Община Хасково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Хасково
Map of Haskovo municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 739.8 km²
Население 95 832 души
Адм. център Хасково
Брой селища 37
Сайт www.haskovo.bg
Управление
Кмет Добри Беливанов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 41 съветници
   ГЕРБ (15)
   ЗА ХАСКОВО (9)
   ДПС (7)
   РБ (3)
   НАРОДЕН СЪЮЗ, ВМРО, БДЦ (2)
   БСП (2)
   БЪЛГАРЕ (2)
   Сряда 7 (1)

Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на Област Хасково. С площта си от 739,796 km2 заема 2-ро място сред 11-те общини на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ изцяло попада в северните, ниски части на Източните Родопи.

В южните и югозападните райони на община Хасково са разположени северните склонове на източнородопския рид Чуката. На 3 km западно от село Големанци, на границата с Община Кърджали се намира най-високата точка на общината връх Каратепе 613,0 m.

В източния район на общината, южно от долината на Харманлийска река е разположена западната част на друг по-нисък източнородипски рид – Хухла. Неговата максимална височина връх Хухла 352,8 m се намира на 2 km южно от село Брягово.

Останалите райони на община Хасково имат хълмист релеф и се заемат от Хасковската хълмиста област.

Минималната височина на община Хасково от 86 m н.в. се намира в коритото на река Марица, на границата с община Симеоновград, източно от село Нова Надежда.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В най-северната част на общината, от запад на изток, по границата с община Димитровград, на протежение от 6 km протича част от средното течение на река Марица.

Основна водна артерия в общината е Харманлийска река (90 km). Реката навлиза в община Хасково северозападно от село Николово, като излива водите си в големия язовир Тракиец. След изтичането си от язовира завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево продължава на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. На 3 km североизточно от село Брягово напуска пределите на община Хасково и навлиза в община Харманли и там се влива отдясно в река Марица. Площта на водосборният ѝ басейн е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Марица. На територията на община Хасково Харманлийска река получава трите си най-големи притока:

Бързей. Тя протича през общината с най-долното си течение през село Корен, след което завива на север-северозапад и източно от село Малево се влива отдясно в Харманлийска река;
Хасковска река (45 km). Реката извира на територията на община Минерални бани. Западно от село Въгларово навлиза в община Хасково като протича през Хасковската хълмиста област в плитка алувиална долина. До град Хасково тече на североизток, а след това до устието си – на изток. Влива се отляво в Харманлийска река, на 148 m н.в., на 1,6 km югозападно от село Стойково. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km2, което представлява 18,7% от водосборния басейн на Харманлийска река;
Узунджовска река (21 km). Тя извира под името Хандере на 179 m н.в. в непосредствена близост до шосето ХасковоДимитровград. Тече в посока изток-югоизток в широка алувиална долина, с малък надлъжен наклон, между Хасковския (на юг) и Узунджовския рид (на север) в Хасковската хълмиста област. Преди устието си образува къс и красив пролом. Влива се отляво в Харманлийска река, на 137 m н.в., на 2,4 km североизточно от село Брягово. Площта на водосборният ѝ басейн е 81 km2, което представлява 8,47% от водосборния басейн на Харманлийска река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 94 156 100,00
Българи 63 963 67,93
Турци 16 890 17,94
Цигани 3 859 4,10
Други 460 0,49
Не се самоопределят 886 0,94
Не отговорили 8 098 8,60

