Черноочене (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Черноочене)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черноочене
Map of Chernoochene municipality (Kardzhali Province).png
Герб на Черноочене
Общи данни
Област Област Кърджали
Площ 328.569 km²
Население 9 244 души
Адм. център Черноочене
Брой селища 50
Сайт www.chernoochene.com
Управление
Кмет Айдън Осман
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (14)
   ГЕРБ (3)
Bulgaria Chernoochene Municipality geographic map bg.svg

Община Черноочене се намира в Южна България, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на област Кърджали. С площта си от 328,569 km2 заема 6-то, предпоследно място сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Черноочене е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. В западната част на общината се простират разклоненията на западнородопския рид Каракулас (Гордюва чука). На около 2 km западно от село Безводно се издига връх Чиляка (1459 m), най-високата точка на рида и общината.

Районите на изток от река Яйлъдере (ляв приток на река Боровица, от басейна на Арда) се заемат от западните части на източнородопския рид Чуката, който обхваща около 2/3 от цялата територия на община Черноочене. Неговата максимална височина връх Кованлъка (871 m) се намира в най-западната му част, на северозапад от село Комунига. Най-северният ъгъл на общината, на изток от седловината Китката се заема от крайните югозападни части на друг източнородопски рид – Мечковец с височина от 867 m, разположена северно от село Ночево.

В най-североизточния ъгъл на общината се намира „опашката“ на язовир „Тракиец“, където е и най-ниската точка на община Черноочене – 252 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Черноочене е река Боровица, която протича през нея със средното си течение в югозападната ѝ част. Влива се в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“, югозападно от село Боровско. Неин основен приток е река Яйлъдере (ляв), по която преминава условната граница между Западните и Източните Родопи. На река Боровица, североизточно от село Безводно е изграден големият язовир „Боровица“ (27 млн. m3), който снабдява с питейна вода град Кърджали и още множество други населени места в региона.

Община Черноочене се явява изворна област на още две по-големи реки. От района на село Черна нива води началото си река Перперек (ляв приток на Арда), която протича на югоизток, преминава през общинския център село Черноочене и напуска общината източно от село Бърза река. В най-северните части на общината, в землището на село Йончово са изворите на Харманлийска река, десен приток на Марица.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60% от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението. Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1200 т от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света. В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството. Около 36,6% от цялата земеделска земя се стопанисва, а 14,3% (48 649 дка) се обработва.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари. От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм

В общината функционира поликлиника, здравна служба, фелдшерски здравни пункта, 1 средно училище /СУ "Христо Смирненски" с. Черноочене/, 5 основни училища, 3 читалища, 9 библиотеки. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9607 100,00
Българи 207 2,15
Турци 8886 92,50
Цигани -
Други 5 0,05
Не се самоопределят 52 0,54
Не отговорили 457 4,76

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 50 населени места с общо население 9193 жители (към 15.03.2016).[2]

