Общуване

Общуването (или комуникация) е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят информация. Информационната обмяна включва създаване, редактиране и изпращане на съобщения или информация. Има много начини на комуникиране и много различни езикови методи. Речта и езикът са само част от комуникационния процес.

При хората

Форми

Несловесно общуване

Основна статия: Несловесно общуване

Несловесното общуване включва процеса на предаване на информация без да се използва реч. При прякото общуване между хората голяма част от информацията се предава по несловесен път, най-вече чрез т.нар. език на тялото - жестове, поза, мимика. Върху общуването оказват влияние и други несловесни фактори, като облекло, прическа или социалната или архитектурна среда, в която протича то.

Дори при словесното общуване важна роля играят несловесни елементи, наричани параезик. Сред тях са силата и тембъра на гласа, прозодични елементи, като ритъм, интонация и ударение. По подобен начин и писмения текст съдържа несловесни елементи, като почерк, пространствено разположение на думите или емотикони.

Към несловесното общуване се отнасят и визуалните форми, при които информацията се предава чрез визуални образи. Най-често това са двуизмерни изображения – знаци, схеми, чертежи, рисунки, илюстрации. В много случаи те са съчетани с текст, като двете форми взаимно се допълват.

Език

Основна статия: Език (лингвистика)

Езикът е система от знаци, използвани за комуникация. В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) вариант на езика — речта, и неговият писмен вариант, но има също и други типове езици, като жестикулаторни например.

Говорната способност на хората възниква в далечно предисторическо време. Тогава се оформят и езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността. В наши дни са конструирани множество изкуствени езици, което довежда и до появата на понятието естествен език. Езикът е средство за общуване, което се смята за специфично за хората. Макар че някои други животни използват сложни системи за общуване, понякога наричани животински език, те не притежават всички свойства, с които се дефинира езикът в езикознанието.

Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика. От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език:

Думите в езика имат формално и семантично съдържание, като под формално се разбира тяхното звуково и писмено изразяване, а семантиката е тяхното значение. В речта думите реализират не само своите основни езикови (речникови) значения, но те се натоварват с конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Така в речта езиковите значения се обогатяват (чрез експресивността) и следователно в своята реализация думите, събрани в изречения и текстове (или реч), организират често обща семантика на фразата, изречението и текста. По този начин може да се говори за семантика, различна от чисто лексикалната.

Към основната комуникативна функция на езика можем да добавим още експресивната, конотативната и др. функции. Броят и назоваването на езиковите функции са въпрос на оспорване от отделните езиковеди и лингвистични школи.

Устно общуване

Устното общуване е пряко. То е предназначено за битовата сфера, т.е. е неофициално.

Писмено общуване

Когато общуваме писмено, тогава пишем писмо на лист, пергамент или на нещо друго.

Физиология

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Психология

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Позиции на комуникацията:

Открита – открито излага мисли, идеи и гледна точка
Страняща – неутрална позиция, съгласява се с всички гледни точки, не заявява нито една открито
Закрита – прикрива собствената позиция с всякакви средства

Ефективна комуникация

Ефективна комуникация е понятие от теорията на комуникацията, най-разпространеното определение за което дава американският учен Бернард Берелсон:

Ефективните комуникации са някакъв вид съобщения, по някакъв вид въпроси, достигнали до определена аудитория при някакви условия и притежаващи някакво въздействие.

Ефективното излъчване на послания е съществено условие за успеха на всеки аспект от функционирането на една организация.

За да бъде ефективна една комуникация е необходимо да бъде съобразена с три основни принципа:

яснота на съобщението;
принцип на цялостност;
принципът за използване предимствата на неформалната комуникация.

За обезпечаване на ефективна комуникация са необходими надеждни комуникационни средства и екип с възможност да отстранява чрез технологични и нетехнологични средства проблемите в средствата за комуникация. Особено внимание трябва да се отдели на контакта с външни клиенти или организации при срив в захранващото напрежение. Затова предварително се изготвя план, провежда се обучение и се провеждат изпитания за доказване ефективността на взетите мерки.

Често пъти за готовността на една организация да обезпечи безпроблемна комуникация се наемат външни специалисти, които да проверят не само техническите средства, но и подготвеността на персонала както и съществуващите наръчници и други писмени документи, свързани със средствата за комуникация, но и да подготвят препоръки за гарантиране на ефективна комуникация.

Комуникационен шум

Общ модел на общуването

Кой предава съобщението?-Комуникатор
Какво се предава?- Съобщение
Как се предава?-Канал
На кого се предава? – Аудитория, събеседник
Защо се предава? – Цел, ефективност

Страни на общуването

Комуникативна — процес на обмяна на информацията
Интерактивна — характеризира взаимодействието между хората
Перцептивна — процес на междуличностно възприемане

Нива на комуникация

Действителна комуникация
Метакомуникация

Пренос на съобщения

Пощата е система за пренос на съобщения, при която се транспортират физически носители на информация. Частните и публични пощи се основното средство за отдалечено общуване преди появата на надеждни средства за телекомуникация през втората половина на 19 век.

Телекомуникация се нарича трансмисията на съобщения през значими разстояния с цел отдалечено общуване. В по-ранните години телекомуникациите включвали употребата на визуални сигнали като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи или аудио (звукови) съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания например. В модерната ера на електричество и електроника телекомуникациите обикновено включват електрически средства като телеграф, телефон, телекс, радиорелейни линии, оптиковлакнова комуникация и техните асоциирани електронни елементи, и/или употребата на Интернет. Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.

Комуникацията в образователната сфера

Комуникацията обхваща както технологии, така и педагогика. Обучаемите, особено възрастните, учат по-добре чрез споделяне на своя опит. Те учат докато се обучават един друг.

Техники за комуникация

За насърчаване на взаимодействието между обучаемите и споделянето на информация помежду им по време на учебен час, могат да бъдат използвани техники като:

дискусия
езикът на тялото (например вдигане на ръка)
социалното присъствие

Онлайн комуникация

При онлайн комуникацията между обучаемите и споделянето на информация помежду им по време на учебен час се използват средства като:

табло за съобщения
чат в реално време
“бели дъски” (white board systems)
електронна поща и др.

При този вид комуникация в повечето случай хората нямат визуален или гласов контакт, т.е. те не могат да чуят гласа или да видят израза на лицето на човека отсреща, поради което се налага използването на различни текстови и графични съобщения, наречени емотикони, с чиято помощ да изразяват своето емоционално състояние.

Категории на онлайн комуникация

Един от ключовите критерии за категоризиране на онлайн комуникацията, е дали тя се осъществява при условие, че участниците в нея са онлайн в един и същ момент от времето, или не. По отношение на този критерий се разграничават два вида онлайн комуникация:

синхронна, при която участниците в нея са едновременно онлайн, и
асинхронна, при която това условие не е изпълнено.

При синхронната комуникация най-често се използва комбинация от:

чат (включително и с възможност за видео и/или аудио конференция) и
бяла дъска за писане, на която веднага се виждат изписваните от участниците съобщения.

При асинхронната комуникация най-често употребявани са дискусионните групи, таблата за съобщения и електронната поща.

Вижте също