Огузи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
държавата на Oguz Yabgu в Казахстан, 750-1055

Огузите или тюрк огуз са номадско племе в южноплеменна общност в Западнотюркския хаганат.
Огузката тюркска племенна конфедерация условно наречена държава на Огуз Ябгу (Oghuz Yabgu) през ранния средновековен период се е намирала в Централна Азия.
Името „огуз“ е общата тюркската дума за „племе“. Огузите мигрирали на запад от района на Джети-Су след противопоставяне с разклонението карлък на уйгурите.
В днешни дни за преки потомци на огузите се смятат жителите на Турция, Туркменистан, Азербайджан, Гагаузия и Ирански Азербайджан като техният език принадлежи към Огузката група езици от семейството на тюркските езици. През 9 век, огузите от Аралските степите изместват печенегите от региона на реките Емба и Урал в посока запад. През 10-ти век те вече обитават степите на реките Сари-Су, Тургай, Eмба и земите на север от езерото Балхаш в днешен Казахстан. [1] След разпадането на Огуз Ябгу през 11-ти век една част от огузите влизат в Персия, приемат исляма и полагат началото на Селджукската държава. Осман I, оновател на Османската империя, е наследствен лидер на племето кайъ, известно и като кайтаг, също принадлежащ към огузките родове.
Кайъ използват за свой племенен знак такъв, много сходен с ипсилона с две хасти на древните българи: IVI ~ IYI. Знакът може да се види изобразен на меча на Осман I в музея „Топкапъ“ в Истанбул.


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


  1. Р.Грусет Империя на степите. Rutgers University Press, 1991, ст. 148.