Харманли (община)

Община Харманли
Координати: 41°55′58.8″ с. ш. 25°54′00″ и. д. / 41.933° с. ш. 25.9° и. д.
41.933, 25.9
	Община Харманли Координати: 41°55′58.8″ с. ш. 25°54′00″ и. д. / 41.933° с. ш. 25.9° и. д.
	Герб
Общи данни
Област	Хасково
Площ	694.62 km²
Население	27 137 души
Адм. център	Харманли
Брой селища	25
Сайт	harmanli.bg
Управление
Кмет	Мария Киркова ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (11); БСП за България (4); ДПС (3); ПП-ДБ (2); Възраждане (1);

Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Хасково. С площта си от 694,625 km² заема 5-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на североизток – община Тополовград;
на изток – община Свиленград;
на югоизток – община Любимец;
на юг – община Маджарово;
на югозапад – община Стамболово
на запад – община Хасково;
на север – община Симеоновград и община Гълъбово, област Стара Загора.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината (около 1/2 от територията ѝ) се заемат югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Дрипчево се намира връх Картала 753,3 m – най-високата точка на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 25 – 26 km, от северозапад на югоизток и ширина 2 – 3 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, източно от село Бисер, на границата с община Любимец се намира най-ниската точка на община Харманли 60 m н.в.

Останалите, западни и южни части на общината се заемат от крайните североизточни ридове на Източните Родопи. Западно и югозападно от град Харманли, между долините на реките Марица на изток, Харманлийска река на север и Бисерска река на юг са разположени източните части на ниския и плосък рид Хухла. Максималната му височина в пределите на общината е връх Остър камък 347,5 m, намиращ се на 1 km източно от село Остър камък.

Южно и източно от долината на Бисерска река по границата с община Любимец е разположено ниското възвишение Градище. На 0,8 km западно от село Черна могила се намира най-високата му точка на територията на община Харманли – връх Балъктепе 322,3 m.

Крайните южни части на общината се заемат от северните склонове на източнородопския рид Гората. Югоизточно от село Орешец, там където се събират границите на трите общини – Харманли, Любимец и община Маджарово се намира най-високата точка на рида – връх Света Марина 708,6 m.

Северно от долината на Харманлийска река, землищата на селата Поляново и Преславец на територията на община Харманли се простират крайните източни части на Хасковската хълмиста област.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От северозапад на югоизток, на протежение от около 25 – 26 km, в тясна 2 – 3 km долина протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Харманли в нея се вливат два по-големи притока – реките:

– Харманлийска река протича през общината с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица;

– Бисерска река (46,2 km). Тя води началото си от западната част на рида Гората в община Стамболово. Югозападно от село Славяново навлиза в общината и до устието си тече в посока изток-североизток. В средното си течение носи името Голямата река, а след село Бисер – Бисерска река. Между селата Лешниково и Бисер образува красив пролом, след което навлиза в долината на река Марица, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 411,4 km², което представлява 0,78% от водосборния басейн на Марица.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 25 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Бисер	754	28,346	Инджелии	Овчарово	99	35,135	Куланлии
Богомил	9	-	Теке, в з-щето на с. Коларово	Орешец	188	28,489	Козлуджа
Болярски извор	336	24,273	Бей бунар	Остър камък	100	28,654	Сиври кая, Остри камък
Браница	114	37,723	Салихлер, Набожно	Поляново	269	35,746	Оваджик, Фердинандово, Полянково
Българин	373	27,712	Сюлеменчево	Преславец	151	11,383	Кьосе кьой
Върбово	408	22,081	Соргунлии	Рогозиново	149	27,367	Хасърлии
Доситеево	334	40,152	Сюля кьой	Славяново	567	40,008	Корашлии, Княз Борисово
Дрипчево	10	38,051		Смирненци	167	14,743	Нова махла
Иваново	285	27,793	Юнусча	Харманли	16003	51,477
Изворово	194	35,955	Бунарчево	Черепово	132	39,728	Гюдюлери
Коларово	12	19,380	Арабаджи кьой, Коларско село	Черна могила	87	24,876	Кара тепе
Лешниково	74	14,932	Пандъклии	Шишманово	534	27,416	Хасобас
Надежден	274	13,205	Хюсеин махле	ОБЩО	21623	694,625	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

през 1887 г. – заличено е с. Хайрединча без административен акт поради изселване;
Указ № 796/обн. 18.08.1894 г. – преименува с. Сюля кьой на с. Доситеево;
Указ № 370/обн. 20.07.1903 г. – преименува с. Хасобас на с. Шишманово;
Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Инджелии на с. Бисер;

– преименува с. Теке на с. Богомил;

– преименува с. Бей бунар на с. Болярски извор;

– преименува с. Сюлеменчево на с. Българин;

– преименува с. Соргунлии на с. Върбово;

– преименува с. Юнусча на с. Иваново;

– преименува с. Бунарчево на с. Изворово;

