Одринска българска католическа гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одринска българска католическа гимназия
Bulgarian Catholic Gymnasium in Adrianople.jpg
Снимка на сградата на Одринската българска католическа гимназия построена през 1906 г.
Map of Edirne.png
41.676° с. ш. 26.5475° и. д.
Местоположение в Одрин
Информация
Седалище Одрин, Османска империя
Основаване 1863
Основател Орден на възкресенците
Закриване 1929
Вид гимназия
Директор Игнатий Качановски, директор от 1863 г.

Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен Игнатий Качановски. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, Стефан Кукурлиев, Павел Маринов и Славчо Кесяков.[2]

След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.

В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на Източна Румелия към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят Съединението. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.

Днес сградата се използва от Анадолската гимназия „Мурат“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балкански идентичности. Отново за пропускливата стена между идентичностите, Надя Данова.
  2. Елдъров, Светлозар. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. София, Абагар, 1994. с. 112.