Огледален неврон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Огледалният неврон е неврон, който се активира в случаите, когато животното извършва някакво действие или когато животно наблюдава същото действие извършено от друго[1][2][3] Така неврона „отразява“ поведението на другия, така все едно наблюдателя извършва действието. Такива неврони са наблюдавани директно при приматите[4]

При хората мозъчната активност, съответстваща на огледалните неврони се открива в премоторната кора, допълнителна моторна зона, основната соматосензорна кора и долният теменен (париетален) лоб.[5] Функцията на огледалната система при хората е обект на доста спекулации. Доказано е, че птиците имат имитативно резонансно поведение, а неврологичните доказателства предполагат наличието на някаква форма на огледална система.[4][6]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те и 90-те години неврофизиолозите Джакомо Ризолати, Джузепе ди Пелегрино, Лучано Фадига, Леонардо Фогаси и Витори Галезе от Университета в Парма вживяват електроди в премоторната кора на макаци, за да изучават невроните, отговарящи за контрола над ръката и действията с уста. Например да се държи обекта и да се извършват действия с него. По време на всеки експеримент изследователите позволявали на маймуната да стига до храна и записвали резултатите на един единствен неврон в мозъка ѝ, като измерват отговора на неврона при определени движения.[7][8] Те откриват, че някои неврони отговарят, когато маймуната наблюдава човек, вдигащ храна и когато самата маймуна наблюдава храната. Откритието отначало е изпратено на списание „Нейчър“, но е отхвърлено поради „липсата на общ интерес“, преди да бъде публикувано в по-малко известен журнал.[9]

Няколко години по-късно същата група учени публикува друга статия, която обсъжда ролята на огледалната невронна система при разпознаването на действия и предполага, че при хората зоната на Брока е хомологичен район (сходен на) на вентралната премоторна кора при маймуните.[10] Докато в тези статии се пише за наличието на огледални неврони, отговарящи за движението на ръцете, по-късно изследване от Пиер Франческо Ферари и колеги[11] описва наличието на огледални неврони, отговарящи за движенията с уста и лицевите изрази.

По-нататъшни експерименти потвърждават, че около 10 % от невроните при маймуните в долния преден и долния теменен кортекс имат „огледални“ свойства и дават подобни отговори на извършените действия с ръце и при наблюдавани действия. През 2002 г. Кристиян Кейзерс и колеги съобщават, че при хората и маймуните, огледалната система отговаря също и при звуци от извършвана дейност.[3][12][13]

Съобщения за огледалните неврони са широко публикувани[14] и потвърждават[15], че огледалните неврони се откриват в долния фронтален и долния теменен региони на мозъка. Скорошно изследване чрез функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) показва ясно, че хората имат подобни системи от огледални неврони: изследователи идентифицират регионите на мозъка, които отговарят и за действието, и за наблюдаването на действие. Не е изненадващо, че тези мозъчни региони, вклюват и тези при макаците[1] Функционалната магнитно-резонансна томография (fMRI) може да изследва целия мозък наведнъж и предполага, че много по-широка мрежа от мозъчни области показва огледални свойства при хората, отколкото се е смятало досега. Тези допълнителни зони, включват соматосензорната кора и се смята, че те карат наблюдаващия да се чувства така, както би се чувствал, ако извършва наблюдаваното действие.[16][17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Rizzolatti, Giacomo и др. The mirror-neuron system. // Annual Review of Neuroscience 27 (1). 2004. DOI:10.1146/annurev.neuro.27.070203.144230. с. 169 – 192.
  2. Keysers, Christian. Mirror Neurons. // Current Biology 19 (21). 2010. DOI:10.1016/j.cub.2009.08.026. с. R971–973.
  3. а б Keysers, Christian. The Empathic Brain. Kindle, 2011-06-23.
  4. а б Rizzolatti, Giacomo и др. Resonance Behaviors and Mirror Neurons. // Italiennes de Biologie 137. 1999. с. 85 – 100.
  5. Is the mirror neuron system involved in imitation? A short review and meta-analysis. // Neuroscience and Biobehavioral Reviews 33 (7). July 2009. DOI:10.1016/j.neubiorev.2009.03.010. с. 975 – 80.
  6. Akins, Chana и др. Imitative Learning in Japanese Quail using Bidirectional Control Procedure. // Animal Learning and Behavior 30 (3). 2002. DOI:10.3758/bf03192836. с. 275 – 281.
  7. Di Pellegrino, G. и др. Understanding motor events: a neurophysiological study. // Experimental Brain Research 91 (1). 1992. DOI:10.1007/bf00230027. с. 176 – 180.
  8. Rizzolatti, Giacomo и др. Premotor cortex and the recognition of motor actions. // Cognitive Brain Research 3 (2). 1996. DOI:– 6410(95)00038 – 0 10.1016/0926 – 6410(95)00038 – 0. с. 131 – 141.
  9. Mirror neurons: from discovery to autism. // Experimental Brain Research 200 (3 – 4). January 2010. DOI:10.1007/s00221-009-2002-3. с. 223 – 37.
  10. Gallese, V. и др. Action recognition in the premotor cortex. // Brain 119 (2). 1996. DOI:10.1093/brain/119.2.593. с. 593 – 609.
  11. Ferrari. Mirror neurons responding to the observation of ingestive and communicative mouth actions in the ventral premotor cortex. // European Journal of Neuroscience 17 (8). 2003. DOI:10.1046/j.1460-9568.2003.02601.x. с. 1703 – 1714.
  12. Kohler. Science. // Bcn-nic.nl, 2002. Архивиран от оригинала на 2007-06-30.
  13. Gazzola. Current Biology. // Bcn-nic.nl, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-06-30.
  14. Gallese, Vittorio и др. Action recognition in the premotor cortex. // Brain 119 (2). 1996. DOI:10.1093/brain/119.2.593. с. 593 – 609.
  15. Fogassi et al., Parietal Lobe: From Action Organization to Intention Understanding, Science, 2005
  16. Gazzola, V. и др. The observation and execution of actions share motor and somatosensory voxels in all tested subjects: single-subject analyses of unsmoothed fMRI data. // Cereb Cortex 19 (6). 2009. DOI:10.1093/cercor/bhn181. с. 1239 – 1255.
  17. Keysers, Christian и др. Somatosensation in Social Cognition. // Nature Reviews Neuroscience 11 (6). 2010. DOI:10.1038/nrn2833. с. 417 – 28.