Община Чепеларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Чепеларе
Map of Chepelare municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 365.44 km²
Население 7 488 души
Адм. център Чепеларе
Брой селища 13
Сайт www.chepelare.com
Управление
Кмет Тодор Бозуков
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (6)
   БСП (3)
   РБ (2)
   ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ (2)
Географска карта на община Чепеларе
Сградата на общинската администрация

Община Чепеларе се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на Област Смолян. С площта си от 365,44 km2 е 3-та по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 11,45% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно и високо планински, като заема централните части на Западните Родопи.

От юг на север, по цялото протежение на общината в дълбока долина протича Чепеларска река. От двете ѝ страни са издигат два високи планински хребета, части на Западните Родопи. На запад от долината ѝ в територията на общината попадат източните части на дългия и мощен хребет Чернатица. Неговото било следва границите с общините Смолян и Девин и по него са разположени най-високите му върхове: Карабалкан (1958,6 m), Голям Персенк (2094,5 m), най-високата точка на общината и Малък Персенк (2073,9 m). От главното му било на североизток и изток, между левите притоци на Чепеларска река се спускат дълги тесни ридове със стръмни склонове.

В северната част на общината, северно от река Орешица (ляв приток на Чепеларска река), в посока запад-изток се простират южните склонове на Белочерковския рид, североизточно продължение на рида Чернатица. На границата с община Родопи се издига най-високата му точка връх Свети Илия 1705,4 m.

Източно от долината на Чепеларска река в пределите на община Чепеларе попадат западните части на Радюва планина. Нейната максимална височина връх Тузлата 1891 m на около 3 km източно от село Богутево.

Североизточно от село Хвойна, на границата с община Асеновград, в коритото на Чепеларска река се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От юг на север, по цялото протежение на общината, с горното и част от средното си течение протича Чепеларска река (десен приток на Марица). Тя води началото си от 1 550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след което завива на североизток и навлиза в община Асеновград. По цялото си протежение в общината тече в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. основни нейни притоци на територията на община Чепеларе са реките: Янчова (десен), Сивковска (ляв), Вълчидол (ляв), Лопухска (десен), Богутевска (десен), Куцева (десен), Забърдовска (ляв), Селското дере (десен) и Орешица (ляв).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 7 720 100,00
Българи 6 466 83,76
Турци 10 0,13
Цигани 3 0,04
Други 16 0,21
Не се самоопределят 74 0,96
Не отговорили 1 151 14,91

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Чепеларе
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 11443 11926 11785 11107 11801 11073 10555 6232 7720
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 13 населени места с общо население от 7 720 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Чепеларе, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Богутево 199 44,776 Острица 46 - в з-щето на с. Богутево
Дряновец - - в з-щето на с. Богутево Павелско 663 59,200
Забърдо 477 33,398 Чукур кьой Проглед 77 13,084 Стамболово
Зорница 12 18,247 Гюндюзица Студенец 5 - Савтъще, Владиково, в -щето на с. Малево
Лилеково 47 - Харделово, в з-щето на с. Богутево Хвойна 474 26,895
Малево 151 38,943 Чепеларе 5381 73,861
Орехово 188 57,036 Оряхово ОБЩО 7720 365,440 4 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1895 г. – преименувано е с. Стамболово на с. Проглед без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асанско селище на с. Асенец;
– преименува с. Савтъще на с. Владиково;
– преименува с. Чукур кьой на с. Забърдо;
– преименува с. Гюндюзица на с. Зорница;
– преименува с. Харделово на с. Лилеково;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Владиково на с. Студенец;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Чепеларе за гр. Чепеларе;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Асенец поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Оряхово на с. Орехово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Малево, Орехово, Павелско, Студенец и Хвойна и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Чепеларе;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Резерват „Момчиловски дол“ край к.к. Пампорово – първична черноборова гора.
  • Скален феномен „Чудните мостове (Еркюприя)“ до село Забърдо – три естествени моста върху малката река Айдарско дере, оформящи един от най-забележителните природни феномени в Родопите.
  • Водопад „Скакалото“ – до село Орехово, на 20 минути път пеша от селото, в скалната ниша под водопада до късно лято се намират ледени кристали.
  • Скален феномен „Дуплево“ – на 15 минути път пеша от село Орехово – неповторим скален ансамбъл от пещера, пред която живописно всяка пролет излива пенливите си води красив водопад. На върха на скалата в кръгли дупки, на отвесната каменна стена вият гнезда диви лястовици.
  • Скален феномен „Костен Камък“ – скална ниша, посестрима на Чудните мостове. Величието на неповторимата красота на Костен камък може да се усети само, ако мине през сърцето на посетителя. Намира се на 1,20 минути път пеша от село Орехово.
  • „Куцинско блато“ – естествено находище на родопски крем, включен в Червената книга.

На територията на Община Чепеларе има останки от 4 крепости, някои от които са от около V-I век преди Христа. Всички те са се използвали до падането на Родопите под османска власт.

Паметници на културата[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Чепеларе има 61 паметника на културата, от които 17 са обявени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници на културата са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение. От декларираните паметници на културата 3 са с национално значение, 1 за сведение и 40 с местно значение.

На територията на Общината има 8 църкви, като 5 от тях са декларирани за художествени паметници на културата с национално значение, а една – с местно. Има 72 параклиса, като 14 от тях са декларирани за архитектурни паметници на културата с местно значение, 2 джамии и 4 мечита.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 34,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