Одрински мирен договор (1829)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Одрински мирен договор.

Одринският мирен договор от 14 (по стар стил от 2) септември 1829 година е мирен договор между Руската и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.

Клаузи[редактиране | редактиране на кода]

Териториални[редактиране | редактиране на кода]

Териториални промени след договора.

Благодарение на бойните си успехи Русия придобива територии в делтата на Дунав, в Кавказ (Ахалцихе) и по източното черноморско крайбрежие (от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум).[1] По преценка на съвременници претенциите на руското правителство са скромни, тъй като смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.[2]

Политически[редактиране | редактиране на кода]

Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила.[1] Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година[3], а за румънските територии – ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък.

Икономически[редактиране | редактиране на кода]

За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите.[1]

Демографски[редактиране | редактиране на кода]

Член XIII от договора позволява изселване на населението, подкрепило руския поход към Одрин и уплашено от турско отмъщение.[4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след сключването на Одринския мир руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни лица на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.[5] Това кара между 100 000 и 140 000 българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Старозагорско и други райони[6] да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия.[7] Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стигнал и до тежки саморазправи.[8]

Одринският договор провокира и масово изселване на османски арменци (между 84 000 и 150 000) и гърци от Източен Анадол в руските владения в Южен Кавказ в периода от 1829 до 1831 година.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Жуков, Е. М. (ред.) Советская историческая энциклопедия. Том 1. Москва, 1961. Стр. 219 – 220; Ágoston, Gábor. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009. Стр. 197 – 198
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 92.
  3. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том I. София, 2001. Сърбия. Управление на княз Милош (1830 – 1839) (достъп от 08.11.2013)
  4. Адрианопольский мирный договор между Россией и Турцией (достъп от 08.11.2013)
  5. Дойнов 2005, с. 92 – 93.
  6. Ангелов, Анастас. Девня през руско-турската война от 1828 – 1829 година. Стр. 7 (достъп от 03.12.2013)
  7. Рачева, Ваня. Отражението на руско-турската война от 1828 – 1829 и Одринския мир от 1829 г. върху българите в Добруджа. Стр. 40 – 42
    Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Велико Търново, Абагар, 1999. Участието на българите в руско-турските войни
  8. Дойнов 2005, с. 94 – 97.
  9. Кузнецов, Олег. Нашествие или исход? Переселение армян в Закавказье в 1829 – 1831 гг. в трудах российских военных историков второй трети XIX – начала XX столетия. В: „IRS-Наследие“, 2012, №5 (59), стр. 60; №6 (60), стр. 35 – 36;
    Heydarov, Tale. The Armenian Question in the Caucasus: Russian Archive Documents and Publications. Sussex Academic Press, 2011. Том 3, стр. 10 – 11. ISBN 9780863724060