– преименува с. Корашлии на с. Княз Борисово;

– преименува с. Арабаджи кьой на с. Коларско село;

– преименува с. Пандъклии на с. Лешниково;

– преименува с. Салихлер на с. Набожно;

– преименува с. Хюсеин махле (Хаджи Хюсеин махле) на с. Надежден;

– преименува с. Куланлии (Коюнлии) на с. Овчарово;

– преименува с. Козлуджа на с. Орешец;

– преименува с. Сиври кая на с. Остри камък;

– преименува с. Кьосе кьой-на р. Марица (Кьосе кьой-Маришко) на с. Преславец;

– преименува с. Хасърлии на с. Рогозиново;

– преименува с. Оваджик (Българско Оваджик) на с. Фердинандово;

– преименува с. Гюдюлери на с. Черепово;

– преименува с. Кара тепе на с. Черна могила;

през 1934 г. – преименувано е с. Коларско село на с. Коларово без административен акт;
МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува с. Княз Борисово на с. Славяново;
МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Полянково;
Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Нова махла на с. Смирненци;
Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Набожно на с. Браница;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Остри камък на с. Остър камък;

– осъвременява името на с. Полянково на с. Поляново.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	32 177
1946	34 322
1956	35 587
1965	34 288
1975	33 991
1985	33 046
1992	31 029
2001	27 547
2011	24 947
2021	21 623

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	24 947	18 393	2383	2145	67	129	1830	100,00	73,72	9,55	8,59	0,26	0,51	7,33
Харманли	18 589	13 941	1411	1691	50	109	1387	Харманли	74,99	7,59	9,09	0,26	0,58	7,46
Бисер	852	810	27	0			12	Бисер	95,07	3,16	0,00			1,40
Богомил	13	13	0	0	0	0	0	Богомил	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Болярски извор	298	58	11	226			1	Болярски извор	19,46	3,92	75,83			0,33
Браница	137	99	0	29			8	Браница	72,26	0,00	21,16			5,83
Българин	404	296	78	18	0	0	12	Българин	73,26	19,30	4,45	0,00	0,00	2,97
Върбово	435	170	239	21			1	Върбово	39,08	54,94	4,82			0,22
Доситеево	309	275	34	0	0	0	0	Доситеево	88,99	11,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Дрипчево	30	30	0	0	0	0	0	Дрипчево	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Иваново	354						6	Иваново						1,69
Изворово	267	208	6	51			1	Изворово	77,90	2,24	19,10			0,37
Коларово	18	18	0	0	0	0	0	Коларово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Лешниково	110	110	0	0	0	0	0	Лешниково	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Надежден	239	74	163		0		1	Надежден	30,96	68,20		0,00		0,41
Овчарово	163	156		0	4		2	Овчарово	95,70		0,00	2,45		1,22
Орешец	268	227	26	7			4	Орешец	87,30	9,70	2,61			1,49
Остър камък	120	103			0		15	Остър камък	85,83			0,00		12,50
Поляново	295	259	0	22	4	0	10	Поляново	87,79	0,00	7,45	1,35	0,00	3,38
Преславец	152	124	27		0		0	Преславец	81,57	17,76		0,00		0,00
Рогозиново	153	153	0	0	0	0	0	Рогозиново	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Славяново	731	513	70	23	0	7	118	Славяново	70,17	9,57	3,14	0,00	0,95	16,14
Смирненци	191	175			0		11	Смирненци	91,62			0,00		5,75
Черепово	186	133		49		0	1	Черепово	71,50		26,34		0,00	0,53
Черна могила	108	105	3	0	0	0	0	Черна могила	97,22	2,77	0,00	0,00	0,00	0,00
Шишманово	525	25	255		0		240	Шишманово	4,76	48,57		0,00		45,71

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	24 947	100,00
Православие	15 572	62,42
Католицизъм	70	0,28
Протестантство	146	0,58
Ислям	1601	6,41
Друго	34	0,13
Нямат	719	2,88
Не се самоопределят	1192	4,77
Непоказано	5613	22,49

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,4 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 162 km:

участък от 31,9 km от автомагистрала Марица (от km 54,1 до km 86,0);
участък от 23,3 km от Републикански път I-8 (от km 324,6 до km 347,9);
участък от 13,6 km от Републикански път II-55 (от km 153,1 до km 166,7);
последният участък от 29,1 km от Републикански път II-76 (от km 38,1 до km 67,2);
участък от 11,6 km от Републикански път III-505 (от km 34,7 до km 46,3);
последният участък от 6,1 km от Републикански път III-554 (от km 64,6 до km 70,7);
началният участък от 26,5 km от Републикански път III-808 (от km 0 до km 26,5);
последният участък от 13,3 km от Републикански път III-809 (от km 9 до km 22,3);
началният участък от 6,6 km от Републикански път III-7604 (от km 0 до km 6,6).

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно община Харманли
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]