Од Хасъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Од Хасъл
Odd Hassel

Роден
Починал
11 май 1981 г. (83 г.)

Образование Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област физикохимия
Образование Университет в Осло
Работил в Университет в Осло
Награди Нобелова награда за химия (1969)

Од Хасъл (на норвежки: Odd Hassel) е норвежки физикохимик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1969 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 май 1897 г. в Кристиания (днес Осло), Норвегия. Син е на Ернст Хасъл, гинеколог, и Матилде Клавенес. През 1915 г. е приет в университета в Осло, където изучава математика, физика и химия и който завършва през 1920 г. След като си взема едногодишна почивка, заминава за Мюнхен, Германия, за да работи в лабораторията на професор Казимир Фаянс.[2] Работата му там води до засичането на абсорбционните индикатори. След като се премества в Берлин, Хасъл работи за института Кайзер Вилхелм, където прави изследвания върху рентгеновата кристалография.[3] По-нататъшната му дейност е финансирана със стипендия от фонда Рокфелер, получена с помощта на Фриц Хабер. През 1924 г. получава докторска степен от Берлинския университет, а след това се завръща в университета в Осло, където работи от 1925 до 1964 г. През 1934 г. става професор.[4]

Работата му е прекъсната през октомври 1943 г., когато той и други служители на университета са арестувани от Националното единение и предадени на окупационните власти затова, че са заподозрени в подпомагане на съпротивата. Прекарва известно време в няколко затворнически лагера и е пуснат на свобода през ноември 1944 г.[5]

През 1960 г. е посветен в ордена на Свети Олаф.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Хасъл се фокусира върху неорганичната химия, но след 1930 г. работата му се концентрира върху проблемите, свързани с молекулярната структура, в частност структурата на циклохексана и производните му. Той въвежда в норвежката научна общност понятията за електричен диполен момент и електронна дифракция. Най-известен става с работата си по триизмерната молекулярна геометрия. След средата на 1950-те години изследванията му касаят главно структурата на органичните халогенни съединения.[6] Той изследва пръстеновидните въглеродни молекули, за които той подозира, че заемат три измерения, вместо две, което е широко прието по това време. Използвайки броя химични връзки между въглеродните и водородните атоми, Хасъл демонстрира невъзможността молекулите да съществуват само в една равнина. Това му откритие му спечелва Нобелова награда за химия през 1969 г., която той споделя с Дерек Бартън.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Tor Dahl. Odd Hassel. // Norsk biografisk leksikon. Посетен на 1 февруари 2018.
  2. Candid Science III: More Conversations with Famous Chemists, Istvan Hargittai, Magdolna Hargittai, Imperial College Press, 2003.
  3. Odd Hassel biography bookrags.com
  4. Odd Hassel – The Nobel Prize in Chemistry 1969, nobelprize.org
  5. Nordmenn i fangenskap 1940 – 1945. 2nd. Oslo, Universitetsforlaget, 2004. ISBN 978-82-15-00288-0. с. 289. (на норвежки)
  6. Odd Hassel | Norwegian chemist | Britannica.com