Списък на населените места в община Черноочене, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2016 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2016 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бакалите 81 6,385 Бакълър Комунига 1135 26,665 Кушалар
Безводно 65 47,474 Сусус Копитник 4 - Яйлалъ, в з-щето на с. Комунига
Бели вир 434 8,067 Махсунлар, Максутлар Куцово 10 3,740 Топалар
Беснурка - 2,715 Пандугузлар Лясково 609 5,668 Фъндъджик, Пандаджик, Лесково
Божурци 245 2,106 Кенелар Минзухар 488 8,581 Калфалар
Боровско 15 4,021 Чам дере, Караманлар Мурга 34 16,194
Босилица 14 1,444 Оманлар Небеска 16 5,099 Фелеклер
Бостанци 75 1,160 Бастанджилар Нови пазар 239 - Ени пазар, в з-щето на с. Каблешково
Бърза река 44 3,516 Кузгун дере Новоселище 85 2,537 Кушалълар ени махле
Верско 37 1,205 Имамлар Ночево 63 12,911 Ташлък
Водач 305 2,400 Калаузлар Паничково 319 9,772 Чанакчии
Вождово 88 0,821 Емироллар, Вождево Патица 191 4,136 Юордеклер, Гьок Виран
Войново 6 2,133 Кара чоджуклар Петелово 224 7,276 Хорозлар, Петелево
Възел 75 0,661 Джингаз махле Пряпорец 201 1,373 Байрактар махле
Габрово 632 12,777 Пчеларово 142 25,645 Кованлък
Даскалово 363 4,986 Молла мусалар Русалина 9 2,317 Ходжалар
Драганово 160 1,907 Шабан кьой Свободиново 181 4,937 Даа харман, Свободино
Душка 1 - в з-щето на с. Ночево Соколите 74 17,947 Шахинлар
Дядовско 384 4,947 Деде кьой Среднево 211 2,044 Орта махле, Средньово
Железник 238 2,293 Кара Демир Средска 12 2,920 Мурсалар
Женда 62 16,629 Яшлъ кьой Стражница 161 2,155 Хюмет кьой
Житница 243 5,454 Хамбарджълар Черна нива 99 4,437 Кара тарла
Йончово 111 12,497 Кирез търла Черноочене 322 2,059 Карагьозлер
Каблешково 194 1,240 Шабанлар Ябълчени 150 3,219 Алмалии, Алмалък
Каняк 178 5,697 Кара кьой ибиклер Яворово 164 4,402 Баш виран
ОБЩО 9193 328,569 3 населени места без землища

Средната гъстота на населението е 37,5 души/km2 при 81 средно за страната. Относителния дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3% от цялото население.

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на община Черноочене
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хорозлар на с. Петелево;
– преименува с. Кованлък на с. Пчеларово;
  • между 1926 и 1934 г. – с. Йени пазар е преименувано на с. Нови пазар без административен акт;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кушалар (Кушалълар) на с. Комунига;
– преименува с. Карагьозлер на с. Черноочене;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бакалар на с. Бакалите;
– преименува с. Сусус на с. Безводно;
– преименува с. Махсунлар (Максутлар) на с. Бели вир;
– преименува м. Пандугузлар на м. Беснурка;
– преименува с. Гази оглар (Гази оллар) на с. Богоров дол;
– преименува м. Мъсърлъ на м. Бодровци;
– преименува м. Кенелер на м. Божурци;
– преименува м. Чам дере (Караманлар) на м. Боровско;
– преименува м. Бекираа махлеси на м. Босилек;
– преименува м. Оманлар на м. Босилица;
– преименува м. Бостанджилар на м. Бостанци;
– преименува с. Кузгун дере на с. Бърза река;
– преименува м. Имамлар на м. Верско;
– преименува с. Чубуклу (Кулаозлар) на с. Водач;
– преименува м. Емироллар на м. Вождево;
– преименува м. Кара чоджуклар на м. Войново;
– преименува м. Джингаз махла на м. Възел;
– преименува с. Молла мусалар на с. Даскалово;
– преименува с. Шабан кьой на с. Драганово;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядовско;
– преименува м. Карабашлар на м. Дяконово;
– преименува с. Кара Демир на с. Железник;
– преименува с. Яшлъ кьой на с. Женда;
– преименува с. Хамбарджълар на с. Житница;
– преименува с. Кирез търла на с. Йончово;
– преименува м. Шабанлар на м. Каблешково;
– преименува с. Хасан кьой на с. Кадънка;
– преименува с. Кара кьой ибиклер на с. Каняк;
– преименува м. Чилингир махле на м. Ключево;
– преименува м. Яйлалъ на м. Копитник;
– преименува с. Топалар на с. Куцово;
– преименува с. Фъндъджик (Пандаджик) на с. Лесково;
– преименува с. Калфалар на с. Минзухар;
– преименува м. Фелеклер на м. Небеска;
– преименува с. Кушалълар ени махле (Ени махле) на с. Новоселище;
– преименува м. Ташлък на м. Ночево;
– преименува м. Чанакчии на м. Паничково;
– преименува с. Юруджиклер (Йордеклер, Гьок Виран) на с. Патица;
– преименува м. Мандър ач на м. Повиен;
– преименува м. Иналлар на м. Пошево;
– преименува м. Байрактар махле на м. Пряпорец;
– преименува м. Ходжалар на м. Русалина;
– преименува м. Сабунджилар на м. Сапунаре;
– преименува с. Даг Харманлъсъ (Даа харман) на с. Свободино;
– преименува с. Шахинлер (Шахинлар) на с. Соколите;
– преименува м. Орта махле на м. Средица;
– преименува м. Орта махле на м. Средньово;
– преименува м. Мурсалар на м. Средска;
– преименува с. Хюмет кьой на с. Стражница;
– преименува м. Гурлар на м. Сухино;
– преименува м. Казал махлеси на м. Червенци;
– преименува с. Кара тарла на с. Черна нива;
– преименува м. Алмалии (Алмалък) на м. Ябълчени;
– преименува с. Баш виран на с. Яворово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Вождево на м. Вождово;
– уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
– уточнява името на с. Петелево на с. Петелово;
– уточнява името на с. Свободино на с. Свободиново;
– осъвременява името на м. Средньово на м. Среднево;
– заличава махалите Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци и ги присъединява като квартали на с. Минзухар;
– заличава с. Богоров дол поради изселване и присъединява землището му към с. Женда;
– заличава м. Дяконово поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Свободиново;
– заличава с. Кадънка поради изселване и присъединява землището му към с. Безводно;
– заличава махалите Повиен, Средица и Сухино поради изселване и присъединява землищата им към с. Бели вир;
– заличава м. Пошево поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Комунига;
– заличава м. Сапунаре поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Стражница;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села]
  • Реш.МС № 544/обн. 31.07.2015 г. – закрива с. Бедрово поради изселване[3].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Черноочене[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Айдън Осман за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Районът има богата хилядолетна култура, както и вековни традиции в цивилизованото съжителство на етноси и религии. Районът на днешната община Черноочене е бил населяван още от каменно-медната епоха /3 500 години пр.н.е./. При проведени археологически разкопки в местността „Градище“, разположена на 10 километра от Черноочене, са открити множество култови предмети и оръдия на труда от кост, керамика и метал. Там е открита и уникална колекция от 57 глинени и мраморни идоли. В този район археолозите намират и медна пластика на тракийски конник. В местността „Градище“ животът е продължил и през по-късните епохи. За това свидетелстват откритите множество предмети от античността до Средновековието. На върха на „Градище“ се е издигала средновековна военна крепост, а останки от зидовете ѝ могат да се видят и до днес.

