Обършани
| Обършани Обршани | |
| — село — | |
 Стара къща в Обършани | |
  Обършани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 570 m |
| Население | 793 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Обършани в Общомедия | |
Обършани или Обършени (на македонска литературна норма: Обршани) е село в Северна Македония, община Кривогащани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Обършани е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от първата половина на XIX век.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Обършани наброява 540 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Обършани има 75 български къщи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Обършани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Обършани има 448 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 793 жители македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Обършани
Богдан Дамчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]- Даме Евтинджийоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Диме Смугрев (1871 – 1906), български революционер
- Диме Ченовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
Драган Андрески (р. 1950), северномакедонски офицер, генерал-лейтенант- Йоанче Димчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Недан Николов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Никола (Николе) Гола-вода, четник при Пито Гули през 1903 година[9][8]
- Нове Неданов Янкулев Смугре (1868 – 1903), български революционер от ВМОРО[8]
- Павле Пасковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Петре Дърлески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Петре Тютун, четник при Пито Гули през 1903 година[10][8]
- Христо Шарковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Обршани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 март 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77.
| ||||||||
