Одрински мирен договор (1829)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Одрински мирен договор.

Одринският мирен договор от 14 (по стар стил от 2) септември 1829 година е мирен договор между Руската и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.

Клаузи[редактиране | редактиране на кода]

Териториални[редактиране | редактиране на кода]

Териториални промени след договора.

Благодарение на бойните си успехи Русия придобива територии в делтата на Дунав, в Кавказ (Ахалцихе) и по източното черноморско крайбрежие (от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум).[1] По преценка на съвременници претенциите на руското правителство са скромни, тъй като смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.[2]

Политически[редактиране | редактиране на кода]

Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила.[1] Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година[3], а за румънските територии – ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък.

Икономически[редактиране | редактиране на кода]

За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите.[1]

Демографски[редактиране | редактиране на кода]

Член XIII от договора позволява изселване на населението, подкрепило руския поход към Одрин и уплашено от турско отмъщение.[4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след сключването на Одринския мир руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни лица на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.[5] Това кара между 100 000 и 140 000 българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Старозагорско и други райони[6] да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия.[7] Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стигнал и до тежки саморазправи.[8]

Одринският договор провокира и масово изселване на османски арменци (между 84 000 и 150 000) и гърци от Източен Анадол в руските владения в Южен Кавказ в периода от 1829 до 1831 година.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Жуков, Е. М. (ред.) Советская историческая энциклопедия. Том 1. Москва, 1961. Стр. 219 – 220; Ágoston, Gábor. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009. Стр. 197 – 198
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 92.
  3. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том I. София, 2001. Сърбия. Управление на княз Милош (1830 – 1839) (достъп от 08.11.2013)
  4. Адрианопольский мирный договор между Россией и Турцией (достъп от 08.11.2013)
  5. Дойнов 2005, с. 92 – 93.
  6. Ангелов, Анастас. Девня през руско-турската война от 1828 – 1829 година. Стр. 7 (достъп от 03.12.2013)
  7. Рачева, Ваня. Отражението на руско-турската война от 1828 – 1829 и Одринския мир от 1829 г. върху българите в Добруджа. Стр. 40 – 42
    Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Велико Търново, Абагар, 1999. Участието на българите в руско-турските войни
  8. Дойнов 2005, с. 94 – 97.
  9. Кузнецов, Олег. Нашествие или исход? Переселение армян в Закавказье в 1829 – 1831 гг. в трудах российских военных историков второй трети XIX – начала XX столетия. В: „IRS-Наследие“, 2012, №5 (59), стр. 60; №6 (60), стр. 35 – 36;
    Heydarov, Tale. The Armenian Question in the Caucasus: Russian Archive Documents and Publications. Sussex Academic Press, 2011. Том 3, стр. 10 – 11. ISBN 9780863724060