Районът на община Черноочене е богат и на много мегалитни паметници, свързани с цивилизацията на траките. Това са предимно скални ниши, скални гробници и шарапани /винарни/. По-голям интерес сред тях представляват скалната гробница в местността Гузгун кая /Горящ камък/ на 3 километра източно от село Душка и скалните ниши край село Безводно.

В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността „Пармак кая“ на около 500 м. след първата махала на селото.

Върху значителна площ сред по-старата борова гора са пръснати множество открояващи се скали с различни древни изсичания в тях. Впечатление правят добре запазените трапецовидни скални ниши, както и суха пещера с формата на утроба. Върху скалата има издатък, наподобяващ стърчащ пръст, оттам идва и името на феномена – Пармак /в превод от турски език: пръст/.

Шарапаните край с. Ночево

Намират се след последната махала на село Ночево. Това са две добре запазени шарапани, разположени на около 200 метра една от друга. Едната попада в оградената площ, предпазваща новопосадени борови култури от добитък. При нея са запазени и два басейна, свързани чрез улей.

По-високият има правоъгълна форма със заоблени краища и дълбочина около 20 см, а по-ниският – полусфера с дълбочина 65 см и диаметър 0.80 м. На втория басейн ясно личат два улея, което предполага наличието и на следващо ниво.

Втората шарапана е малко извън оградата, под пътя, идващ от селото. Запазена е едната част, но улеят указва къде се е намирал вторият басейн. Тя е с внушителни размери, изсечена е върху монолитен скален къс. Има кръгла форма с диаметър на кръга около 180 см. Дълбочината е 30 см, изсечена скосено към дъното. Смята се, че древните траки са приготвяли в тези шарапани свещено вино.

