Одая

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Одая̀та е безогнищно отделение, което е светло и най-често се използва за спалня. Отоплява се със зидана или желязна печка.[1] В други случаи така се нарича малко складово помещение в традиционната къща, което е разположено най-често между къщите и собата. Одаята може да бъде и част от чардака, като е отделена с дъски.[2]

Одаята е по-характерна за тракийската, среднобългарската и шопската къща. При балаканската къща и уземницата, както и в случаи при шопската и среднобългарската асиметрична къща, се използва со̀ба, а при среднородопския тип къщи се използва кьошк.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Артграф ООД, 2007. ISBN 978-954-9401-15-8. с. 225.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3178.