Одеса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Одеса.

Одеса
— град —
Знаме    Герб
Одесса-коллаж1.jpg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Площ 163 km²
Надм. височина 40 m
Население (2014) 999 400 души
6131 души/km²
Кмет Геннадий Леонидович Труханов
Основаване 2 септември 1794
Пощенски код 65000 – 65480
Телефонен код +380 – 48
Официален сайт http://www.odessa.ua/?lang=ua
Одеса в Общомедия

Одеса (на украински: Одеса) е град в Украйна на Черно море.

Той е административен и културен център на Одеска област, с голямо пристанище. Населението на града е от 999 400 души (2014). Обявен е за град-герой през 1945 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война (1787-1792) г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град.

През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи[1].

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803-1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на императрица Екатерина срещу турците. На него градът дължи своето първо градоустройство, нареждан е сред бащите на Одеса.

По време на Кримската война (1853-1856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 февруари 1854 г. в Одеса е създадено българската емигрантска организация Одеското настоятелство.

Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

През 18 и 19 век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът застава на 1-во място по броя на евреите сред големите градове в Руската империя. По време на пребиваването си през 1886-1889 г. в Одеса Иван Вазов пише първия български роман Под игото, издаден през 1894 г.

През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. Градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 19211922 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.

През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.

На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на диктатораЙон Антонеску[2]. Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град-герой“ през 1945 г.

През 1960-те и 1970-те год. градът се разраства значително. През 1970-те и 1990-те год. голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват одески общности.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климат

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е -2° C, а средната юлска – 22° C. Валежите са само 350 мм годишно.

Население

Одеса е 5-ти по население град в Украйна и най-важният търговски център за страната; в Руската империя през 19 век е 4-ти по население (след Москва, Санкт Петербург и Киев), достига дори 3-то място през 1910 г.

Брой на населението:

  • 1750 г. – 2 000 души
  • 1795 г. – 2 250 души
  • 1802 г. – 9 000 души
  • 1814 г. – 20 000 души
  • 1832 г. – 60 000 души
  • 1850 г. – 100 000 души
  • 1900 г. – 400 000 души
  • 1910 г. – 500 000 души
  • 1974 г. – 1 000 000 души
  • 2001 г. – 1 010 300 души
  • 2006 г. – 993 000 души
  • 2007 г. – 1 000 270

Етнически състав (2001 г.):

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.

Градът се дели на 4 административни района: Киевски, Малиновски, Приморски, Суворовски.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 1819-1858 г. Одеса е най-важното търговско пристанище и военноморска база на страната Руската империя и СССР. На 1 януари 2000 г. кеят на одеското търговско морско пристанище е обявен за свободно пристанище и свободна икономическа зона за 25 год.

Пристанище Одеса е с топла вода. В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път: в самата Одеса, в гр. Иличовск – на югозапад, в гр. Южне – на североизток.

Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.

След рухването на комунизма през 1991 г. градът остава в получилата независимост Украйна. Днес в Одеса живеят 1,1 млн. души. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. В града има военноморска база.

Одески трамвай

В Одеса има трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, маршрутки, таксита, катери, фуникульор, планира се изграждане на метро.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

През 182324 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те год. става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.

Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ – една от най-старите кино-студии в Русия.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Одеска национална академия „Александър Попов“ [1], [2]
  • Одеска национална академия по хранителни технологии
  • Одеска национална морска академия
  • Одеска национална юридическа академия
  • Одески държавен екологичен университет
  • Одески държавен икономически университет
  • Одески национален морски университет [3]
  • Одески национален политехнически университет [4], [5]
  • Одески национален университет „Иля Мечников“ [6], [7]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Одеса
Починали в Одеса
  • Иван Инзов (1768 – 1845), офицер
  • Иван Милев (1980 – 2014), бесарабски българин, деец на българската общност, изгорен жив при подавянето на гражданските протести в Одеса на 2 май 2014 г.
Българи, свързани с Одеса
Други личности, свързани с Одеса
  • Иван Бунин (1870 – 1953), писател, живее в града през 1917 – 1919

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове

Одеса е побратимен град[3][4] с:

Партньорски градове[5]
Консулства[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 59.
  2. Зверствата, които Румъния извърши в Одеса. // dw.com. Дойче Веле, 4 декември 2012. Посетен на 18 август 2015.
  3. http://www.odessa.ua/cooperation/
  4. http://www.odessa.ua/cooperation/twin_cities/
  5. http://www.odessa.ua/cooperation/partner_cities/
  6. http://www.odessa.ua/cooperation/embassies/
  7. Генералното консулство на Република България в Одеса
  8. http://www.odessa.mid.ru/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.