Гузгун кая /Горящ камък/ край с. Душка

Скалната гробница в местността Гузгун кая /Горящ камък/ на 3 километра източно от село Душка.

Тракийско светилище“ Биюк тепе“ край с. Женда

Крепостта е разположена на връх, на който от трите страни се спускат напълно отвесни и непристъпни скали. По тях се виждат трапецовидни култови ниши, изсечени от траките преди хиляди години. Единствената достъпна страна от крепостта е била защитена с дебела 1,5 м. стена, част от която е запазена и до днес. Вътре се виждат изсечени в скалите олтари, кръгове с диаметър 3,5 м и други съоръжения, много от които са скрити под земята.

На стотина метра под върха се намира скален феномен под формата на гъба с височина 8 метра. На нея също са изсечени култови ниши.

До крепостта се намира голямо скално светилище с няколко стотин трапецовидни ниши, в основата на което има изсечени скални гробници.

Средновековна крепост „Градището“ край с. Пчеларово

Намира се в местността „Градището“, на около 5 км северно от селото, непосредствено край пътя за гр. Хасково, малко след разклона за с. Петелово и Минерални бани. Обектът е проучван през 1967 – 68 година. Крепостта е с форма на елипса с диаметри 22 и 75 м. Стената е с дебелина от 1,20 до 1,50 м. В единия ъгъл има руини на кула с диаметър 3,40 м.

В южната част на елипсата има малка постройка, в която е открито бронзово кръстче (вероятно това е бил малък параклис). Няма разкрити останки от сгради във вътрешността на крепостта. Доказано е, че крепостната стена е изградена върху много по-стар културен пласт – датиран към 3500 г. пр. Хр.

В района извън крепостта има регистрирани и други археологически обекти (средновековен некропол край реката, основи на манастир, участъци от древен път, праисторически могили и др.).

Крепостта е обявена за паметник на културата с местно значение.

Джамията „Чубуклу“ край с. Водач

Най-старата джамия в община Черноочене се намира край село Водач. Нарича се „Чубуклу“. Според преданието тази джамия е построена преди векове от местен богаташ в памет на момичетата, които са отнесени от придошлите води на реката. Навремето там се е намирало село Водач /Чубуклу/, което се е изместило след чумна епидемия.

Джамията и гробището са останали като памет за изчезналото село. Минбарът /издигнатото място в джамията, откъдето имамът чете проповедите/ е изваян от стари майстори. Изработката му е изисквала много търпение. Дървото е изваяно по метода на древното изкуство Кюндекяр.

В ислямската култура този вид изкуство е често срещано явление, но минбарът на „Чубуклу“ е единственото запазено произведение за района на Черноочене.

Църквата „Света Петка“ – с. Пчеларово

Църквата е популярна сред населението като „Света Петка“. Архитектурно се открояват два строителни периода – от 1886 и 1913 г. В царския ред има 6 икони, подредени по канон. Апостолският ред има 20 икони. Иконостасът, иконите, владишкия трон и църковната утвар са типични за малките селски църкви. Постройката на камбанарията е оригинална – 6-стенен купол с кръст върху кръгли колони.

Край църквата има старо килийно училище. В близост до църквата има голяма чешма, а край нея – следи от малък параклис. Църквата е действаща, обявена е за паметник на културата.

Вековен бял бор в с. Пчеларово

Дървото се намира в непосредствена близост до църквата. Това е бял бор – вид, който днес се среща по-рядко. Обявен е за защитен обект през 1984 г. Висок е 25 м, а обиколката на ствола е 3.50 м. Върхът е пречупен. Възраст към датата на обявяване – 500 години.

Преди около 30 години дърветата са били 2, но гръмотевица унищожила едното от тях.

Водопад край с. Безводно

В близост до с. Безводно, край маркираната пътека за връх Чиляка, има сравнително висок водопад, с височина около 25 – 28 метра. Той е непосредствено под коларския път и когато има вода, гледката е внушителна. Дерето е изключително живописно.

