Огняново (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Огняново.

Огняново
Сградата на кметството в Огняново
Сградата на кметството в Огняново
Общи данни
Население 2 472 (ГРАО, 2017-12-15)*
Понижение 2353 (НСИ)
Землище 19 502 km²
Надм. височина 195 m
Пощ. код 4417
Тел. код 03511
МПС код РА
ЕКАТТЕ 53335
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(независим)
Кметство
   - кмет
Огняново
Митко Хайдуков
(РДПБ, НДСВ)
Огняново в Общомедия

Огняново е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик. Населението му е около 2 472 души (2017).

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално селото носи името Саладиново, обяснявано от народната етимология чрез саловете, които по време на османското владичество плуват по река Марица. По-вероятна обаче е версията, че населеното място е именувано по Саладин бей: османски първенец, който живеел в селото.

Впоследствие в 1937 година селото се преименува на Марица, а в 1949 г. става Огняново[1] по името на партизанина Огнян, чиято паметна плоча стои на къщата, в която е живял, в непосредствена близост до училището.

География[редактиране | редактиране на кода]

Огняново се намира в Горнотракийската низина, в подножието на Бесапарските ридове, които са предпланини на Родопите. Разположено на левия бряг на река Марица, селото отстои на около 7 километра от общинския център Пазарджик, на около 10 километра от град Стамболийски и 30 километра от град Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античното селище се е наричало Бурдапа (Burdapa). В околностите му е открито известното тракийско светилище на Трите нимфи. То се е намирало в местността „Орешака“ в юзозападния край на селото между сегашната дига и сградите на бившето ТКЗС. Проучвано е през 1886 година от Вацлав Добруски и при корекцията на дигата през 1984 – 1988 г.; находките се намират в Народния археологически музей в София и в Регионален исторически музей в Пазарджик. В 2 сгради на светилището и около тях са открити огромно количество оброчни плочки на Трите нимфи, на древногръцките богове Зевс и Хера, оловни надписани огледалца, глинени съдове и лампички, теракоти и антични монети.

През 2005 година придошлата река Марица срутва бетонния мост над нея и залива близките къщи, което е второто подобно събитие в рамките на около 50 години. За пръв път мостът над Марица (тогава все още дървен) се срутва в края на 1950-те години.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Огняново е известен с тържището за търговия със зеленчуци на едро. То осигурява препитанието на голяма част от населението, изхранващо се предимно с отглеждане на зеленчуци. То е второто по големина в страната, след тържището в Първенец.

В непосредствена близост до селото се намират варови фабрики, които са основната причина за подчертано изкуствено терасирания релеф на възвишенията.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Огняново функционира Служба за социален патронаж. Селото се намира на 1-ва главна жп-линия София-Пловдив-Свиленград. Гарата е смесена товаро-пътническа и на нея спират пътническите и няколко бързи влака по направлението Пловдив-София.

Основно училище[редактиране | редактиране на кода]

Основното училище „Отец Паисий“

Основното училище „Отец Паисий“ е първото светско училище в селото, открито през 1864 г. Най-напред се е помещавало в църквата, а 10 години по-късно се изгражда първата му самостоятелна сграда. Училището непрекъснато се разраства и през учебната 1904/05 г. учениците са вече 50 на брой. Любознателността довежда до откриването на прогимназия в селото на 5 октомври 1922 г. За директор е назначен учителят Стоян Захариев, местен жител, завършил висшето си образование в град Грац, Австрия.

Няколко години по-късно на съвместно заседание на училищното настоятелство и учителския съвет е взето решение, според което се определя патронът на училището – отец Паисий. Господин Захариев и местните първенци, подкрепяни изцяло от населението, подемат идеята за строеж на ново училище. Идеята е реализирана и на 1 май 1930 г. се прави първата копка, на 6 октомври 1931 г. тържествено е открита новата училищна сграда.

В това училище са получили основното си образование около 80 учители, 57 инженери във всички области, 30 агрономи, 28 медици (8 лекари, 16 медицински сестри, 3 акушерки, фелдшер); 23 икономисти, 12 офицери и 2 сержанти; 5 прависти, 5 човека са завършили ПЖИнститут. В дългия списък са и професор по агрономическите науки, доктор на биологическите науки, завеждащ катедра по математика и информатика (ВМЕИ, София), директор на банка, дизайнери по облекло, фармацевти, рехабилитатори. Разбира се, много възпитаници на училището са с най-обикновени професии, така необходими във всички области на живота.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Интересно място за посещение е и малкият параклис на северния склон на Бесапарските ридове, който отстои на около половин час път пеша от центъра на селото. Параклисът не действа. Над него се извисява най-високият в околността Еленски връх, цел на редовните излети, организирани от училището.

Паметна плоча отбелязва къщата, в която отсяда Васил Левски, организирайки революционен комитет.

В селото има футболен клуб, който съществува от 1940 година, а през 2003 година изцяло подновения отбор „Марица“ прекъсва около 6-годишното пустеене на местния стадион.

Редовни събития:

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Огняново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989