Огурски езици
| Болгарски езици
Огурски езици
|
|
|---|---|
| Разпространение: | Източна Европа и Средна Азия |
| Говорени от: | Чувашия – 1 330 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
 Алтайски Тюркски Болгарски езици хунски език – мъртъвпрабългарски език – мъртъвхазарски език – мъртъваварски език – мъртъвчувашки език |
|
Огурски[1] (тур. Oğur grubu, Bulgar grubu; други понятия на бълг.: хуно-алтайски,[2] българо-тюркски,[3] булгарски,[4] хуно-български,[5] хуно-тюркски[6] и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в степната зона на Източна Европа.[7] Спорна е класификацията им в алтайското езиково семейство, като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до монголските, или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици, като аварския има и някои белези на тунгусо-манджурските езици.
Огурските езици включват:
- хунски език – мъртъв
- чувашки език – говори се в източната част на Европейска Русия.
- прабългарски език – мъртъв
- хазарски език – мъртъв
- тюрко-аварски език – мъртъв, според някои учени този език принадлежи към монголските или към тунгусо-манджурските езици.
Тези езици представляват загадка за тюркското езикознание, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от тях или е близък съседен език. Въпреки, че нищо не е ясно и всъщност са запазени само няколко либни имена, тези езици задължително са тюркски според теорията за слънчевия език.
Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]
- Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в чувашкия, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния български език и сърбохърватски език. Такива са например:
- шаран (*siāŕagan „шаран, змей“ ~ sazaɣan в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: sárkány „змей“)
- шиле (от пратюркски корен *sīĺ „острие, зъб“, със значение „животно с млечни зъби, агънце, малка камила“; в останалите тюркски езици *sīĺ > шиш, siš).
- Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата.
- Преход на *j- в африката ǯ-/č- - характерен също така за сибирските тюркски езици – якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици – казахски, киргизки, карачаево-балкарски.
- Преход /е/ > /а/.
- Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.
Виж още[редактиране | редактиране на кода]
- Древнотюркски език
- Тюркски езици
- Ротацизъм
- Ламбдаизъм
- Прабългарски ротацизъм
- Прабългарски ламбдаизъм
- Прабългарски език
- Чувашки език
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Геният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29.
- ↑ Annuaire de l'Université de Sofia "Kliment Ohridski," Faculté des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212.
- ↑ Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8.
- ↑ Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97."
- ↑ Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, Bŭlgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21.
- ↑ Bulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118.
- ↑ Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 9789732721520. p. 30, 239
|
|
|||
| аргу-тюркски | халаджки | ||
| сибирски | долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски | ||
| карлукски | айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски† | ||
| къпчакски | алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски² | ||
| огузки | азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски | ||
| огурски | прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки | ||
| Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език | |||
