Одески национален академичен театър за опера и балет
| Одески национален академичен театър за опера и балет | |
| Театри в Украйна | |
Главната южна фасада | |
| Място | Одеса |
|---|---|
| Основаване | 1810 г. |
| Архитект | „Фелнер и Хелмер“ |
| Реновиран | 1887 г. |
| Сайт | operahouse.od.ua |
Местоположение в Одеса | |
| Одески национален академичен театър за опера и балет в Общомедия | |
Одеският национален академичен театър за опера и балет (на украински: Одеський національний академічний театр опери та балету) е най-старият театър в Одеса, Украйна. Театърът заедно с Потьомкинското стълбище са едни от най-известните обекти в Одеса.[1]
Първата опера е открита през 1810 г. и е разрушена от пожар през 1873 г. Модерната сграда е построена от архитектурно бюро „Фелнер и Хелмер“ в необароков (виенски барок) стил и е открита през 1887 г. Архитектурата на луксозната зала за публика следва късния френски рококо стил. Уникалната акустика на залата с форма на подкова позволява на изпълнителите да предават дори тих глас от сцената до всяка част на залата. Последният ремонт на театъра е завършен през 2007 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]

Първият театър в Одеса (наречен Градски театър) е построен на мястото на сегашния Одески театър за опера и балет и е открит на 10 февруари 1810 г. Оригиналният проект, създаден от италианския архитект Франческо Фраполи, по-късно е модифициран от френския архитект Жан-Франсоа Тома дьо Томон, който е проектирал и Старата фондова борса в Санкт Петербург.[2][3] Главният вход с колонадата е бил с изглед към морето. Сградата е била без фоайе.[4][5]
През 1831 г. Михаил Воронцов, генерал-губернатор на Руската империя, Новорусийски край (днес част от Украйна), решава да прехвърли старите установени такси за карантина на Одеския театър.[6] Историкът Чарлз Кинг обяснява, че един от медицинските инспектори в Одеса е бил и собственик на Одеския театър. Когато продажбите на билети са били ниски, той обявявал откриването на инфекция сред новопристигналите пътници и нареждал те да бъдат поставени под карантина за своя сметка. Разходите на лазарета, където са отсядали пътниците, са били използвани за наемане на голям изпълнител за театъра.[7]
В нощта на 2 януари 1873 г. сградата бива унищожена от пожар.[8] Веднага започнала кампания за набиране на средства. Градът обявява международен конкурс за най-добър театрален дизайн. Представени са четиридесет проекта, но нито един не е избран.[4][9] Накрая проектът е изготвен по подобие на Дрезденската Земперопера, построена през 1878 г., с нетрадиционно фоайе, следващо извивките на аудиторията.[10]
Двама виенски архитекти, Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, започват да строят по-големия нов театър през 1883 г. Основният камък е положен на 16 септември 1884 г. На 1 октомври 1887 г. театърът е завършен, като строителството му струва 1 300 000 рубли. Той е наречен „Одески градски театър“.[4][11][12][13]
Театърът е първата сграда в Одеса, в която компанията Едисон е използвала електрическо осветление.[14]
За да се чувстват комфортно посетители през лятото, работниците спускали вагони с лед и слама по 10-метрова шахта, след което ги пренасяли през тунел до мазе под залата, където хладен въздух се издигал от вентилационните отвори под седалките.[13]

През 1925 г. сградата отново изгаря при пожар.[14] Пожарен екип локализира пожара, но сцената и оркестровата зала са унищожени. По време на пожара от 1925 г. изгаря и оригиналната завеса на театралната сцена, която никога не бива реставрирана.[15]
Разказва се, че когато жителите на Одеса научили, че строителството е струвало 1,3 милиона златни рубли, те ахнали, но когато видели новия театър, отново ахнали, този път от възхищение.[4]
