна 632 15,919 Дъбрава
ОБЩО 57264 840,429 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след 1887 г. – побългарено е името на с. Надър кьой на с. Надарово без административен акт;
  • Указ № 753/обн. 02.01.1923 г. – обединява селата Атлар и Заралъ кьой в едно ново населено място – с. Съединение;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Явашево на с. Васил Левски;
– преименува с. Болу късъ на с. Драгановец;
– преименува с. Окчулар на с. Здравец;
– преименува с. Казана теке на с. Момино;
– преименува с. Чобан дере на с. Овчарово;
– преименува с. Ак Мехмеди на с. Подгорица;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Ямла на с. Преселец;
  • МЗ № 2820/абн. 14.08.1934 г. – преименува с. Айладън на с. Бистра;
– преименува с. Кайклар на с. Бряг;
– преименува с. Бухлар на с. Буховци;
– преименува с. Герен (Гирен) на с. Въбел;
– преименува с. Коджа Дуган на с. Голямо Соколово;
– преименува с. Даутлар на с. Давидово;
– преименува с. Сепетчии (Малко Ново) на с. Кошничари;
– преименува с. Кьосе кьой на с. Кръшно;
– преименува с. Насчи кьой на с. Макариополско;
– преименува с. Кочашлии на с. Маково;
– преименува с. Джевизли калфа на с. Миладиновци;
– преименува с. Дуванджии на с. Осен;
– преименува с. Ялъмлар на с. Острец;
– преименува с. Ашиково на с. Ашиково;
– преименува с. Кара къшлъ на с. Пробуда;
– преименува гр. Ески Джумая на гр. Търговище;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Чекендин (Чикендин) на с. Лиляк;
– преименува с. Юруклер на с. Руец;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Орчанлар на с. Божурка;
– преименува с. Муратлар на с. Буйново;
– преименува м. Орта махле на м. Елда;
– преименува м. Кая баши на м. Елша;
– преименува м. Али бей на м. Еньовец;
– преименува с. Гюня кьой на с. Копрец;
– преименува с. Карлъ кьой на с. Кралево;
– преименува с. Авдалар на с. Ловец;
– преименува с. Селим на с. Мировец;
– преименува с. Кочаклар (Кьочеклар) на с. Пайдушко;
– преименува с. Салтъклар на с. Пресиян;
– преименува с. Боаз кесен на с. Пресяк;
– преименува с. Дервент на с. Пролаз;
– преименува с. Омарче на с. Ралица;
– преименува с. Кеди юрен на с. Росина;
– преименува с. Стратидже на с. Стража;
– преименува с. Сарлъ дуран на с. Твърдинци;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Черковна на с. Дъбрава;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Далгач на с. Дългач;
– уточнява името на с. Надарово на с. Надарево;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Въбел и го присъединява като квартал на гр. Търговище;
  • Указ № 441/обн. 13.05.1969 г. – възстановява старото име на с. Дъбрава на с. Черковна;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Бряг и го присъединява като квартал на гр. Търговище;
– обединява махалите Елда и Еньовец в едно ново населено място – с. Братово;
– обединява махалите Елша и Узунджата в едно ново населено място – с. Цветница;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива Община Дралфа, Търговишки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към Община Лозница, област Разград;
– отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата Община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към Община Лозница, област Разград;
– отделя селата Алваново, Буховци, Ловец, Макариополско, Надарево, Осен, Острец и Пробуда и техните землища от бившата Община Макариополско и ги присъединява към Община Търговище;

Политика[редактиране | редактиране на кода]

дарин димитров кмет община търговище
д-р Дарин Димитров, кмет на Община Търговище (2015-до сега). Избран с подкрепата на над 2/3 от гласоподавателите на Местни избори 2015 в Търговище, като побеждава на балотажа днешният заместник-кмет Емине Якубова.

Общински кмет

След местните избори през 2007 година кмета на града (Красимир Мирев) печели 3-ти мандат. На първи тур излиза срещу подкрепения от ДПС – Светлан Петков с резултат 40.7 % срещу 38.63 % в полза на Мирев. На втори тур побеждава категорично с 58.37 % на 41.63 процента.

Селски кметове

След местните избори през 2007 година, от общо 45 кметства, 29 от тях на печели ДПС, 8 – БСП, 4 – инициативни комитети, 3 – „Обединени за Търговище“, и 1 – „Обединена десница за Търговище“.

Общински съвет

Партия или сдружение 1995 1999 2003 2007 2011 2015
ДПС 7 7 12 11 10 12
БСП 21 13 9 9 9 6
ГЕРБ - - - 4 8 10
Обединени за Търговище - - - 5 5 3
АБВ - - - - - 2
Единна народна партия - - - - 1 -
АТАКА - - - 3 - -
Обединена десница за Търговище - - - 1 - -
Обединен блок на труда - - 7 - - -
СДС 6 - 2 - - -
ССД - - 1 - - -
НДСВ - - 1 - - -
ВМРО - - 1 - - -
ОДС - 9 - - - -
Коалиция „Народен съюз – БЗНС, ДП 4 - - - - -
Българска комунистическа партия 2 - - - - -
Българска социалдемократическа партия 2 - - - - -
Българска национално-радикална партия 1 - - - - -
Български бизнес блок 1 - - - - -
Политически съюз „ДАР“ 1 - - - - -
ОБЩО 45 33 33 33 33 33

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 година ожънатите площи с ечемик са били 148 875 дка, при среден добив 322 кг/дка, по-нисък от предходния[10]. Засетите площи с царевица през същата година са 35 731 дка[11].

Заетост

Според официални данни в през месец декември 2009 година безработните в общината са 10.41 %, при 8.66 % средно за страната[12]. През 2003 година общия брой на заетите в сферата на промишлеността в община Търговище е 6 431 души, голяма част заети в промишлените предприятия на град Търговище: „Енерсис“ АД – 800 души, „Божур 2000“ АД – 420 души, „Винпром Търговище“ АД – 340 души, „Кока Кола НВС България“ АД – 300 души (2003), „Тракия глас България“ ЕАД (Шишеджам) – 1 600 души (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 души (2009), „Мебел Стил“ ООД – 390 души (2009), „Дже те ка“ АД – 120 души, „Корабно оборудване Н.Симов“ АД – 200 души, „Мизия Милк“ АД – 100 души, „Фуражен завод Булмикс“ АД – 120 души, „Мебели Лито“ АД – 140 души, „Гласко“ АД – 200 души и други.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 39,3 km от трасето на жп линията СофияМездраГорна ОряховицаВарна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 151,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]