Огурски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Болгарски езици
Огурски езици
Разпространение: Източна Европа и Средна Азия
Говорени от: Чувашия – 1 330 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Алтайски
.-Тюркски
..-Болгарски езици
...+хунски език – мъртъв
...+прабългарски език – мъртъв
...+хазарски език – мъртъв
...+аварски език – мъртъв
...+чувашки език

Огурски[1] (тур. Oğur grubu, Bulgar grubu; други понятия на бълг.: хуно-алтайски,[2] българо-тюркски,[3] булгарски,[4] хуно-български,[5] хуно-тюркски[6] и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в степната зона на Източна Европа.[7] Спорна е класификацията им в алтайското езиково семейство, като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до монголските, или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици, като аварския има и някои белези на тунгусо-манджурските езици.

Огурските езици включват:

Тези езици представляват загадка за тюркското езикознание, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от тях или е близък съседен език. Въпреки, че нищо не е ясно и всъщност са запазени само няколко либни имена, тези езици задължително са тюркски според теорията за слънчевия език.

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в чувашкия, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния български език и сърбохърватски език. Такива са например:
    • шаран (*siāŕagan „шаран, змей“ ~ sazaɣan в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: sárkány „змей“)
    • шиле (от пратюркски корен *sīĺ „острие, зъб“, със значение „животно с млечни зъби, агънце, малка камила“; в останалите тюркски езици *sīĺ > шиш, siš).
  • Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата.
  • Преход на *j- в африката ǯ-/č- - характерен също така за сибирските тюркски езици – якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици – казахски, киргизки, карачаево-балкарски.
  • Преход /е/ > /а/.
  • Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Геният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29.
  2. Annuaire de l'Université de Sofia "Kliment Ohridski," Faculté des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212.
  3. Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8.
  4. Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97."
  5. Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, Bŭlgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21.
  6. Bulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118.
  7. Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 9789732721520. p. 30, 239
п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език