За съжаление, водопадът е сезонен и най-добре е да се посещава до месец юли, или след първите есенни дъждове.

В местността „Гован кая“ има множество изсечени скални ниши. В края на юли водата се губи.

Връх Чиляка над с. Безводно

Това е най-високият връх в рида Каракулас – 1459 м. Пътят до него минава през изключително красив ландшафт, сред редуващи се гори и голи чукари. Районът е осеян с високи канари и паметници от времето на траките.

Гледката при подхождане към върха е изумителна – присъствието на язовирните езера (яз. Кърджали и яз. Боровица), както и на река Арда оставят незабравимо впечатление.

Елови находища, с. Мурга и с. Женда

Елата (Abies Alba) от сем. Борови (Pinacea) е терциерен реликт и е рядко и необичайно растение. Регистрирани са три находища на територията на област Кърджали, като две от тях са в община Черноочене.

Находището на ела при с. Мурга е най-голямо. То е почти чисто. Около него в територия от около 13.1 ха също сред бука и дъба се срещат отделни елови дървета.

Надморската височина е значително по-различна от това при с. Женда – от 850 до 900 м. И в двете находища възрастта на еловите дървета надхвърля 150 години. Средната височина на дърветата е 12 м, а дебелината на ствола – 35 см. Обявено е за защитено през 1980 г. Отделни екземпляри са високи до 22 м.

Находището при с. Женда в местността „Келявия дренак“ е с площ 0.5 ха. То е смесено – 50% ела и 50% зимен дъб, с малък примес от габър и трепетлика. Средна възраст е като тази при с. Мурга, височина – 17 м и дебелина на ствола – 25 см.

Надморската височина на която е разположено е около 1050 м.

Поддържан резерват „Казълчерпа“ край с. Женда

Намира се в землището на с. Женда и носи името на доминиращия връх в района Казълчирпа (1036 м). Представлява гора от черен бор, останки от някогашна богата растителност, заобиколена от издънкова дъбова гора, която се простира и извън резервата.

Езеро с медицински пиявици край с. Бели вир

В заблатеното езеро, южно от с. Повиен (съставно село на с. Бели вир) е находище – единствено в Родопите – на рядък вид кръвосмучещи животинки.

Водоемът, наречен „Сюлюк гьол“ – „Езерото на охлювите“, се обитава от медицински пиявици, с които според преданието и до днес се лекуват различни болести.

Родопски феномен „Оглан кая“

В района на чернооченското село Мурга се намира впечатляващия родопски феномен „Оглан кая“. Тя се извисява над дърветата над гъста гора. Височината и е над 40 метра върху стръмен сипей.

Местните разказват различни легенди за нея и, че в превод името на Олан кая означава скалата „Детето“.

Пещера „Ташлък“

В местността след последната махала на чернооченското село Ночево, върху доста голяма площ сред боровата гора са пръснати множество открояващи се скали с различни древни изсичания в тях. Впечатление правят добре запазените трапецовидни скални ниши, както и няколко сводообразни сухи пещери. Такава една пещера е „Ташлък“, с дължина по оста 9 м

Над входа има няколко добре запазени ниши.

Саръ кая (Жълтият камък)

Саръ кая (Жълтият камък) е скален феномен при горното течение на река Боровица в землището на изоставените през 1950-те години къщи на село Саръ кая в близост до чернооченското село Безводно.

Монументалният скален масив е с височина 60 метра. Скалният феномен Саръ Кая впечатлява с размерите си. Огромна скала изложена на празния склон със самотно дърво върху нея и пещерен свод в основата и е оприличаван на триъгълна пирамида.

Обектът се намира в един от най-непристъпните и усамотени райони на Родопа планина.

Язовир „Боровица“

На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода „Боровица“, дълъг 5 километра и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса.

Водата на „Боровица“ се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори.

Дивечовъдна база „Женда“

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“.

В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. Решение № 544 от 23.07.2015 г. Обн. ДВ, бр. 58 от 31 юли 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]