Огурски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Болгарски езици
Огурски езици
Разпространение: Източна Европа и Средна Азия
Говорени от: Чувашия – 1 330 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Алтайски
.-Тюркски
..-Болгарски езици
...+хунски език – мъртъв
...+прабългарски език – мъртъв
...+хазарски език – мъртъв
...+аварски език – мъртъв
...+чувашки език

Огурски (тур. Oğur grubu, Bulgar grubu; други понятия на бълг.: Прабългарски езици, Болгарски езици, Булгарски езици) са група тюркски езици, говорени главно в степната зона на Източна Европа.[1]

Огурските езици включват:

Тези езици представляват загадка за тюркското езикознание, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от тях или е близък съседен език. Въпреки, че нищо не е ясно и всъщност са запазени само няколко либни имена, тези езици задължително са тюркски според теорията за слънчевия език.

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в чувашкия, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния български език и сърбохърватски език. Такива са например:
    • шаран (*siāŕagan „шаран, змей“ ~ sazaɣan в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: sárkány „змей“)
    • шиле (от пратюркски корен *sīĺ „острие, зъб“, със значение „животно с млечни зъби, агънце, малка камила“; в останалите тюркски езици *sīĺ > шиш, siš).
  • Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата.
  • Преход на *j- в африката ǯ-/č- - характерен също така за сибирските тюркски езици – якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици – казахски, киргизки, карачаево-балкарски.
  • Преход /е/ > /а/.
  • Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 9789732721520. p. 30, 239
п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език