Огурски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болгарски езици
Огурски езици
Разпространение Източна Европа и Средна Азия
Говорени от Чувашия – 1 330 000 души
Систематизация по Ethnologue виж

Огурски[1] (тур. Oğur grubu, Bulgar grubu; други понятия на бълг.: хуно-алтайски,[2] прабългаро-тюркски,[3] булгарски,[4] хуно-прабългарски,[5] хуно-тюркски[6] и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в степната зона на Източна Европа.[7]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Спорна е класификацията им в алтайското езиково семейство, като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до монголските, или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици. В миналото са били класифицирани неправилно и като дял от уралското езиково семейство.[8] Тези езици представляват загадка за езикознанието, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са били свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от изчезналите огурски езици или е близък на тях съседен език. Самата подгрупа е конструирана почти напълно на базата на предположения и съществуването ѝ като цяло е хипотетично.[9] Съществуват и някои белези, които свързват отделни езици от тази подгрупа с тунгусо-манджурските, енисейските и индоевропейските езици.

Огурските езици включват:

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в чувашкия, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния български език и сърбохърватски език. Такива са например:
    • шаран (*siāŕagan "шаран, змей" ~ sazaɣan в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: sárkány "змей")
    • шиле (от пратюркски корен *sīĺ "острие, зъб", със значение "животно с млечни зъби, агънце, малка камила"; в останалите тюркски езици *sīĺ > шиш, siš).
  • Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата.
  • Преход на *j- в африката ǯ-/č- – характерен също така за сибирските тюркски езици – якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици – казахски, киргизки, карачаево-балкарски.
  • Преход /е/ > /а/.
  • Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Геният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29.
  2. ↑ Annuaire de l'Université de Sofia "Kliment Ohridski," Faculté des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212.
  3. ↑ Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8.
  4. ↑ Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97."
  5. ↑ Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, Bŭlgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21.
  6. ↑ Bulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118.
  7. ↑ Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 9789732721520. p. 30, 239
  8. ↑ Compendium of the World's Languages, Authors George L. Campbell, Gareth King, Publisher Routledge, 2013, ISBN 1136258450.
  9. ↑ Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, Publisher BRILL, 2015, ISBN 9004294481, стр. 37.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Огурски_езици&oldid=8929931“.