Овчи кладенец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Овчи кладенец
Общи данни
Население 438 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,434 km²
Надм. височина 174 m
Пощ. код 8660
Тел. код 04794
МПС код У
ЕКАТТЕ 53299
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Овчи кладенец
Динко Динев
(независим)
Овчи кладенец в Общомедия

Овчи кладенец е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Овчи кладенец се намира в Ямболска област между селата Маца и Скалица в непосредствена близост до язовир Овчарица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Овчи кладенец е основано на днешното си място около средата на XVII век. Първият летописец на селото, старият учител Господин Марков Гончев, роден през 1863 г. е записал в летописната книга на училището: „Имало някогаш един кладенец, който служел за поене на овцете. На север от кладенеца било бозалъци (пасбища), а на юг — буйна гора. Живели тук някои си копривщенци, които купували и развъждали овце. Къшлата (кошарата) им била на това място, дето е бил кладенецът. От този кладенец са поили овцете си и турците от Хаскьой. Те са нарекли този кладенец Коюн бунар (Овчи кладенец).“

От името на този кладенец е произлязло името на новото селище, което първоначално до около 1700 г. е било турско. След второто Търновско въстание дошли българи от търновските села, а по-късно започнали да се заселват българи от близкото, днес изчезнало село Карасинекли. По този начин при възникването на Коюн бунар изчезнали две околни селища -Хаскьой и Карасинекли. Предполага се, че селото се е образувало около 1730 г.

По време на турското владичество в района се подвизавали четите на Кара Кольо и Индже войвода. Сред хайдутите има и хора от селото. Предание разказва, че тук се сформира чета с Доню войвода, която се присъединява към останалите.

Жестоките събития през този период е прокудило българите да напуснат родния край и да се заселят на територията на днешни Украйна и Молдова.

Край селото се намира най-голямото защитно укрепление „Еркесия”. В землището се намират 17 могили, които не са проучени. При разкопки са открити останки от стари зидове, части от делви, около 100 бронзови монети от времето на Филип и Александър I-ви. Тук е открит мраморен релеф на „Трите нимфи”, който се съхранява в Националния исторически музей с инвентарен номер 5619.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През 1858 година в с. Овчи кладенец е основано българско училище.

През 1880 година е построена църквата „Свети Йоан Богослов“ в селото.

През 1909 година са построени мелница и маслобойна, дараци за памук и вълна.

През 1928 година са закупени вършачка и първия трактор.

През 1930 година е изградено ново училище, което през 1966 година е разширено.

На 11.01.1931 година е основано читалище „Мисъл”, превърнало се в център на културата на народната самобитност.

На 12.04.1945 година е основано ТКЗС.

През 1954 до 1957 година селото е електрифицирано.

През периода 1960-62 година се извършва водоснабдяване на селото е асфалтиране на улиците.

До 1972 година са построени обществени сгради – здравна служба, дом за деца и юноши, целодневна детска градина, стадион и др.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Войнишкият паметник на площада е една от забележителностите в селото. Овчи кладенец е едно от малкото села, в които всички улици си имат имена и са асфалтирани. В миналото, голяма забележителност е представлявал стогодишният бряст. В близост до селото се намират много чешми (наричани от тамошните хора кладенци). Тези чешми принадлежат на селото, някои са строени от стари герои и сега са подновявани от селяните, а някои са строени от селото. На едната чешма те казват "Дядовото гончево кладенче", а на една от другите казват "дядовата радичкова чешма", на повечето чешми казват "дядовото" сигурно защото са стари. Точно до тази Радичковата чешма селяните вярват, че едно време е имало село и тази чешма е била на края на селото, но когато са ги нападнали турците те са избягали и всичко е изгорено и разрушено.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Овчи кладенец са родени :

Други[редактиране | редактиране на кода]

От няколко години в селото функционира фолклорна група „Овчарица“ с худ.ръководител Георги Димчев към пенсионерския клуб в селото. Групата участва в много фолклорни конкурси и празници не само в района, но и из страната, например на събора на Петрова нива, Копривщица и има посещения в гр.Комло Унгария, Гьрция, Украйна. Групата е носител на много награди като II място на общобългарския събор „Мадарски конник“ в град Шумен. Гълъбово, Варна. Над 40 първи награди в участие на фолклорни фестивали.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В селото приготвят типично български ястия като баница, яхнии с богат набор зеленчуци, мусака, катми, карталаци и други стари ястия.