Одринска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната епархия. За католическата вижте Одринска епархия (Римокатолическа църква).

Одринска епархия
Местно име Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως
Църква Цариградска патриаршия
Страна Византийска империя
Османска империя
Център Одрин
Дата на основаване 325 г.
Дата на закриване 1931 г.
Предстоятел Амфилохий
Сан митрополит

Одринската или Адрианополската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως) е титулярна епархия на православните Вселенска патриаршия (митрополия) и Българска православна църква (епископия).

Диоцезът, подчинен на Константинополската патриаршия, съществува от 325 до 1931 година със седалище в тракийския град Одрин (Едирне), Турция.

Одринската митрополия граничи със Сливенската на север, Лозенградската и Визенската на изток, Ираклийската на юг и Димотишката на запад. Други големи градове освен Одрин в епархията са Вуртодизос и Аркадиополис.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Одрин е основан на мястото на тракийския град Ускудама в 127 година от император Адриан, който му дава своето име - Адрианопол, Адрианов град. Българската форма на името Одрин и турската Едирне, произлизат от гръцката кратка форма Адриану.

Одрин става митрополитска катедра в 325 година. В VII век са му подчинени 5 епископии, а в XII век те вече са 13. В 1326 година византийският град е завладян от османските турци и между 1413 и 1457 е тяхна столица. Постепенно подчинените на Одрин епископии намаляват и в XVI век остава само Агатополската, която също се отделя в 1760 година.[1]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година в Одрин има екзархийски архиерейски наместник, но Екзархията не получава берат за митрополит.

В 1913 година православното българско население е прогонено от османската армия по време на Междусъюзническата война. Православното гръцко и гъркоманско население е изселено в Гърция по споразумението за обмен на население между Турция и Гърция в 1922 година.[1]

С изтеглянето на гръцките войски от Източна Тракия, последният одрински митрополит Поликарп II се изтегля западно от Марица, в частите на епархията си, които са на гръцка територия. На 9 октомври 1924 година получава нова титла митрополит на Нова Орестиада и Одрин. В 1931 година всички енории на епархията са присъединени към Димотишката,[2] а Поликарп е преместен на Хиос.[1]

От 20 януари 2003 година титлата Митрополит Адрианополски, ипертим и екзарх на целия Хемимонт (Ο Αδριανουπόλεως, υπέρτιμος και έξαρχος παντός Αιμιμόντου) се носи от митрополита на вселенската патриаршия Дамаскин.[1]

Адрианополски е и титулярна архиепископия на Римокатолическата църква с пълно название на латински език Hadrianopolis in Haemimonto, тоест Адрианополис в планината Хемус. От 1997 година титлата е вакантна.[3]

Адрианополски е и титулярна епископия на Българската православна църква.[4] От 1998 година титлата се носи от епископ Евлогий Адрианополски.

Адрианополски е и титулярна епископия на Вселенската патриаршия. От 2014 година титлата се носи от епископ Амфилохий.

Предстоятели[редактиране | редактиране на кода]

Митрополити[5]
Име Име Управление Забележка Години
Гавриил Γαβριήλ септември 1792 - 1810 † от никейски м.  ? - 1810
Кирил I Κύριλλος Σερπεντζόγλου декември 1810 - 4 март 1813 от иконийски м., в константинополски п. 1775 - 1821
Доротей Δωρόθεος Πρώιος юни 1813 - 4 юни 1821 † от филаделфийски м., убит от османците, канонизиран за светец  ? - 1821
Никифор III Νικηφόρος Πηλουσιώτης юни 1821 - септември 1824 от мраморноостровен а., в деркоски м.  ? - 1835
Герасим IV Γεράσιμος Φρυδάς септември 1824 - май 1830 от бурсенски м., подал оставка  ? - ≥1830
Григорий II Γρηγόριος Βυζάντιος май 1830 - 24 юни 1840 от струмишки м., подал оставка  ? - 1860
Герасим V Γεράσιμος Τζερμιάς юни 1840 – 15 март 1853 от пелагонийски м., след това халкидонски м.  ? - 1875
Кирил II Κύριλλος Κυριακίδης 15 март 1853 - 1 май 1873 от ганоски м., по-късно силиврийски м.  ? - 1881
Дионисий II Διονύσιος Χαριτωνίδης 1 май 1873 - 14 ноември 1880 от димотишки м., в никейски м. 1820 - 1891
Неофит II Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου 14 ноември 1880 - 23 януари 1886 от пловдивски м., подал оставка, по-късно пелагонийски м. 1832 - 1909
Дионисий II Διονύσιος Χαριτωνίδης 23 януари 1886 - 23 януари 1887 от никейски м., в константинополски п. 1820 - 1891
Матей III Ματθαίος Πετρίδης 28 февруари 1887 – 3 януари 1890 от пелагонийски м., уволнен
Кирил II Κύριλλος Δημητριάδης/Παναγιώτου 3 януари 1890 – 26 август 1908 от лемноски м. 1845 - 1921
Калиник II Καλλίνικος Γεωργιάδης 26 август 1908 - 12 август 1910 в галиполски м.  ? - 1912
Поликарп II Πολύκαρπος Βαρβάκης 12 август 1910 - 12 февруари 1931 от еласонски м., в хиоски м. 1862 - 1945
Дамаскин Δαμασκηνός Παπανδρέου 20 януари 2003 - от швейцарски м. 1936 -
Титулярни митрополити
Име Име Управление Забележка Години
Дамаскин Δαμασκηνός Παπανδρέου 20 януари 2003 — 5 ноември 2011 † от швейцарски м. 1936 - 2011
Амфилохий Αμφιλόχιος Στεργίου 18 октомври 2014 - р. 1961

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 52. Посетен на 2014-08-15.
  2. ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ ΔΙΔΥΜΟΤΕΙΧΟΥ, ΟΡΕΣΤΙΑΔΟΣ ΚΑΙ ΣΟΥΦΛΙΟΥ. // Ιερά Μητρόπολη Διδυμοτείχου, Ορεστιάδος και Σουφλίου. Посетен на 2014-08-15.
  3. Hadrianopolis in Haemimonto (Titular See). // The Hierarchy of the Catholic Church. Current and historical information about its bishops and dioceses. Посетен на 2014-08-15.
  4. Епископи на БПЦ. // Свети Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 2014-08-15.
  5. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 2014-08-15.