Одеса
Вижте пояснителната страница за други значения на Одеса.
| Одеса | |
|---|---|
| — Град — | |
| Страна | |
| Област | Одеска област |
| Площ | 163 km² |
| Надм. височина | 40 m |
| Население (2014) | 999 400 души 6131 души/km² |
| Кмет | Геннадий Леонидович Труханов |
| Основаване | 2 септември 1794 |
| Пощенски код | 65000—65480 |
| Телефонен код | +380-48 |
| Официален сайт | http://www.odessa.ua/?lang=ua |
| Одеса в Общомедия | |
Одеса (на украински Одеса, на руски Одесса, на румънски Odesa) е черноморски град в Украйна. Одеса е голямо пристанище и културен център, както и административен център на Одеска област. Населението на града наброява 999 400 души 2014 г. През 1945 г. е обявен за град-герой.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война от 1787–92 г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.
Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, анексирани от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по това време неправилно е локализирана в този район.
През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.[1]
Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803–1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на Екатерина срещу турците. На него градът дължи своята конструкция и организирането на удобствата и инфраструктурата. Той е смятан за един от бащите на Одеса.
По време на Кримската война (1853–1856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 Февруари 1854 г. в Одеса е създадено българската емигрантска организация Одеското настоятелство.
Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.
От 18 до 19 век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът става на първо място по брой евреи сред големите градове в Руската империя.
През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. Градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, червените и белите войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става част от СССР. През 1921–22 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.
През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. в следствие на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.
На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на Йон Антонеску. [2] Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите четири града, наградени със званието „град-герой“ през 1945 г.
През 1960-те и 1970-те год. градът се разраства значително. През 1970-те обаче, а после и през 1990-те, голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват цели одески общности.
География[редактиране | редактиране на кода]
Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е -2° C, а средната юлска - 22° C. Валежите са само 350 мм годишно.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Одеса е петият по големина град в Украйна и най-важният търговски център за страната. През 19 век той е четвърти по големина в Русия - след Москва, Санкт Петербург и Киев.
Етнически състав(2001 г.):
- украинци - 622 900 души (61,66%)
- руснаци - 292 000 души (29,0%)
- българи - 13 300 души (1,3%)
- евреи - 12 400 души (1,2%)
- молдовани - 7 600 души (0,7%)
- беларуси - 6 400 души (0,63%)
- арменци - 4 400 души (0,43%)
- поляци - 2 100 души (0,21%)
- други - 49 200 души (4,87%)
Демографско развитие:
- 1750 — 2 000
- 1795 — 2 250
- 1802 — 9 000
- 1814 — 20 000
- 1832 — 60 000
- 1850 — 100 000
- 1900 — 400 000
- 1910 — 500 000 (3-ти в Руската империя)
- 1974 — 1 000 000
- 2001 — 1 010 300
- 2006 — 993 000 (5-ти в Украйна)
- 2007 — 1 000 270
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.
Градът се дели на 4 административни района:
- Киевски
- Малиновски
- Приморски
- Суворовски
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
През 1819–1858 г. Одеса по съветско време е най-важното търговско пристанище, и военноморска база на страната. На 1 януари 2000 г. кеят на одеското търговско морско пристанище е обявен за свободно пристанище и свободна икономическа зона за 25 г.
Одеса е пристанище с топла вода, но няма особена военно-стратегическа стойност. Контролът на Турция върху Дарданелите и Босфора позволява на НАТО да контролира водния транспорт между Одеса и Средиземно море. В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път:
Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.
След рухването на комунизма през 1991 г. градът става част от получилата независимост Украйна. Днес в Одеса живеят 1,1 млн души. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. Одеса е и украинска военноморска база.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В Одеса има трамвай, тролейбус, автобус, маршрутни таксита, таксита, фуникульор и катер, като се планира и изграждането на метро.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.
По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.
През 1823–24 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“
Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те год. става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.
Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ - една от най-старите кино-студии в Русия.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Одеска национална академия „Александър Попов“ [1], [2]
- Одеска национална академия по хранителни технологии
- Одеска национална морска академия
- Одеска национална юридическа академия
- Одески държавен екологичен университет
- Одески държавен икономически университет
- Одески национален морски университет [3]
- Одески национален политехнически университет [4], [5]
- Одески национален университет „Иля Мечников“ [6], [7]
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Одеса
- Игор Беланов (р. 1960), футболист
- Ален Боске (1919-1998), френски писател
- Ефим Гелер (1925-1998), шахматист
- Марк Донской (1901-1981), режисьор
- Иван Милев (1980-2014), бесарабски българин, деец на българската общност, изгорен жив при подавянето на гражданските протести в Одеса на 2 май 2014г.
