Одри Хепбърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одри Хепбърн
Audrey Hepburn
британска актриса

Родена
Одри Кейтлийн Ръстън
Починала
Погребана Толошна

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1948-1989
Значими роли Принцеса Ан в
Римска ваканция
Холи Голайтли в
Закуска в Тифани
Елайза Дулитъл в
Моята прекрасна лейди
Оскари Най-добра актриса:
1954 Римска ваканция
Хуманитарна награда „Джийн Хершолт“: 1993
Награди Еми Изключително индивидуално постижение в информационно предаване:
1993 Градините на света с Одри Хепбърн
Награди Златен глобус Най-добра актриса в драма:
1954 „Римска ваканция“
Любима актриса: 1955
Награда „Сесил Демил“: 1990
Награди на БАФТА Най-добра британска актриса:
1954 „Римска ваканция“
1960 Историята на една монахиня
1965 Шарада
Награди Грами Най-добра детска аудио книга:
1994 Очарователните истории на Одри Хепбърн
Семейство
Баща Джоузеф Антъни Ръстън
Майка Елла ван Хеемстра
Съпруг Мел Ферер
(1954–1968)
Андреа Доти
(1969–1982)
Деца Шон Хепбърн Ферер (р.1960)
Лука Доти (р.1970)

Подпис Audrey Hepburn signature.svg
Уебсайт audreyhepburn.org
Одри Хепбърн в Общомедия

Одри Хепбърн (на английски: Audrey Hepburn) е английска филмова и театрална актриса, балерина и общественичка. [1] Тя е една от малкото актриси, завоювали и четирите най-престижни награди: „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър).[2] От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[3] През 1999 г. Американският филмов институт включва Одри Хепбърн под Номер-3 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино[4].

Звездата на Одри Хепбърн Холивудската алея на славата

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Прекарала детството си по времето на нацисткия режим през Втората световна война в Холандия, Одри Хепбърн се посвещава изключително на уроците по балет, преди да реши по-късно да стане актриса. За първи път привлича вниманието с роля в Бродуейската продукция „Джиджи“ (1951). Получава ролята на принцеса Ана във Ваканция в Рим (1953), за която печели наградата на Филмовата академия. Превръща се в една от водещите холивудски актриси през 1950-те и 1960-те години и получава още 4 номинации за Оскар. Сред емблематичните ѝ роли са на Холи Голайтли в Закуска в Тифани (1961) и на Илайза Дулитъл в Моята прекрасна лейди (1964).

Една от най-големите филмови звезди на всички времена, Одри Кейтлийн Ръстън, се ражда в Иксел/Енсене, община в района на Брюксел, Белгия, като единственото дете на англичанина Джоузеф Виктор Антъни Ръстън и неговата втора жена – бившата баронеса Елла ван Хеемстра – холандска аристократка и дъщеря на бившия губернатор на холандска Гвиана. Бащата на бъдещата актриса по-късно прибавя към името си и фамилията на своята баба Кейтлий Хепбърн (по майчина линия) и фамилията му става Хепбърн-Ръстън. Тя има двама полубратя от страна на първия брак на майка ѝ за холандски благородник, Джонкър Хендрик Густаф Адолф Куарлс ван Ъфорд. От страна на баба си Кейтлий Хепбърн Одри е потомък на самия английски крал Едуард III.

Самата работа на Джоузеф Ръстън като служител в британска застрахователна компания означава, че семейството често е на път към Брюксел, Англия или Холандия. Между 1935 и 1938 г. Хепбърн посещава частна девическа академия в Кент, съвсем скоро след развода на родителите ѝ и заминаването на баща ѝ, симпатизант на фашистките идеи. По-късно тя самата назовава този момент като „един от най-трагичните и травмиращи в живота ѝ“. Години по-късно, посредством Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин; връзката между тях се възстановява и поддържа, а самата Одри го издържа финансово до смъртта му. През 1939 майка ѝ и полубратята ѝ се преместват в дома на дядо си в Арнхем, Холандия. Елла вярвала, че именно „ниската земя“ може да се разчита за предпазване от немските атаки. В същото време Хепбърн посещава консерваторията в Арнхем (1938 – 1945), където се занимава с балет редом със стандартната учебна програма.

