Одисей в двора на Алкиной

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одисей в двора на Алкиной
Francesco Hayez 028.jpg
Франческо Айец
Година 18141816 г.
Техника маслени бои върху платно
Размери 350 × 580 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия

„Одисей в двора на Алкиной“ (на италиански: Ulisse alla corte di Alcinoo) е картина рисувана през 18141816 г. от италианския художник Франческо Айец, използвана техника маслени бои върху платно (580 х 350 см), изложена в зала 56 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 17 март 1814 г. когато Франческо Айец е във Флоренция, получава писмо от Министъра на вътрешните работи в Неапол Джузепе Зурло. Писмото е поръчка на картина от Жоашен Мюра, по това време крал на Неапол, в което е посочена годишна издръжка на художника във Венецианската академия за изящни изкуства, чиито президент е Леополдо Чиконара, който трябва да избере размерите на платното и цената. След разстрела на Жоашен Мюра, на неаполитанския трон се връща Фердинанд IV Бурбонски, който спира издръжката на художника, но купува картината, която в наши дни е изложена в Музей Каподимонте.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

За своята картина художникът избира сцена от книгата „Одисей“ на Омир. Сцената в която Одисей, приет в къщата на Алкиной, присъства на вечеря, където певец запява песен във възхвала на победителя в Троянската война. Слушайки песента Одисей разкрива пред присъстващите своята същност и разказва за премеждията си. Тогава поданиците на Алкиной, решават да помогнат на героя да стигне родна земя. Ефектният момент избран от художника е точно този, в който Одисей се движи, покрил лицето си със собствените си дрехи, под състрадателните погледи на жителите на острова.

Както обектът на платното, взет от омировия репертоар, така и архитектурната монументалност на фона (с героите, почти засенчени от могъщите колоритни дорийски колони) разкриват погледа на Франческо Айец върху класическите и неокласическите архетипи. В изобразената на преден план сцена се забелязват заимствания от Смъртта на Юлий Цезар на Винченцо Камучини, „Погребалните звезди на Джовани Волпато“ на Антонио Канова, Атинската школа (картина) на Рафаел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ulisse alla corte di Alcinoo“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.