Ода Нобунага
| Ода Нобунага 織田 信長 | |
| пълководец, Япония | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Киото, Япония |
| Религия | Шинтоизъм |
| Семейство | |
| Баща | Ода Нобухиде |
| Майка | Цучида Гозен |
| Братя/сестри | Ода Нобухиро Ода Нобуюки Ода Нагамасу Оити (сестра) |
| Съпруга | Нохиме |
| Партньор | Икома Кицуно (наложница) |
| Деца |
|
| Подпис |  |
| Ода Нобунага в Общомедия | |
Ода Нобунага (на японски: 織田 信長; 1534 – 1582) е японски пълководец и държавник, посветил живота си на обединението на страната.
Той е японски самурай и даймьо, както и една от водещите фигури на периода Сенгоку и периода Адзучи-Момояма. Той е Тенка-бито (天下人, букв. „човек под небето“) (владетел).[1] и се счита за първия „велик обединител“ на Япония. Понякога го наричат „демоничният даймьо“ и „демоничният цар на Шестото небе“.
Нобунага е влиятелна фигура в японската история и се счита за един от тримата велики обединители на Япония, заедно със своите кашиндани (васали) – Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу. Нобунага проправи пътя за успешното управление на Хидейоши и Иеясу, като консолидира властта си като глава на много влиятелния клан Ода чрез поредица от войни срещу други „даймьо“, започнали през 1560-те години. Периодът, през който Нобунага и Хидейоши са на власт, се нарича период Адзучи-Момояма. Името „Адзучи-Момояма“ идва от факта, че замъкът на Нобунага се намира в град Адзучи, Шига, докато замъкът Фушими, където Хидейоши живее след оттеглянето си, се намира в Момояма.[2]
Нобунага се налага като най-могъщият „даймьо“, като сваля номинално управляващия шогун Ашикага Йошиаки и разпуска шогуната Ашикага през 1573 г. До 1580 г. той завладява по-голямата част от Хоншу, а през 80-те години на XVI век побеждава ико-ики (въоръжени отряди на будистката секта Дзьодо Шинсю). Управлението на Нобунага се отличава с иновативни военни тактики, насърчаване на свободната търговия, реформи в гражданското управление на Япония и началото на историческия художествен период Момояма, но също така и с бруталното потискане на онези, които отказват да сътрудничат или да се подчинят на неговите изисквания.
Нобунага признава само собствената си власт и не се съобразява нито с политическите (сегунът и императорът), нито с религиозните (будистките общности) сили в страната. Той провежда ефективна кадрова политика както в армията, така и в икономиката, без да обръща внимание на социалния произход на наетите от него специалисти. За да осъществи плановете си, Нобунага активно сътрудничи с португалски търговци и йезуитски мисионери. За това той получаваше отстъпки при закупуването на европейско огнестрелно оръжие, приходи от източноазиатската търговия и армия от верни на неговата дума японски християни.
Нобунага извършва сепуку по време на инцидента в храма Хонно-джи през 1582 г., когато неговият васал Акечи Мицухиде му устройва засада и го затваря в храм в Киото. Наследник на Нобунага става Тойотоми Хидейоши, който скоро след това заедно с Токугава Иеясу завършва кампанията за национално обединение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iseki, Eiji. 「天下人」三好長慶と堺商人の特別な関係 初公開の書状で見えたのは (прев.: Особените отношения между „тенка-бито“ Мийоши Нагайоши и търговците от Сакай, разкрити в писмо, публикувано за първи път.) // Asahi Shimbun. Tokyo, 17 ноември 2022. Посетен на 6 август 2023.
- ↑ Kotobank. Архивиран от оригинала на 25 декември 2023. Посетен на 9 март 2024.