Огузи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
държавата на Oguz Yabgu в Казахстан, 750-1055

Огузите или тюрк-огуз са номадско племе в южноплеменна общност в Западнотюркския хаганат.
Огузката тюркска племенна конфедерация условно наречена държава на Oghuz Yabgu през ранния средновековен период се е намирала в Централна Азия.
Името Огуз е общата тюркската дума за "племе". Огузите мигрирали на запад от района на Джети-Су след конфликт с бранша Карлък на Уйгурите.
В днешни дни за преки потомци на огузите се смятат жителите на Турция, Туркменистан, Азербайджан, Гагаузия и Ирански Азербайджан като техният език принадлежи към Огузката група езици от семейството на тюркските езици. През 9 век, Огузите от Аралските степите изместват Печенегите от региона на реките Емба и Урал в посока запад. През 10-ти век, те вече обитават степите на реките Сари-Су, Тургай, Eмба и земите на север от езерото Балхаш в днешен Казахстан. [1] След разпадането на Oghuz Yabgu през 11-век една част от огузите влизат в Персия, приемат исляма и полагат началото на Селджукска държава. Осман I оновател на Османската империя е наследствен лидер на рода Кай(Кайтаг) също принадлежащ към Огузките родове.
Кай също използват за свой племенен знак символа ипсилон с две хасти IYI, символа се забелязва гравиран на меча на Осман I в музеят Топкапъ в Истанбул.


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


  1. Р.Грусет Империя на степите. Rutgers University Press, 1991, ст. 148.