Овентий Исачев
| Овентий Исачев | |
| български зограф и духовник | |
 | |
| Роден |
1862 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1918 г.
|
Овентий Исачев е български духовник, резбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е със светското име Методи Исаев (Исачев) Фръчковски в голямата мияшка паланка Галичник в 1862 година.[1] Син е на зографа Исаче Макриев.[1] Заедно си чичо си Кузман Макриев и братовчед си Макрий Кузманов изработва амвона и проскинитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна и тримата работят в някои варненски села.[1][2]
В 1886 година заедно с Нестор Траянов и Данаил Несторов заминава за Влашко, където ги посреща извикалият ги Йосиф Михайлов. Работят във Влашко до 1894 година. Рисуват иконите в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Георги“ в Драчя, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.[3]
През 1895 година се присъединява към тайфата на Кузман Макриев и Епифаний Христов и с нея работи в горнооряховските храмове „Свети Георги“ и „Света Богородица“, а от 1893 до 1897 година и в лясковските „Свети Атанасий“ и „Свети Василий“, чийто стенописи са унищожени от земетресението в 1913 година. В 1898 година рисуват икони за „Света Троица“ в Севлиево. На следната година тайфата на Епифаний Христов работи в „Свети Никола“ в Златарица[4][5] и в „Рождество Богородично“ в Елена, където остават до 1902 година. Рисуват икони в „Успение Богородично“ в Добри дял, в „Свети Димитър“ в Кесарево, в „Свети Георги“ в Беброво, в „Преображение Господне“ в Марян, „Свети Георги“ в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. В 1904 година рисуват иконите в катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч. След това в 1905 година работят отново в Лясковец, рисуват за църквата „Свети Георги“ в село Върбица, за „Свети Никола“ в Лясковец и за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси.[4]
В 1900 година Данаил, подпомаган от Овентий и Алеко, под надзора на Нестор прави иконите за плевенската църква „Света Троица“.[6] От 1900 до 1905 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, братовчед си Данаил Несторов и Алексо Василев.[3] Помага на Данаил за стенописите в църквата „Свети Никола“ в Ново село, Видинско.[6]
През 1905 г. Овентий се разболява и все по-трудно рисува. Решава да се запопи и се връща в Македония, където става български екзархийски архиерейски наместник в Галичник.[1][7]
След края на Първата световна война и изтеглянето на българските войски е убит в Галичник от сръбските власти заедно с други свещеници на 18 ноември 1918 година.[1][8][9] Според писмени и устни свидетелства на 5 ноември (18 ноември ст. ст.) 1918 г. сръбският околийски началник капитан Душан повиква отец Овентий в околийското управление и го задържа до вечерта, когато доведат още 3 видни жители на Галичник. Следващата вечер ги извеждат извън града. При висока скала, наречена Големи рид, ги измъчват, бият, а след това ги застрелват.[10]
В 2015 година, по разкази на жители на близкото село Ростуше, монаси от Бигорския манастир откриват останките и с помощта на професионален екип от полицейски служители, лекар и криминални инспектори, изваждат костите на мъчениците. Заедно с тях са открити и дула на пушки, катинар и ключ, няколко копчета и българска монета от 10 стотинки от 1913 година. Експертизата доказва, че датираните на повече от 70 години скелети са на мъже на средна възраст, измъчвани и разстреляни с френски и германски пушки, които в онова време използвала сръбската войска.[10]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
- ↑ Храм „Свети Никола“ // Златарица. Посетен на 30 април 2015.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
- ↑ Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига Фокус, 12 февруари 2011. Посетен на 30 април 2015.
- ↑ Родина, списание на македонската младеж, г. І, бр. 9, 1 март 1927 г.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 167.
- ↑ а б Карамихалева, Александра. Той е един от хилядите // „Православна младеж“. Посетен на 12 януари 2018.