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Хасково
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 60802 62772 71527 88589 101861 111223 102001 99181 94156
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 37 населени места с общо население от 94 156 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Хасково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Александрово 293 21,601 Куруджиево, Княз Александрово Любеново 89 9,747 Гюнелии
Брягово 462 27,037 Тремезлии Малево 1179 32,503 Теке кьой
Войводово 1200 15,830 Паша кьой Манастир 222 8,696 Хасарлоба, Мънастир
Въгларово 664 22,909 Кюмюрджии, Въгларево Мандра 477 17,098
Гарваново 516 39,082 Маслиново 404 10,353 Яхалии
Големанци 434 20,700 Бей кьой Момино 20 - Казъ махле, в з-щето на с. Криво поле
Горно Войводино 177 4,982 Читаклар атик, Горен читак Николово 249 26,141 Ески кьой, Старо село
Гълъбец 302 8,243 Гювенчлер Нова Надежда 467 16,527 Гердима, Надежда, Княгиня Надежда
Динево 719 33,284 Чамурлии Орлово 472 14,934 Мусталии
Долно Войводино 226 8,136 Читаклар джедит, Долен читак Подкрепа 250 11,188 Гювендиклии
Долно Големанци 490 - Долна махала, в з-щето на с. Големанци Родопи 120 12,304
Елена 443 47,164 Джефарджа Стамболийски 850 17,009 Синеджик, Кириловец
Зорница 249 8,763 Айдормуш Стойково 179 10,713 Дуралии
Клокотница 472 16,678 Семихча Текето 463 3,252 Осман баба текеси
Книжовник 590 18,689 Идебик Тракиец 530 19,856 Елехча
Козлец 440 8,698 Кочашлии Узунджово 1778 55,022
Конуш 695 20,249 Татар кьой олу дере Хасково 76397 95,182
Корен 406 8,528 Кютюклии Широка поляна 321 8,608 Алан махле
Криво поле 911 39,090 Иробас ОБЩО 94156 739,796 2 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1889 г. – заличено е с. Баяс факъ (Баъ сакъ) без административен акт поради изселване;
  • през 1893 г. – заличено е с. Фъртлии (Фъртли) без административен акт поради изселване;
  • през 1900 г. – заличено е с. Гидиклии без административен акт поради изселване;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Али бей кьой на с. Болярово;
– преименува с. Тремезлии на с. Брягово;
– преименува с. Паша кьой на с. Войводово;
– преименува с. Кюмюрджии на с. Въгларево;
– преименува с. Гювенчлер на с. Гълъбец;
– преименува с. Чамурлии на с. Динево;
– преименува с. Джефарджа на с. Елена;
– преименува с. Синеджик (Синиджик) на с. Кириловец;
– преименува с. Семихча на с. Клокотница;
– преименува с. Идебик на с. Книжовник;
– преименува с. Куруджиево (Коруджии) на с. Княз Александрово;
– преименува с. Кочашлии на с. Козлец;
– преименува с. Татар кьой олу дере (Олу дере Татар кьой) на с. Конуш;
– преименува с. Кютюклии на с. Корен;
– преименува с. Иробас на с. Криво поле;
– преименува с. Гюнелии на с. Любеново;
– преименува с. Теке кьой на с. Малево;
– преименува с. Казъ махле (Къз махле) на с. Момино;
– преименува с. Хасарлоба на с. Мънастир;
– преименува с. Гердима на с. Надежда;
– преименува с. Мусталии на с. Орлово;
– преименува с. Гювендиклии на с. Подкрепа;
– преименува с. Ески кьой на с. Старо село;
– преименува с. Дуралии на с. Стойково;
– преименува с. Елехча (Елесча) на с. Тракиец;
– преименува с. Алан махле на с. Широка поляна;
  • Указ № 789/обн. 24.11.1921 г. – признава н.м. Горна махла (от с. Брягово) за отделно населено място – с. Родопи;
  • Указ № 118/обн. 12.04.1924 г. – отделя н.м. Средна (Турска) от с. Брягово и я присъединява като квартал на с. Родопи;
  • през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастир на с. Манастир без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Читаклар джедит (Читаклар ени) на с. Долен читак;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бей кьой на с. Големанци;
– преименува с. Читаклар атик (Читаклар ески) на с. Горен читак;
– преименува с. Айдормуш на с. Зорница;
– преименува с. Яхалии (Яхяли) на с. Маслиново;
– преименува с. КОсман баба текеси на с. Текето;
– преименува с. Долен читак на с. Долно Войводино;
  • МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Надежда на с. Княгиня Надежда;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Княгиня Надежда на с. Нова Надежда;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Кириловец на с. Стамболийски;
  • МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – преименува с. Княз Александрово на с. Александрово;
  • Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Старо село на с. Николово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Въгларево на с. Въгларово без административен акт;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Болярово и го присъединява като квартал на гр. Хасково;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани;
– отделя 26 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Стамболово с административен център с. Стамболово;
  • Указ № 220/обн. 22.08.1991 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Големанци) за отделно населено място – с. Долна махала;
  • Указ № 237/обн. 01.07.1997 г. – преименува с. Долна махала на с. Долно Големанци.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 43,0 km.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 143,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