През 1940 германците нападат Холандия. По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради „английското звучене на името“, което се считало за опасно. Това никога не е било законно име. Името Едда е вариант на името на майка ѝ, Елла.

Към 1944 Хепбърн вече е станала професионална балерина. Тя тайно танцувала пред групи от хора, за да събира пари за Холандската съпротива. По-късно тя ще каже, че „най-добрата публика, която някога съм имала, не издаде и звук в края на представлението ми“.

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните от Германия се влошава. По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 германците конфискуват дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди. Без топлина в домовете си и храна, хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече сладкиши и бисквити. Арнем е опустошен по време на Съюзническите бомбардировки, част от военната операция Маркет Гардън. Чичото и братовчедът на майка ѝ са застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива. Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва известно време в германски трудови лагер. Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци.

През 1991 Хепбърн споделя:"Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса...То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете."

Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк: „Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я – и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата – толкова много ми повлия тази книга.“

„Виждахме суровите наказания. Виждахме млади мъже, опрени до стената, и застрелвани... и те щяха да затворят улицата и да я отворят след това отново, така че да можеш да минеш. Ако прочетете дневника, отбелязала съм едно място, където се казва „петима заложници бяха застреляни днес“. Това беше денят, когато чичо ми беше застрелян. В думите на това дете четях това, което беше вътре в мен и все още е там. Това бе едно пречистване за мен. Това дете, което бе затворено между четири стени, бе описало подробно всичко онова, което преживях и почувствах.“

Но тези времена не винаги са толкова лоши и тя успява да открие радостта от детството си. Правейки отново паралели с живота на Ане Франк, Одри Хепбърн споделя: "Тази воля да оцелееш е толкова силна в думите на Ане. Веднъж ще каже: „Толкова съм потисната“. В следващия пък копнее да подкара колелото си. Тя определено е един символ на детето в множеството различни обстоятелства, на които посвещавам цялото си време. Нейният дух не умира."

Като един от начините да прекарва времето си, Одри Хепбърн рисува. Някои от работите ѝ като дете могат да се видят и днес.

В едно интервю Хепбърн казва, че изяла цяла кутийка консервирано мляко, но ѝ прилошало от тези първи „подкрепителни порции“, защото сложила твърде много захар в овесената си каша. Именно този опит я довежда до дългогодишната ѝ работа в УНИЦЕФ през следващите години от живота ѝ.

От 1988 до смъртта си през 1993 г. служи като посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1953 Римска ваканция Roman Holiday Принцеса Ана Уилям Уайлър
1954 Сабрина Sabrina Сабрина Били Уайлдър
1956 Война и мир War and Peace Наташа Ростова Кинг Видор
1957 Клоунско лице Funny Face Джо Стоктън Стенли Донън
1957 Следобедна любов Love in the Afternoon Ариана Шавес Били Уайлдър
1959 Историята на една монахиня The Nun's Story сестра Люк Фред Зинеман
1961 Закуска в Тифани Breakfast at Tiffany's Холи Голайтли Блейк Едуардс
1961 Часът на децата The Children's Hour Карън Райт Уилям Уайлър
1963 Шарада Charade Регина Лампърт Стенли Донън
1964 Моята прекрасна лейди My Fair Lady Елиза Дулитъл Джордж Кюкор
1964 Заедно в Париж Paris When It Sizzles Габриел Симпсън Ричард Куайн
1967 Двама по пътя Two for the Road Джоана Уолъс Стенли Донън
1967 Когато се стъмни Wait Until Dark Сюзи Хендрикс Терънс Йънг
1976 Робин и Мариан Robin and Marian Мариан Ричард Лестър
1989 Винаги Always Хеп Стивън Спилбърг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. EGOT Winners. // Biography.com. Посетен на 10 март 2015. (на английски)
  3. Audrey Hepburn | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 10 март 2015. (на английски)
  4. AFI's 100 Years ... 100 Stars. // American Film Institute, 16 юни 1999. Архив на оригинала от 27 март 2019. Посетен на 20 февруари 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]