През август 1941 г., когато румънската армия е опасно близо до Одеса, командването на Одеския отбранителен район назначава специално противовъздушно подразделение, на което е възложена задачата да защитава сградата на театъра от бомбардировки. На покривите на къщите, съседни на театъра, са монтирани оръдия, които са стреляли през всичките 73 дни на отбраната на града.[16] По време на Втората световна война Никита Хрушчов, загрижен за състоянието на града, посещава Одеса веднага след като германската армия е прогонена от града. Хрушчов съобщава, че само един ъгъл на сградата е повреден от вражески снаряд.[17] Театърът е окончателно реконструиран през 60-те години.[14]
Театърът е разположен върху подвижна земя и е в опасност от срутване. Първите пукнатини във основите се появяват почти веднага след отварянето на театъра. Източната половина на театъра провисва с почти седем инча през първите три години и шестте стени започват да се накланят. Глеб Дранов, бивш оперен певец, пял в театъра в продължение на 25 години и работил пет години като геолог, помага за ремонта на сградата.[13][14]
По време на руската инвазия в Украйна през 2022 г. театърът използва подобни защитни съоръжения, включително противовъздушни части и противотанкови таралежи, за да се защити, както през август 1941 г.[18]
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Фасадата на сградата е декорирана в италиански бароков стил. В нишите са бюстовете на Михаил Глинка, Николай Гогол, Александър Грибоедов и Александър Пушкин. Голямата зала е моделирана по стила на Луи XVI и е богато украсена с позлатени мазилкови фигури и дизайни. Архитектите са предвидили фоайето с двадесет и четири изхода, за да избегнат трагедия в случай на пожар. Отстрани на театъра има морава със свежи цветя и храсти.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Известният руски певец Фьодор Шаляпин изнася много концерти в Одеската опера. Сопраното Людмила Ширина е водеща певица от 1975 г., а по-късно и ръководител на трупата.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Odessa Memories. Seattle, University of Washington Press, 2004. ISBN 0-295-98345-0. с. 13.
- ↑ Herlihy, Patricia. Odessa: A History 1794–1914. Cambridge MA, Harvard University Press, 1986. ISBN 0916458083. с. 35.
- ↑ История Одесского оперного театра: пожары, призраки и магическое зеркало // Посетен на 19 юни 2022.
- 1 2 3 4 Kononova, G. Odessa: A Guide. Moscow, Raduga Publishers, 1984. Архивиран от оригинала на 28 септември 2007. Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. p. 67
- ↑ Karakina, p. 68 Lists the architect's name as Toma de Tomana.
- ↑ Anthony L.H. Rhinelander. Prince Michael Vorontsov: Viceroy to the Tsar. McGill-Queen's Press – MQUP, 1990. ISBN 0-7735-0747-7. p. 110
- ↑ King, Charles. The Black Sea: A History. Oxford University Press, Oxford University Press, 2004. ISBN 0-19-924161-9. с. 171.
- ↑ Karakina, Yelena. Touring Odessa. BDRUK, 2004. ISBN 966-8137-01-9. Архивиран от оригинала на 7 септември 2009. Архив на оригинала от 2009-09-07 в Wayback Machine. p. 67
- ↑ Karakina, p. 67 States: There were forty three entrants, and...Felner and Gelmer were selected.
- ↑ Buildings for Music, Michael Forsythe, Cambridge University Press, p. 344
- 1 2 Herlihy, Patricia. Odessa: A History, 1794–1914. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1991. ISBN 0-916458-15-6. p. 266-7
- ↑ Karakina, p. 70 States: The Opera and Ballet Theatre acquired its name in the early 20th century. When first created, it was simply called the City Theatre.
- 1 2 3 Wines, Michael. An Aged Beauty Gets a Facelift From a Geologist // The New York Times. 1 ноември 1999. с. 4. Архивиран от оригинала на 28 септември 2007.
- 1 2 3 4 Kaufman, p. 14.
- ↑ Odessaguide: attractions // Odessa Opera House. 2019. Архивиран от оригинала на 9 юни 2025.
- ↑ Archodessa // Odesa Opera House in the Second World War. 2014.
- ↑ Khrushchev, Nikita. Memoirs of Nikita Khrushchev: The Commissar, 1918–1945. Penn State Press, Pennsylvania State University, 2004. ISBN 0-271-02332-5. с. 597.
- ↑ Khurshudyan, Isabelle. Odessa's beloved opera house plays starring role in wartime drama // Washington Post, 17 март 2022. Посетен на 14 април 2022.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Odesa Opera and Ballet Theatre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