- Иля Илф (1897-1937), писател
- Спиридон Палаузов (1818-1872), историк
- Леонид Трауберг (1902-1990), режисьор
- Починали в Одеса
- Иван Инзов (1768-1845), офицер
- Иван Милев (1980-2014), бесарабски българин, деец на българската общност, изгорен жив при подавянето на гражданските протести в Одеса на 2 май 2014г.
- Българи, свързани с Одеса
- Петър Абрашев (1866–1930), политик, следва право през 1887-1890
- Васил Априлов (1789–1847), просветен деец, живее в града от 1811
- Христо Ботев (1848–1876), писател, учи в града през 1863-1865
- Георги Вазов (1860–1934), офицер, завършва военно училище през 1880
- Иван Вазов (1850–1921), писател, живее в града през 1886-1889
- Найден Геров (1823–1900), просветен деец, учи в града през 1839-1845
- Иван Гюзелев (1844–1916), просветен деец, завършва математика през 1871
- Васил Друмев (1840–1901), духовник, политик и писател, учи в семинарията през 1858-1865
- Алеко Константинов (1863–1897), писател, завършва право през 1885
- Михаил Маджаров (1854–1944), политик, живее в града през 1886-1889
- Сава Муткуров (1852–1891), офицер и политик, завършва военно училище през 1872
- Данаил Николаев (1852–1942), офицер, завършва военно училище през 1875
- Георги Обретенов (1849–1876), революционер, учи във военно училище през 1870-1875
- Петър Пармаков (1850–1876), революционер, завършва военно училище през 1875
- Порфирий Стаматов (1840–1925), юрист, завършва право през 1868, дълги години е съдия в града
- Стефан Стамболов (1854–1895), политик, учи в семинарията през 1870-1872
- Христо Стоянов (1842–1895), юрист и политик, учи в гимназията през 1860-1863
- Димитър Тончев (1859–1937), политик, завършва право през 1883
- Киро Тушлеков (1846–1904), просветен деец, учи в града през 1864-1867 и 1869-1871
- Добри Чинтулов (1822–1886), писател, учи в семинарията през 1840-те
- Димитър Филов (1846–1887), офицер, завършва военно училище през 1871; учи в семинарията през 1864-1866
- Аврам Аврамов (1859–1927), офицер, завършва военно училище през 1880
- Атанас Тинтеров (1856–1927), просветен деец, завършва математика през 1881
- Други личности, свързани с Одеса
- Иван Бунин (1870–1953), писател, живее в града през 1917-1919
Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Одеса е побратимен град с[3][4]:
Партньорски градове [5][редактиране | редактиране на кода]
Консулства[6][редактиране | редактиране на кода]
Генерално консулство на Република България[7]
Генерално консулство на Грузия
Генерално консулство на Гърция
Генерално консулство на Китай
Генерално консулство на Молдова
Генерално консулство на Полша
Генерално консулство на Румъния
Генерално консулство на Русия[8]
Генерално консулство на Турция
Почетно консулство на Казахстан
Почетно консулство на Латвия
Почетно консулство на Пакистан
Почетно консулство на Южна Африка
Други[редактиране | редактиране на кода]
- По време на пребиваването си в Одеса през 1886-1889 Иван Вазов пише първия български роман „Под игото“, издаден през 1894 г.
- Битка за Одеса
- Одеско настоятелство
- Одеска съветска република
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 59.
- ↑ Зверствата, които Румъния извърши в Одеса. // dw.com. Дойче Веле, 4 декември 2012. Посетен на 18 август 2015.
- ↑ http://www.odessa.ua/cooperation/
- ↑ http://www.odessa.ua/cooperation/twin_cities/
- ↑ http://www.odessa.ua/cooperation/partner_cities/
- ↑ http://www.odessa.ua/cooperation/embassies/
- ↑ Генералното консулство на Република България в Одеса
- ↑ http://www.odessa.mid.ru/
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт (на английски и руски)
|
|||||||
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори. |