Одески национален университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Одеския национален университет „Иля Мечников“
Одеський національний університет імені І. І. Мечникова
Ректорат на Одеския национален университет
Ректорат на Одеския национален университет
Основан1865 г.;
преди 158 години
 (1865)
Виддържавен университет
РекторИгор Ковал
МестоположениеОдеса, Украйна
Сайтonu.edu.ua
46.4876° с. ш. 30.731° и. д.
Местоположение в Одеса
Одеския национален университет „Иля Мечников“ в Общомедия

Одеският национален университет „Иля Мечников днес е бившият Императорски новорусийски университет, известен от съветско време като Одески държавен университет. Това е най-стария университет на територията на Новорусия.

От създаването си на 13 май 1865 г. заема водещо академично място в образователната система и в развитието на научните и културни изследвания в Украйна. Императорският новорусийски университет е един от най-старите университети в Украйна, и заедно с Киевския, Харковския и Лвовския е определящ висшето академично образование и развитието на университетската наука и култура в образователната мрежа на Украйна. Към 2007 г. заема 9-о място по рейтинг сред ВУЗ-овете в Украйна.[1]

Университетска история[редактиране | редактиране на кода]

Губернаторът на Новорусия херцог Ришельо, инициатор за основаване на лицея

През 1817 г. Одеската гимназия и Благородническия институт са преобразувани в Ришельовски лицей. Лицеят е открит с доброволни пожертвования на средства от барон Щиглиц. Херцог Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо дарява пенсията си за лицея. Аристокрацията, руски и друга, реагира въодушевено на създаването на новия лицей и посреща новината с голям ентусиазъм – за образование в лицея в Одеса започват да изпращат децата си дори благородници от Москва и Санкт Петербург. Възпитаници на лицея са Болконски, граф Сен-При, Рошфор, княз Четвертински, граф Щакелберг и др.

През 1837 г. лицеят се сдобива с нов устав, по силата на който е отделна и независима институция, чийто академичен състав и вътрешни правила са близки до университетските. Постепенно лицеят придобива университетски облик – формират се факултети, поканени са за редовни преподаватели известни професори, значително е разширена библиотеката. Престижът на лицея е изключително висок в Русия, а и навън.

През 1862 г. лицеят е преобразуван в Императорски новорусийски университет.[2]

Преди и след Освобождението до началото на 20 век редица български възрожденци завършват Императорския новорусийски университет и може да се каже, че по отношение историята на българското висше образование това е университетът, който изиграва най-голяма роля в изграждането на висши управленски кадри (особено в областта на хуманитарните науки) за младата Трета българска държава, преди Алма матер да поеме щафетата.

Като правило възпитаниците на Болградската гимназия постъпвали в най-близкия Императорския новорусийски университет.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Българи, възпитаници на университета[редактиране | редактиране на кода]

Други личности, свързани с университета[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]