Обършани
| Обършани Обршани | |
| — село — | |
 Стара къща в Обършани | |
  Обършани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 570 m |
| Население | 793 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Обършани в Общомедия | |
Обършани или Обършени (на македонска литературна норма: Обршани) е село в Северна Македония, община Кривогащани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В сиджил от 1620 – 1621 година е отбелязано, че 7 ханета (домакинства) в Обършани дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[1]
В XIX век Обършани е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от първата половина на XIX век.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Обършани наброява 540 жители, всички българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Обършани има 75 български къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Обършани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[5]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Обършани има 448 българи екзархисти.[6] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в селото е Павел Николов.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 793 жители северномакедонци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Обършани
Богдан Дамчевски, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]- Гьро Кочо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване и включване в българската разбойническа група, която я нападнала Крушевската нахия“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
- Даме Евтинджийоски, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Диме Смугрев (1871 – 1906), български революционер
- Диме Ченовски, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
Драган Андрески (р. 1950), северномакедонски офицер, генерал-лейтенант- Йоанче Димчевски, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Недан Николов, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Никола (Николе) Гола-вода, български революционер, четник при Пито Гули през 1903 година[12][10]
- Нове Неданов Янкулев Смугре (1868 – 1903), български революционер от ВМОРО[10]
- Нове Ристе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване и включване в българската разбойническа група, която я нападнала Крушевската нахия“,[11] осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
- Павле Пасковски, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петре Дърлески, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петре Тютун, български революционер, четник при Пито Гули през 1903 година[14][10]
- Саве Ане, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване и включване в българската разбойническа група, която я нападнала Крушевската нахия“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
- Стане Стоян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване и включване в българската разбойническа група, която я нападнала Крушевската нахия“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
- Стоян Йончов Талев, български революционер[15]
- Христо Шарковски, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Серија прва, Скопје 1963, с. 48.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Обршани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 9 март 2014. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 10, а.е. 65 (Регистър на венчилата в с. Обършани, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Павел Николов.)[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 март 2008
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
- 1 2 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 80. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
- 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 81. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 388К (Дирекция на пенсиите), оп. 4, а.е. 2361 (Пенсионна преписка по отпусната народна пенсия на Стоян Йончов Талев от Обършани, Крушовско съгласно Закона за пенсиониране на особено заслужилите в освободителните борби дейци от 1942 г.)[неработеща препратка]
| ||||||||
